Кенет Фийринг
Възкресение

Ще си спомниш целувките, истинските и мечтаните,

ще си спомниш лица на хора и разменени думи;

ще си спомниш оня миг, пълен със смисъл, и минутата

                на болка, и безцелните часове;

ще си спомниш градовете, полята, планините

                и морето;

 

ще си спомниш приятелския глас на убиеца и

                неземно сладкия глас на пастора;

ще възкръсне в тебе тържествуващата усмивка на измамените;

няма да забравиш състраданието в очите на лихваря,

                когато ти отказва, нито скритата под

                сърдечността на търговеца нечиста мисъл;

няма да забравиш треперливия глас на подкупеното

                правосъдие в съдебната зала, пълна с проститутки

                и сводници,

величието на държавника пред микрофона и сдържаното

                величие на слушащия го чиновник,

лъчезарното лице на глупака, отпечатано във вестника

                или на екрана;

ще си спомниш надеждата, родена над пълна чаша в бара

        и прозвучала в уверените думи на загубените,

щастието, изложено за показ по рекламните плакати,

любовта, безцеремонно разкрита в списанията и романите

                или заявена публично от немощните крайници

                на престарял милионер;

ще си спомниш победата, лесно очертана от самозван месия,

                победата, приела форма на хляб в ръцете на

                майка от гетото или искряща в надписа върху

                гроба на патриот;

ще си спомниш своя смях, понесен заедно с изпаренията

                от паважа на улицата —

ту от омраза, ту от съжаление.

Това са нещата, които ще възкръснат и ще се върнат при теб,

за да се смесват с дните и нощите, с рева на моторите

                и с топлината на слънцето,

с умората и желанията,

докато се трудиш, спиш, говориш, смееш се, умираш.