Едгар Лий Мастърс
Мълчание

Познах мълчанието на звездите и морето,

мълчанието на притихналия град,

мълчанието на мъжа и на жената,

на болните мълчанието,

когато погледа им в стаята блуждае.

И питам: за какви дълбочини са нужни думи?

Животното изпъшква само,

когато смърт връхлита неговата рожба.

И ние сме безгласни в присъствието на реалността —

не можем да говорим.

Едно момченце пита стария войник,

поседнал пред бакалницата:

„Как изгуби своя крак?“

А старият войник мълчи

и мислите му скитат надалече,

за да не се завърнат в Гетисбърг^[1].

След малко хрумва му да бъде шеговит

и казва: „Отхапа ми го мечка.“

Момченцето се чуди, а старият войник,

ням и безсилен, отново преживява

светкавичните изстрели на пушките и на оръдията

        гръмотевичния трясък,

 

и виковете на убитите,

и вижда себе си безчувствен на земята,

и лекарите, и ножовете,

и болничните дълги дни.

Но ако можеше той всичко да опише,

би бил художник.

Художник ако бе, за други по-дълбоки рани

не би намерил думи.

Познавам и мълчанието на великата омраза,

мълчанието на великата любов,

мълчанието на отровено приятелство,

мълчанието на душевния прелом,

когато твоята душа, след страшните терзания,

с видения, неизразими с думи,

навлиза в по-високи сфери на живота.

А има и мълчание на поражението.

Мълчанието на осъден без вина.

Мълчанието на умиращия, който впива

внезапно пръстите си в твоята ръка.

Мълчанието на бащата и сина,

когато за живота си бащата

не може да намери обяснение.

 

Мълчание между съпрузи.

Мълчание на неуспелите.

Огромното мълчание, което слиза

над разорени нации и над водачи развенчани.

Или мълчанието в оня миг, когато Линкълн

си спомня бедността на младостта си.

След Ватерло

на Наполеон мълчанието.

На Жана д’Арк —

която промълви през пламъците „В името Христово“

и цялата си мъка и надежда разкри с две думи.

Или на старостта мълчанието —

премного мъдра, за да може да говори,

така че да я разберат онези,

които са пред прага на живота.

 

А има и мълчание на мъртвите.

Щом ние, живите, не можем да говорим

за най-дълбоките си мисли и вълнения,

защо се чудите, че мъртвите

не казват нищо за смъртта?

Мълчанието им ще бъде разгадано

едва когато приближим до тях.