За лъва и неговите поданици

Веднъж, когато царят на зверовете — лъвът, си почивал в своята пещера, при него дошли мечката, маймуната и лисицата. Лъвът попитал мечката:

— Кажи ми, каква е миризмата на моята пещера?

Мечката отговорила:

— О, царю честити! Вашата пещера мирише така лошо, че не може да се диша!

Като чул този отговор, лъвът се разгневил и изревал:

— Как посмя да кажеш на мене, царя на зверовете, такава дързост, че пещерата ми мирише на лошо! — И лъвът така натиснал мечката с лапата си, че изпотрошил костите й. После се обърнал към маймуната: — Кажи сега ти! Каква е миризмата на моята пещера — хубава или лоша?

Маймуната отговорила:

— Ваше величество! Пещерата ви е изпълнена с чудно благоухание!

Като чул този отговор, лъвът отново се разгневил и изревал:

— Ти искаш да ми се подмажеш, затова лъжеш! — И така сграбчил с лапата си маймуната, че тя в същия миг издъхнала. После лъвът заповядал на лисицата: — Кажи истината! Каква е миризмата на моята пещера?

А лисицата отвърнала:

— О, царю на зверовете! Аз имам хрема. Никаква миризма не усещам и затова не знам каква е миризмата на вашата пещера.

— Ти си известна като хитруша и измамница! — промърморил лъвът и нищо повече не я попитал. Все пак той не разкъсал лисицата.