За птичката-тъкачка и маймуната

Птичката-тъкачка си направила гнездо върху клона на едно дърво и си заживяла в него. Веднъж на същото дърво се покатерила една маймуна. Случило се, че в този ден завалял проливен дъжд. Птичката-тъкачка си седяла спокойно в своето гнездо. А маймуната се измокрила до кости и се мятала ту насам, ту натам, чудела се къде да се скрие от пороя. Тогава птичката-тъкачка казала на маймуната:

— Слушай! Ти приличаш на човека. Имаш и ръце и крака. А те мързи да си направиш дори и една проста колибка! В нея би могла да се криеш през есента от дъждовете, през лятото — от горещината, а през зимата — от студа. Напразно си губиш времето да се катериш и скачаш по дърветата без никаква полза!

Чула този съвет маймуната и се разсърдила. Скочила до гнездото на птичката-тъкачка, развалила го и го хвърлила на земята.

Съвети се дават само на човек, който ще се вслуша в тях. А този, който ще те чуе, но няма да те послуша, никога не съветвай, ако не искаш да си навлечеш беда. Има такава пословица:

Съвет ще дам,

но само там,

където ще го разберат.

Маймуни да съветваш, знам,

туй значи да изпатиш сам.