Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Седим в салона празен на крайпътен ресторант.

Заради твоето удобство сме тук —

далече от града на твоите приятели, колеги и метреси,

на разкаянията ти. Шефът, чиято жертва днес сме само ние,

донася някаква туршия, фасул в оцет,

и пуска мюзикъл — не би го слушал никога (дори и той)

за свое удоволствие.

Лицето си държа във чашата на моите длани.

Ти го разглеждаш със внимание.

 

Около нас декорът е безсмислен, без значение —

като насмешка над намеренията ни,

покривки недокоснати и бели

се стелят, докъдето погледът ми стига.

 

Навярно рибата, когато ни я донесат,

ще бъде жилава, но няма да посмея да се смръщя;

ще се окажем другаде, във друга стая,

където ти отново ще се чудиш

кога ли свършва работа съпругът ми.

 

А засега се радваме — колкото можем —

на нашите лица, едното срещу другото.

Пристигат келнери и си отиват,

ти най-подир избираш подходящото предястие,

салонът става по-голям, огромен,

следобедът се появява, крещяща грешка,

простор безкраен от прозорци.

— Най-много мразя — казваш ти —

обществени места.

Аз се оглеждам и виждам

една безбрежна празнота.

Чашата за вино се изпълва със слънце,

бавна светла бомба. Тълпата в мен

                                        застива неподвижна.

Край