Фабио Ланзони
Измамникът (38)

38

През един слънчев следобед, няколко дена по-късно, Райдър и Натали се разхождаха из градините на Пале Роял. Райдър си мислеше, че жена му изглежда величествена в новата си рокля от тафта на райета, с тясна талия, къси, широки, бухнали ръкави и овално деколте. Носеше шапка, украсена с копринени рози и имаше дантелен чадър.

Изпитваше и някакво игриво задоволство, че я бе убедил да дойде с него тук — това очарователно и упадъчно свърталище на светци и грешници. Натали наистина се бе отпуснала и се забавляваше с него, а той тъкмо затова и я обичаше толкова.

Сега се възхищаваше от поведението й — тя с широко отворени очи поглъщаше гледката. Мястото за разходка гъмжеше от хора и всякакви дейности. Двойки и цели семейства се хранеха или се черпеха под спускащите се под колонадата тераси. Старци играеха на домино или пиеха кафе под сенките на пищни кестени; в краката на хората се мотаеха малки пухкави кученца и пронизително лаеха. Сред хаоса от хора, художници с изцапани платна рисуваха портрети. Продавачи по разнебитени сергии се мъчеха да привлекат вниманието на минувачите с всичко — от най-тънки коприни, шапки, бижута до красиво изработени часовници и ръчно рисуван порцелан. Във въздуха се носеше смесица от миризми — на силно кафе, топъл френски хляб, тютюн, зеленина, парфюми и пот.

Край карето на градината бяха наредени едно до друго кафенета и билярдни зали. Проститутки безсрамно примамваха кралската охрана на галериите, оградени с колони; картоиграчи с пури се изтягаха пред сенчестите сводове пред игралните домове, като непрестанно оглеждаха тълпата, за да открият богати благородници, които да оскубят до последен грош на фаро или билярд.

Спряха пред малка маса, където живописно облечен фокусник бе пленил тълпата от зрители. Натали съсредоточено следеше как той със светкавична бързина работи с три орехови черупки. Щом черупките спряха, млад денди посочи едната и от тълпата се изтръгна стон, защото фокусникът я вдигна и под нея нямаше нищо. Комарджията грабна франка от дендито, а към масата се приближи още един джентълмен, за да направи своя залог.

— Как ли го прави? — зачуди се Натали, докато следеше движението на черупките. — Бих се заклела, че младежът отгатна.

Райдър се засмя и се наведе над нея.

— Всичко е измама, скъпа. Ловкост на ръката. Топчето всъщност е скрито в дланта му, между два пръста.

— Срамота! — прошепна Натали. — Но откъде ги знаеш тия неща? Само не ми казвай, че някога си погаждал тия отвратителни номера на някого.

— Кой, аз? — изражението му беше на невинно агънце. — Никога!

Като видя как мошеникът грабна още един франк, Натали каза ядосано:

— Дай ми един франк.

Райдър усмихнато й го подаде. Натали се приближи до масата и показа монетата. Видя как фокусникът поставя топчето под една от черупките и след това бързо ги размества. Накрая тя посочи средната черупка и съвсем не се изненада, когато топчето не се оказа там. Но вместо да подаде монетата, тя бързо обърна другите две чашки — да може изумената тълпа да види със собствените си очи, че всички са били измамени. Зрителите нададоха възмутени възгласи, а Натали сграбчи китката на фокусника и вдигна ръката му, при което скритото топче падна на масата.

Настъпи същински ад — възмутени зяпачи се нахвърлиха с ругатни към мошеника и заразмахваха юмруци.

Натали закима с мрачно задоволство и подаде монетата на Райдър, който я гледаше слисан.

— Нещо не е наред ли? — попита тя.

Той поклати глава.

— Значи, ти си една отвратителна палавница, а?

— Ами той си го заслужи.

— Подсещаш ме никога да не се държа лошо в твое присъствие.

— Но ти правиш точно това през цялото време!

— Да, и съжалявам за последиците.

Двамата засмени продължиха разходката си. Като последва примера на Натали, Райдър застана сред група демонстриращи жонгльори и за огромна радост на струпалите се деца грабна три ярки топки. Опита се да жонглира с тях, но завърши с провал и дори събори шапката си. Децата, а заедно с тях и Натали, се заливаха от смях, докато Райдър върна топката на изумения жонгльор, сложи си шапката и се отдалечите жена си.

Когато минаха покрай сергия, където бе изложена британска керамика, усмивката на Натали се стопи и тя погледна замислено.

— Райдър, скоро ли се връщаме в Лондон?

Почувствал леко разочарование, Райдър я завлече под едно дърво.

— Скъпа, не си ли щастлива тук? Не ти ли харесва Париж? Да не би да се страхуваш, че този град на упадъка ще нахлуе в кръвта ти и завинаги ще те направи търсачка на евтини удоволствия?

— Защо, Париж е възхитителен — засмя се тя. — И наистина ми се иска завинаги да останем тук. Но, честно казано, струва ми се, че не постигаме кой знае какво с майка ми, а аз все повече започвам да се тревожа за татко.

— Лекарят казваше, че животът му не е в непосредствена опасност — напомни й Райдър. — А аз мисля, че е много рано да губим надежда за Дезире. Тя още може да размисли и да се върне с нас.

— Разбирам го, но не искам дълго време да съм далеч от татко — прошепна тя. После се огледа с високо вдигната глава. — Мислиш ли, че можем да му купим подарък оттук?

