Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Леда Милева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012-2013 г.)
Издание:
Американски поети
Второ допълнено издание
Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010
Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев
Коректор: Маргарита Иванова
Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010
ISBN: 978-954-09-0488-7
Формат 16/60/84
Печатни коли 24,5
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Седим в салона празен на крайпътен ресторант.
Заради твоето удобство сме тук —
далече от града на твоите приятели, колеги и метреси,
на разкаянията ти. Шефът, чиято жертва днес сме само ние,
донася някаква туршия, фасул в оцет,
и пуска мюзикъл — не би го слушал никога (дори и той)
за свое удоволствие.
Лицето си държа във чашата на моите длани.
Ти го разглеждаш със внимание.
Около нас декорът е безсмислен, без значение —
като насмешка над намеренията ни,
покривки недокоснати и бели
се стелят, докъдето погледът ми стига.
Навярно рибата, когато ни я донесат,
ще бъде жилава, но няма да посмея да се смръщя;
ще се окажем другаде, във друга стая,
където ти отново ще се чудиш
кога ли свършва работа съпругът ми.
А засега се радваме — колкото можем —
на нашите лица, едното срещу другото.
Пристигат келнери и си отиват,
ти най-подир избираш подходящото предястие,
салонът става по-голям, огромен,
следобедът се появява, крещяща грешка,
простор безкраен от прозорци.
— Най-много мразя — казваш ти —
обществени места.
Аз се оглеждам и виждам
една безбрежна празнота.
Чашата за вино се изпълва със слънце,
бавна светла бомба. Тълпата в мен
застива неподвижна.