Фабио Ланзони
Измамникът (19)

19

Натали задряма, а Райдър я гледаше нежно. До какъв екстаз го бе докарала! Бе му се отдала като девственица — петната кръв по чаршафа го потвърждаваха, — а това го караше да се чувства още по-ужасно виновен, че я облада. Тя беше дама, а при тези обстоятелства почтеният джентълмен би трябвало да предложи брак. Но той не беше нито изцяло готов за това, нито пък смяташе да я пусне да си върви.

Беше наистина странно. Винаги бе приемал, че след като спи с Натали, предизвикателството ще изчезне и той ще престане да мисли за нея. Сега виждаше, че е съвсем обратното. Вместо да се чувства задоволен от победата и готов за следващото си завоевание, той се усещаше по-заинтересуван и по-запленен и — да! — по-гладен за нея от всякога. Тази зашеметяваща смесица от кръчмарско момиче и дама щеше да го вълнува още дълго, дълго време, мислеше си той. Днес съществото, ръководено единствено от страст, бе повалило строгата девственица, а той искаше да опознае по-добре пламенната жена, въпреки че щеше да продължи да дразни и да измъчва почтената дама у нея. Тя самата беше виновна все пак, че е така прекрасна, така желана и така възбуждащо привлекателна.

Затова… Той поглади овала на бедрото й, после брадичката й. Тя се помести и му се усмихна. Отново го изпълни ликуване…

Почувства как тя се напряга, после погледна очите й с разбиране и паника. Почти осезателно почувства как порядъчната дама се пробужда и отново овладява положението.

— Какво направих? — изстена тя.

Той се усмихна нежно и погали бузата й:

— Спокойно, скъпа, не е толкова страшно.

— Н-но аз не мога да го направя!

— Без да искам да противореча на дама като тебе, мисля, че вече го направи!

— О, господи!

Натали се намръщи, измъкна се от прегръдката на Райдър, грабна чаршафа и се зави в него. Започна да крачи — рошава и със смутен вид, но по-привлекателна от всякога.

Райдър с объркано изражение седна в края на койката и я загледа. С надежда да я успокои подхвърли:

— Мога да си обясня притеснението ти, скъпа, след като беше девствена…

Тя се обърна разтреперана от гняв:

— Значи си се съмнявал в това? Сигурно е така, негоднико!

Той стисна зъби:

— Много жени са преживели това, Натали. Не е краят на света…

— Говори само от свое име, сър!

Той се захили:

— И ти ще го преживееш, а ще се почувстваш и по-добре, ще видиш.

Арогантността му вбеси Натали, особено след като се чувстваше така близо до емоционален срив:

— О, така ли? А какво ще стане, ако има дете?

Той се намръщи и я погледна за миг, без да каже нищо:

— Тогава, предполагам, ще трябва да постъпя по единствено почтения начин, нали, любима?

Очите на Натали засвяткаха. Очевидното му нежелание я нарани повече, отколкото друг отказ от отговорност би го направил:

— Не си особено ентусиазиран, а?

Той се изправи със стон:

— Скъпа…

Тя се взря с широко отворени очи в голотата му обладана и от ужас, и от нов прилив на страст.

— Ще бъдеш ли любезен да си сложиш някоя дреха?

Сега у него проговори хайманата:

— Не мисля да го правя, любима.

Тя въздъхна от гняв и смущение и му обърна гръб. Райдър се почувства объркан:

— Скъпа, защо точно сега трябва да се тревожиш за неприятните последствия?

Тя се извъртя с пламнал поглед:

— Ти не би трябвало да се тревожиш от такива последствия, нали? Като мъж, можеш просто да ме съсипеш, а после да потърсиш други удоволствия!

Думите й предизвикаха угризения на съвестта му и го накараха да се намръщи, защото му напомниха за първоначалните му страхливи намерения към нея. А сега не се чувстваше по същия начин, макар че не можеше да определи в какво точно се състои промяната. Знаеше, че изпитва отговорност и дълбоко чувство към Натали — тя не беше просто уличница, с която можеше да легне, а след това да я изостави. Усещаше също колко го боли, че тя отрича магията помежду им, че се държи на разстояние от него, когато той толкова силно желаеше да я прегърне отново — а със сърцето си чувстваше, че и тя желае същото.

— Значи сега твърдиш, че съм те съсипал, така ли, любима? — попита я той нежно.

Долната й устна потрепна и тя се извърна. Райдър видя как раменете й се отпускат и това му дойде твърде много. Същото се отнасяше и за мъжествеността му, която бе започнала предателски да нараства по време на острия им разговор.

Отиде при нея, отметна рошавата й коса и поглади нежната заобленост на рамото й. Тя потръпна, а той се усмихна:

— Толкова ли ти беше неприятно, любима?

