Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2011)

Издание:

Леда Милева. Весели балони

Редактор: Христина Василева

Художник: Радослав Маринов

Художествен редактор: Михаил Русев

Технически редактор: Георги Русафов

Коректор: Мери Керанкова

Издателство „Народна младеж“, София, 1963

ДПК „Димитър Благоев“, София, 1963

История

  1. — Добавяне

veseli_baloni_sama.jpg

Трепка весел слънчев лъч,

скачат рой врабчета,

гонят се децата с глъч,

но сама е Цвета.

 

Скучно й е у дома,

също и на двора,

скучно е да си сама —

ще повика Дора.

 

— Дора, Дора, вън ела

да играем двете.

О, честита ти пола! —

се провикна Цвета.

 

— Толкова приятен цвят,

много ти отива!

Колко мек и хубав плат,

колко си красива!

 

А да знаеш, по-напред

срещнах долу Кина,

тя с един велосипед

през площада мина.

 

Да, с велосипед, но стар —

сякаш от музея,

крив педал, олющен фар —

щях да се изсмея…

 

Хайде някаква игра

да играем вече!… —

Ала Дора се прибра —

нищичко не рече.

 

Трепка весел слънчев лъч,

скачат рой врабчета,

гонят се децата с глъч,

сам-сама е Цвета.

 

Скучно й е у дома,

в близката градина,

скучно е да си сама —

ще повика Кина.

 

На звънеца бързо — зъ-ън! —

позвънява Цвета.

— Кина, Кина, хайде вън

да играем двете!

 

Имаш нов велосипед —

чуден е, сестрице!

С хубав, лъскав фар отпред,

с тънки, прави спици…

 

А да знаеш само, ах,

с тази наша Дора

щях да си умра от смях,

тъй — пред всички хора.

 

Сложила пола от плат

груб като коприва

и такъв ужасен цвят —

хич не й отива!

 

Хайде някаква игра

да играем вече!… —

Но и Кина се прибра —

нищичко не рече.

 

Трепка весел слънчев лъч,

скачат рой врабчета.

А защо сред смях и глъч

все сама е Цвета?

Край
Читателите на „Сама“ са прочели и: