За това, как мишките искали да се спасят от котката

Веднъж мишките се събрали и взели да разсъждават:

— Какво да измислим? Как да се спасим от котката? Та котката е най-страшният ни враг!

Мислили, мислили — всяка колкото могла, колкото умеела. Дълго седели мишките в зимника мълчаливи. Най-после едно мишле изскочило напред и изписукало:

— Аз знам как да се спасим от хитрата котка! Хайде да й завържем звънче на шията! Щом зазвъни звънчето, всички мигом ще се крием в дупките си!

Изслушали го мишките и зацъркали в хор:

— Браво! Чудесно го измисли!

И толкова се харесало на мишките това предложение, че те решили да наградят мишлето с почетна грамота. А след малко, като се убедили напълно в неговата мъдрост, вече смятали да го направят свой главатар.

Но тогава станала една стара, опитна мишка, много видяла и много патила през живота си. Излязла тя напред, изправила се на задните си крачка и запищяла:

— Да, приятели! Няма какво да се каже — добро предложение! — Такова умно мишле не може да се намери по цялата земя! Никой не се и съмнява в неговия ум. Но нека то ни обясни по-подробно как може мишка да надене звънче на котешка шия? И още — нека ни покаже мишка, която ще се осмели да го направи. Докато не стори това, няма защо да му даваме грамота!

Чули я мишките, обърнали се, погледнали с презрение малкото мишле и се разотишли.

Така и не измислили нищо.