Тя поклати глава, а после подсмръкна. Той сложи ръка около кръста й и я привлече към себе си. От нея долетя нов нещастен стон. Плъзна пръсти към корема й:

— Заболя ли те?

Натали се пребори със сълзите си:

— Малко… отначало. Но не много.

Той потърка бузата й и в същото време посегна внимателно да освободи пръстите й от чаршафа.

— Съжалявам, че си така разстроена, скъпа. Предполагам, че просто трябва да те успокоя, нали?

Тя се обърна с разширени очи, особено след като забеляза колко огромен е той:

— Не може да мислиш за това!

— Не, мислех само за целувка — той спря, за да й покаже. — За милувки, за няколко нежни думи.

Натали бе замаяна, стенеше, но още упорито държеше чаршафа. Близостта на Райдър така я наелектризираше и тя усещаше, че е само на косъм от предаване… и от попадане отново в обятията му.

Проговори съвсем отчаяно:

— Моля те, махни се… или поне си сложи някоя дреха!

Той изглеждаше истински развълнуван:

— И да те оставя така разстроена?

Тя отново се отскубна от него. Ръката му я достига и хвана юмрука й на шията, който стискаше здраво чаршафа. Тя потрепна.

— Защо не хвърлиш чаршафа и не се върнеш с мен в леглото, скъпа? — пошепна той дрезгаво. — Обещавам да те накарам да се почувстваш много по-добре.

Тя разтреперана се бореше със собствените си чувства и докато прелъстителният му пръст продължаваше да гали юмрука й, си спомни думите му за отварящата се розова пъпка. Едва не загуби контрол, после ахна и стисна още по-здраво чаршафа.

Райдър я преобърна в ръцете си, целуна я нежно и пошепна срещу устните й:

— Не се сърди, любима!

С вик, който издаваше мъка и копнеж, Натали пусна чаршафа и се отпусна в ръцете му, като възбудените й гърди се опряха силно в твърдото му топло тяло.

Райдър я отнесе обратно на койката, притисна я под себе си и я целуна много дълго:

— Моля ти се, не плачи, скъпа. Не мога да понасям, когато плачеш.

— Да, дори когато ме подготвяш за нови сълзи — с треперещ глас отвърна тя.

Той се отдръпна:

— Не ти ли беше приятно, когато те обичах? — попита я той дрезгаво. — Кажи ми, моля те.

— Приятно ми беше — ахна тя.

— А не ме ли искаш пак сега? Аз те желая така силно, че мога да умра…

В отговор Натали го привлече към себе си и го целуна. В края на краищата, не биваше да се мъчи повече, а чувствата й бяха стигнали до крайност.

Пламенният й отговор направо го подлуди. Погали гърдите й, прокара пръсти по нежните й бедра и я целуна. Без да може да сдържи трескавото си желание, разтвори бедрата й и чу лекия й стон, когато отново започна да навлиза в нея. Макар горещият й допир да го влудяваше, той сдържаше движенията си и с това усили още повече желанието й. После навлезе още по-дълбоко, зарови се в нея с прекрасно търкане, което накара него да стене, а нея — да мърка от удоволствие. Устата му покри нейната, когато двамата достигнаха оргазъм едновременно. Чувстваше се полузамаян и дишаше тежко.

Когато накрая се отдръпна, бе объркан, защото тя се обърна към стената, зави се с одеялото и заподсмърча.

Погали гърба й:

— Натали? Какво има сега, любима?

— Моля те, остави ме на мира за малко.

— Скъпа, не можем ли да поговорим?

— Да поговорим? — повтори тя с фаталистичен тон. — Ти използваш думите само за да ме измамиш.

Той се почувства засегнат и ядосан:

— Сега пък съм те измамил! А ти не участваше ли във всичко с желание?

— Ти получи своето! — избухна тя. — Би трябвало да се гордееш. Сега просто си иди.

Като долови болката в гласа й, Райдър се почувства изтерзан. Отчаяно му се искаше да я погали, да я успокои някак наистина, но осъзнаваше, че думите му няма да стигнат до нея, освен ако не й даде това, от което имаше най-голяма нужда.

Стана и се облече недоволен от себе си. Излезе от каютата с последен страстен поглед към свитата върху койката фигура…

Натали продължи тихичко да хлипа. Не можеше да повярва какво е направила — беше загубила разума си, загубила контрол над чувствата си и се бе отдала на един развратник. Да, беше прекрасно и тя се страхуваше, че се е влюбила в него. И все пак Райдър Ремингтън беше последният човек на земята, на когото тя трябваше да повери сърцето си.

Но още повече я плашеха собствените й предателски желания, които сега изглеждаха по-неблагонадеждни и от неговите!