Фабио Ланзони
Измамникът (6)

6

След като Натали се прибра, Райдър се върна в странноприемницата. Пищялът му пулсираше — по дяволите, как добре се прицелваше момичето! — и той с накуцване влезе в столовата. Зарадва се, като видя, че приятелите му още пият кафето си.

— Е, господа — запита той, като се настани на мястото си и им се захили, — не е ли прекрасна тя?

— Не е нужно да злорадстваш — обади се Ричард.

— Всъщност аз не се върнах, за да злорадствам. Имам едно предложение към всички ви. Какво ще кажете да спечелите обратно вещите си, които загубихте в облога?

Четиримата се спогледаха учудени и се усмихнаха живо заинтересувани.

— Целите сме в слух — обяви от името на всички Хари.

— Добре — кимна Райдър. — Вижте какво, приятелката ми имала леля, която работела като тъкачка в текстилна фабрика в Уентуърт. Преди една седмица жената изчезнала и се говорело, че са замесени контрабандисти на памук.

Свитата на Райдър изглеждаше смутена — Ричард се чешеше по главата, а Джон и Джордж намръщено измърмориха нещо.

— И какво очакваш да направим ние? — попита Ричард.

— Искам да пребродите района на пристанището и да се опитате да разберете нещо за контрабандата на плат по море — подозрително нощно придвижване на кораби, разтоварване на скрити места, ето такива неща.

— Защо просто не ни накараш да прекараме камила през иглено ухо? — възкликна Хари. — Какво очакваш да направим? Да отидем при някой флотски курсант в отпуска и да го заговорим: „Извинявай, приятел, познаваш ли някакви контрабандисти тук?“

— Не, разбира се — махна с ръка Райдър. — Нужно е най-вече да сте дискретни. Може обаче да посещавате аперитивите и закусвалните близо до пристанището, да започвате разговор с различни хора и да видите какво може да се разбере. Започнете, като се опитате да намерите ирландеца, когото свалих на пода снощи.

— Защо тъкмо него? — попита Джон.

— Защото, според приятелката ми, той и другарите му може би са контрабандисти.

— А какво да направим за липсващата леля? — подхвърли Джордж.

— Момичето и аз ще се погрижим за това — спокойно отвърна Райдър. — Искам вие четиримата да се съсредоточите върху откриването на всичко възможно за работата в района на пристанището или по крайбрежието.

— И твърдиш, че ако ти помогнем, ще ни върнеш принадлежностите? — попита Ричард.

Райдър кимна великодушно:

— Всеки, който ми донесе сведения или ми посочи следа, която да води към контрабандистите ще получи онова, което загуби днес. Така е честно, нали?

Останалите се спогледаха въпросително, после кимнаха. След като Джордж, Джон и Ричард си тръгнаха, Хари остана за малко при Райдър. Помести една лъжица по масата и изгледа изпитателно приятеля си:

— Тук има нещо, което ме безпокои, Нюбъри — измърмори загрижено той.

— И какво е то, старче?

— Дали тази жена…

— Натали.

— О да Натали — Хари изгледа Райдър право в очите и продължи провлачено. — Дали тя е наистина кръчмарско момиче?

По гърба на Райдър пролазиха тръпки, но той запази изражението си спокойно, а тона си — безучастен:

— Какво те кара да се съмняваш?

Хари се изсмя подигравателно:

— Веднъж момичето говори с просторечна интонация, а в следващия миг — не. Спомена също, че имала прислужник — което е доста странно за жена със скромни средства. Освен това ми се струва, че тази нейна червена коса не е съвсем истинска.

— За какво намекваш, старче?

Хари се наведе към Райдър и изръмжа:

— Казвам, че ако си ни измамил всички, Нюбъри, ще си платиш скъпо за това.

Райдър сви рамене:

— Това ли е всичко?

— Кажи ми — кръчмарско момиче ли е тази жена или не?

В очите на Райдър блесна гняв:

— Тя е моя любовница и това е всичко, което трябва да има значение за теб, и то само ако става дума за облога ни. Иначе защо не си гледаш собствената работа?

Хари се усмихваше подигравателно, когато приятелят му стана и излезе с накуцване от трапезарията.