За двата пъпеша

Един шивач видял някъде из градините два узрели пъпеша на дълги стъбла. А било по такова време на годината, когато няма пъпеши. И като срещнал четирима свои приятели, той побързал да им разкаже какво е видял. Четиримата в един глас нарекли шивача лъжец и казали:

— Донеси пъпешите и ни ги покажи, тогава ще ти повярваме!

— Добре, ще ги донеса. Само нека се обзаложим по-напред — отвърнал шивачът.

— Да се обзаложим! — съгласил се един от приятелите. — Който загуби, ще плати сто рупии!

Научила се за това жената на шивача и взела да се кара на мъжа си. А той, за да я успокои, й разказал всичко, както било — и къде растат пъпешите, и как се отива до това място.

След малко жената на един от четиримата приятели дошла при жената на шивача и казала:

— Моят мъж се е обзаложил с твоя. Ако твоят мъж не донесе утре сутринта пъпешите, ще трябва да даде сто рупии! Е, кажи ми, къде се е чуло и видяло по това време в градините да растат пъпеши? Бъди сигурна, че вашите сто рупии ще пропаднат!

Жената на шивача се ядосала, поискало й се да наскърби своята гостенка и от глупост й разказала това, което чула от мъжа си — дума по дума. Гостенката отърчала при своя мъж и му предала всичко. Той веднага се дигнал, намерил мястото, дето растели пъпешите, откъснал ги, а дългите им стъбла изскубал с корен и ги хвърлил надалеч.

На другата сутрин шивачът отишъл за пъпешите, но не намерил нищо и се върнал в къщи с празни ръце. Нямало какво да прави, трябвало да даде сто рупии. Но това не било всичко: той си спечелил име на лъжец, а от този ден му излязъл и прякорът „глупак“.

Не казвай тайни на другаря свой.

Другари има си и той. От тях се бой!