За моето и твоето

На клона на едно старо дърво се поселила птица. Всяка година, щом дойдела пролет, тя долитала там, свивала си гнездо, снасяла яйца, отглеждала си птиченца и отлитала, когато измине лятото. Така преживяла две години. На третата в началото на пролетта тя пак долетяла. Гледа — на същия клон кацнала друга някаква птица със снопче трева в човката си — вие си гнездо. Разсърдила се старата птица и казала:

— Откъде си дошла и какво правиш?

Младата птица отговорила:

— Дойдох, за да живея тук. Както виждаш, вия си гнездо!

Старата птица се озлобила още повече.

— Не — рекла тя. — Ти няма да останеш тук. Това е моят дом.

А младата веднага й отвърнала:

— Хайде де! Още не си кацнала, а казваш — това е моят дом! Не, сестро! Аз дойдох преди тебе, донесох си козинка и влакна, трева и слама, натрупах ги на този клон и започнах да си вия гнездо. Виж колко съм направила вече! Тук няма да бъде твоят дом, а моят!

Разгневила се старата птица и закрещяла:

— Не! Това място не е твое, а мое! Аз две години поред идвам тук през пролетта и винаги си правя гнездото на този клон! А ти долиташ за първи път, показваш някакви буренчета и искаш да си присвоиш клона ми. Не, не! Тук ти няма да останеш, тук ще бъда аз!

Младата птица също се разсърдила и закрещяла:

— Не! Тази година аз долетях първа и вече започнах да си строя дом. Ще остана аз, а не ти!

Тогава старата птица кацнала на клона и за един миг разхвърляла на всички страни влакната и тревичките. А младата птица се спуснала върху старата, сбили се. Едната вика:

— Аз долетях по-рано! Аз първа си направих гнездо и ще остана тук!

Другата крещи:

— Аз живея тук от две години! Тук е моят дом и тук ще остана!

А под същото дърво седяла и се греела на слънце една котка. Чула тя шума, станала и си рекла:

— Чакай да видя какво става там!

Тихичко се промъкнала и скочила на дървото. Поседяла, послушала за какво спорят птиците. „Нито една от вас няма да остане тук“ — помислила си котката. После с един само скок стигнала до птиците и двете се намерили в ноктите й.

Най-напред котката казала строго на старата птица:

— Тази година ти закъсня и вече нямаш право върху този клон. Пък си и побойница. Не мога да те оставя жива.

И котката изяла старата птица. После се обърнала към младата:

— Старата птица е живяла няколко години на този клон. Значи той е неин, а не твой. А и ти нещо не ми се харесваш. Няма да те оставя жива!

Тогава котката изяла младата птица и си отишла сита.