— Разбира се! — той хвана ръцете й и се огледа над хорските глави. — Спомням си, че някъде под ония колони имаше тютюнопродавница и галантерия…

Изведнъж Райдър застина на място, недалеч от някакво куклено представление. Но погледът му беше закован не върху куклите, а върху позната фигура на мъж, застанал сред зрителите заедно с облегната на ръката му прекрасна млада дама.

— Хари Хамптън! Ти ли си това? — извика Райдър.

И мъжът, и жената се обърнаха, а мъжът се засмя радостно. Помаха им и се втурна към тях, последван от спътницата си. Райдър бе изумен, когато откри, че джентълменът наистина е старият му приятел Хари Хамптън. Сега той не изглеждаше никак зле, още повече, че придружаваше такава ослепителна дама, облечена в бяла дантела стил ампир.

— Райдър! — възкликна Хари, като раздруса ръката му.

— Хамптън! Каква изненада!

— За бога, какво правиш ти… и Натали… в Париж?

Райдър обви кръста на жена си и гордо заяви:

— Женени сме и сме тук на сватбено пътешествие.

— Женени? — Хари намигна на Натали.

— А сега и аз трябва да ти задам същия въпрос — продължи Райдър раздразнено. — Как по дяволите се озова във Франция?

— Дълга история е, приятелю — прогърмя веселият смях на Хари.

Райдър тъкмо се канеше да продължи да разпитва, когато група акробати премина между двете двойки и те трябваше да се отдалечат. С ръце около устата Райдър извика:

— Да се срещнем в кафене „Фой“ да хапнем по сладолед.

Хари помаха утвърдително и не след дълго четиримата седяха на терасата на кафенето и се наслаждаваха на ягодовия сладолед.

— Значи да започнем с поздравленията — каза Хари. — Кога по-точно станахте лорд и лейди Нюбъри?

— Преди двайсетина дни — отговори Райдър. После се усмихна на очарователната спътница на Хари. — Изглежда, че и ти самият си играеш на влюбен ухажор. Би ли ни представил на дамата си?

— Да извинявайте. — Хари отпрати нежна усмивка към момичето и обяви — лорд и лейди Нюбъри, може ли да ви представя госпожица Женевиев Фулар.

Натали протегна ръка и се усмихна:

— Здравейте.

Младата жена пое ръката на Натали, усмихна се свенливо и каза на френски:

— Enchante, madame.

Натали изгледа въпросително Хари:

— Тя не говори ли английски?

— Нито дума.

— А ти говориш ли френски?

— Нито дума.

Райдър и Натали се спогледаха.

— Сигурен съм, че си общуват по единствения начин, който има значение — промърмори той.

— О, да — неодобрително отвърна Натали.

Райдър се покашля и каза:

— Е, Хамптън, ще ни разкажеш ли как се озова във Франция?

— Това ли те интересува? — засмя се Хари. — Помниш ли нощта на доковете?

— Как мога да я забравя!

— Ами по време на крамолата някой ме халоса по главата. Излязоха ми искри, залитнах и единственото, което помня, беше планът ми да се промъкна на кораба на контрабандистите. И тръгнах по мостчето, само че трябва да е било грешното мостче и не този кораб, който ми трябваше, защото след като припаднах в трюма, се събудих едва когато се озовах във Франция.

— Не говориш сериозно! — възкликна Райдър.

— Кълна се, това е чистата истина — отвърна Хари.

— Тогава защо не ни прати вест? — попита Райдър възмутен. — Представяхме си как контрабандистите са те отвели в морето, несъмнено за да нахранят акулите с теб.

— Извинявай, приятелю — отвърна Хари смутен. Той взе ръката на Женевиев и я целуна, от което тя нежно се изчерви. — Сигурно съм се разсеял, като се натъкнах на Женевиев близо до пристанището Кале.

— Без всякакво съмнение.

— И си я довел в Париж без придружителка? — добави Натали ужасена.

Хари покровителствено прегърна момичето през рамо.

— Тя беше попаднала в затруднено положение.

— И сигурно още е — сряза го Натали.

Райдър и Натали останаха с Хари и дамата му още няколко минути. Натали, със скромния си френски, се опита да води разговор с Женевиев. Макар и разговорът да беше объркан и откъслечен, Натали успя да разбере, че момичето е дъщеря на обущар, че е само на седемнайсет години и че за първи път вижда Париж.

Когато свършиха сладоледите си, Райдър покани Хари и Женевиев да вечерят с тях, Дезире и Анри. Другата двойка с радост прие.

— Не се ли радваш, че открихме Хари, скъпа? — попита Райдър, когато с Натали тръгнаха отново из градината. — Все още съм изумен от целия му разказ.

— А аз съм ужасена — сопна се Натали — Хари очевидно е прелъстил едно осемнайсетгодишно момиче. Видя ли как непрекъснато я докосва, целува страните й, шепне в ухото й?

Райдър се намръщи:

— Да, ще трябва да поговоря с него.

— Тя всъщност е още дете!

— Не съвсем. Не видя ли, че са силно влюбени?

— Това не му дава право да я съсипе!

— Може би — въздъхна Райдър, — той има почтени намерения.

— Доколкото видях — не е така.

Райдър се засмя и прегърна Натали през кръста.

— О, мила. Горкият Хари ще прокълне деня, в които ти го откри.