Леда Милева
Човече

Николай нарисува човече.

Две колела —

за глава и за тяло,

по две прави чертички —

за крака и ръчички.

Николай нарисува човече,

извика:

— Готово! —

и острият молив остави.

 

Но моливът се изправи

и рече:

— Какво смешно и грозно човече!

При това ми се струва,

че то нищо не чува.

 

Николай се замисли

и най-после реши:

на човечето трябват уши.

Чудесно!

Готово!

 

Но проклетият молив

се обади отново:

— Готово?

Човечето гледа направо,

но не вижда ни вдясно, ни вляво. —

Николай си помисли:

„Ще открия, ще открия!“

И откри —

човечето няма шия.

 

Моливът го похвали:

— Юнак!

Но все пак…

ръцете на човечето не са чевръсти,

защото…

 

— Нямат пръсти! —

реши бързо тази задача

рисувача.

И на двете ръце поред

сложи точно пет.

 

Но моливът пак:

— Не бива да се пропуща,

че за краката трябват…

 

— Обуща! То се знай! —

извика Николай.

И за няма вече грешки,

облече той човечето си в дрешки.

 

А моливът не се обади вече —

това бе истинско човече!