Леда Милева

(автор и преводач)

Предговори

Поеми

Поезия

Сваляне на всички:

Приказки

Сваляне на всички:

Романи

Поезия

По-долу е показана статията за Леда Милева от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Леда Милева
Leda-Mileva-20101211-cropped.jpg
Родена 5 февруари 1920 г.
Починала 5 февруари 2013 г. (93 г.)
Професия редактор, писател, преводач, дипломат, депутат, администратор
Националност българка
Жанр поезия
Награди Калина Малина“ (1987)
Константин Константинов“ (2008)
Съпруг Николай Г. Попов
Деца Емилия Димитрова
Боян Николаев[1]
Подпис BASA-117-46-1084-124-Signature of Leda Mileva (cropped).jpg

Леда Гео Милева е българска поетеса, преводачка, детска учителка, народен деятел на изкуството и културата, общественичка, дипломат. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски[2].

Биография

Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. в София в семейството на поета Гео Милев.[2]

Образование

Средното си образование получава през 1938 г. в Американския колеж в София.[3] През 1940 г. завършва института за детски учителки в София. От 1938 до 1941 г. следва в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“.[2]

Професионална дейност

След Втората световна война, от 1944 до 1951 г., е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио „София“. През 1951 – 1956 г. е редакторка в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, а от 1956 до 1960 г. редактира списание „Дружинка“. Член е на Съюза на българските писатели от 1947 г. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българска телевизия.

През 1960 – 1980 г. е заместник-председател и председател на българския ПЕН клуб. От 1970 до 1972 г. е заместник началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерство на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. През 1979 г. ЮНЕСКО издава нейния стихове на френски език в серията „Представителни творби на световна литература“.[4]

От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г. Народен представител е в Осмото, Деветото Народно събрание и Седмото Велико Народно събрание.[5]

Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество. Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.[2]

Почива на 5 февруари 2013 г. от рак на панкреаса.[6]

Награди и отличия

Библиография

Основните книги на Леда Милева за деца са:

  • „Зайо на разходка“ (1946)
  • „Няма време“ (1949)
  • „Мустакатият Иванчо“ (1959)
  • „Влакче през града“ (1960)
  • „Пътечките на дъгата“ (1964)
  • „Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
  • „Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
  • „Черно фламинго“ (1978)
  • „Златоперко“ (1980, пиеси)
  • „Как идва денят“ (1982)
  • „Къде е хоботът на слона“ (1989)
  • „Приказка за трите лисички“ (1998)
  • „Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)

Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918 – 1990):

  • „Американски поети“ (1970),
  • „Американски негърски поети“ (1975),
  • „Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
  • „Африкански гласове“ (1987).

Бележки

  1. ((bg)) Бойко Панов. Праправнуче на Гео Милев се снима в „Хари Потър“. // в-к Сега, 16 февруари 2002 г. Посетен на 15 февруари 2017 г.
  2. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2812.
  3. ((bg))  Леда Милева и Петко Бочаров с разкази отпреди 74 години. // bTV, 22.12.2012. Посетен на 05.02.2016.
  4. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 276
  5. а б ((bg))  Напусна ни Леда Милева. // Българска национална телевизия, 5 февруари 2013. Посетен на 5 февруари 2013.
  6. ((bg)) Мила Вачева, Ваньо Стоилов. Леда Милева починала тихо в съня си. // 24chasa.bg. 6 февруари 2013. Посетен на 17 март 2014.
  7. Валентина Минчева, „В Нови пазар връчват наградата „Калина Малина“, сайт на СБЖ, 11 октомври 2013 г.
  8. Указ № 216 от 18 май 2006 г. Обн. ДВ. бр.44 от 30 май 2006 г.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото, използван с разрешение.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за