За градинаря, змията и мечката

Имало един градинар. Той бил изтребил доста змии, а те се срещат често из градините на Индия.

Между змиите, които живеели в неговата градина, имало и една умна стара змия. Замислила се тя как да отмъсти на градинаря за своите роднини, без да пострада сама. „Ще го ухапя — казала си тя — и тогава ще можем да пълзим спокойно из градината.“ И започнала да търси удобен случай да погуби своя враг.

Веднъж градинарят легнал под едно сенчесто дърво в градината, завил се и заспал. А трябва да се каже, че този градинар имал питомна мечка, която служела честно и почтено на господаря си. Винаги, когато той лягал да спи в градината, мечката сядала до него и го пазела от мухите.

Видяла змията, че градинарят е заспал дълбоко, пропълзяла към него под завивката и взела да мисли: „Ако го ухапя, той ще се събуди и ще ме убие с тояга. Как да се изхитря, та да погубя врага си, а аз да остана жива?“

Докато змията разсъждавала какво да направи, долетяла една муха и кацнала на лицето на градинаря. Мечката размахала лапата си. Мухата хвръкнала, но след малко кацнала пак на същото място. Мечката я прогонила още веднъж, а тя пак се върнала. И така много пъти. Мечката се възмутила от това нахалство, разсърдила се и решила да смачка мухата, та да не безпокои повече господаря й. Взела тя един голям камък и щом мухата кацнала пак върху лицето на градинаря, запратила го с все сила по нея. Мечката не улучила мухата, защото тя отлетяла. Но главата на градинаря станала на пита.

Видяла змията, че врагът й е мъртъв, и доволна си отишла.

Смисълът на тази приказка е такъв: по-добре е да имаш умен враг, отколкото глупав приятел. Мечката обичала господаря си и искала да му помогне, но от глупост го погубила. Змията била враг на градинаря, но от страх за своя живот не се решила да го ухапе.