Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Загубени в просторите на пустия Пасифик,

хиляда мои дни на болка и изгнание

ми казват сбогом. Загадъчният Южен кръст

се върна в своето небе, цял континент

се гмурна под вълните и островите се разтвориха

в соления си елемент.

Сега на палубата морската мъгла забулва

усмивката, с която бих могъл

да пръсна всяка тъмнина

и да поискам прошка за нещата,

донесли срам и смърт — на милиони хора и на мене.

Не возим стоки и суровини от Изтока,

а смръщени мъже в мъждиви трюмове

и лунатици между палубите струпани;

огромен, призрачният кораб пръска

болезнено-сладникав дъх на унижение

и мнозинството, незасегнати от меч или невроза,

се взират с похотливи погледи

и са готови хищно да разграбват

блестящи магазини и момичета.

 

Затуй че ме гневят такива добродетели —

и свойствени, и непривични за войнишкия живот, —

стоя тук сам и мразя тези хора

кафяво-зеленикави, които лазят

като гадини по набръчканата кожа на земята

и в корабите пропълзяват. Не, иначе не бих могъл

да се навеждам и да гледам през мъглата

за моста на изгнанието и завръщането.

Сълзите ми извират от сърцето, не са лирични стихове

за Щатите; усмивката ми е молитва.

И ескортирани от мъртвото вълнение и чайки,

прехапали тревожните си чувства,

с мълчание и тайнственост навлизаме

във териториалните води. И чак тогава

една ужасна конвулсивна радост, по-бляскава

и по-внезапна от експлозия на кораб,

разкъсва напрежението в небесата и морето,

за да разбие сто хилядите черепи

и да освободи в огромен изблик на любов

пленените души — и на войниците, и моята.

Край