За петела и лисицата

На високо дърво бил кацнал един наперен петел и кукуригал. Чула го лисицата и дотичала под дървото. Като видяла тлъстия млад петел, устата й се наляла.

„Какво ли да измисля, та да накарам петела да слезе долу? Слезе ли, ще го хвана и ще го изям!“ — разсъждавала лисицата.

Всеки знае, че лисицата е хитро животно. И този път не й трябвало много време, за да измисли хитрост. Застанала под дървото и казала:

— Братче петленце! Аз не мога да се кача при тебе. Но ако ти слезеш долу, знаеш ли как хубаво ще се забавляваме — ще си поиграем, ще потичаме!

— Сестрице — отвърнал петелът, — твоят род открай време враждува с моя. Ако не беше така, защо да не сляза!

— Що думаш? — извикала лисицата. — Ти навярно не си чул за какво биха барабана!

— За какво? — попитал петелът.

— Значи наистина не знаеш новината! — казала лисицата. — Слушай да ти кажа. Не минавал ден животните да не се оплачат на своите предводители, че хищните зверове ги нападат и разкъсват. Това, казвали, не бива да продължава! Затова предводителите на всички животински родове се събрали й мислили цели десет дни. Най-после решили да забранят на зверовете да се убиват и изяждат един друг. Нещо повече — да им забранят да си причиняват и най-малката пакост. А вчера цял ден биха барабана, за да известят това решение на всички зверове. Ти как не си чул нищо? Да не си спал?

— Добра новина! — рекъл петелът. — Сега всички животни ще живеят без страх.

— Та нали и аз затова ти казвам: слез от дървото! — повторила лисицата.

Замислил се петелът — какво да прави? Дали да вярва на хитрушата, или не?

В това време се задали отдалеч две ловджийски кучета и затичали към дървото. Петелът закукуригал.

— Какво има, братче петленце? — попитала лисицата.

— Две ловджийски кучета идат насам! — отвърнал петелът.

Като чула това, лисицата подвила опашка и беж да я няма!

— Стой! Защо бягаш! — извикал петелът. — Нали каза, че вече няма от какво да се боим?

А лисицата отвърнала:

— Може и тези кучета като тебе още да не са научили новината. Ще ме хванат и ще ме разкъсат!

Петелът разбрал всичко и си помислил:

„Ей, че измамница! Сама е измислила всичко! Искала е да ме изяде… На враг не бива да се вярва!“