За слона и четиримата слепи

Четирима слепи вървели бавно из пътя. Срещу тях се задал слон.

— Отдръпнете се, иде слон! — извикали минувачите на слепите.

Любопитство обзело слепците.

— А какъв е слонът? — попитали те. — Покажете ни го!

Тогава минувачите помолили ездача:

— Спри за малко слона! Тези слепи хора искат да узнаят какъв е той.

Слонът спрял и четиримата слепи започнали да го опипват. На единия от тях под ръка попаднал хоботът, на втория — крак, на третия — коремът, а на четвъртия — опашката.

Опипали те слона и ездачът го подкарал нататък.

Тогава минувачите запитали слепците:

— Е, сега знаете ли какъв е слонът?

— Знаем! — отговорили те.

— Какъв е?

Слепият, който опипал хобота, казал:

— Той прилича на дебела змия, свита на кълбо.

Слепецът, който опипал крака на слона, му възразил:

— Не, имаш грешка! Той прилича на стълб.

Слепият, който опипал корема на слона, рекъл:

— И двамата не сте прави! Слонът прилича на грамадна бъчва за вода.

А този, който опипал опашката, заявил:

— Вие всички грешите. Той съвсем не е такъв, какъвто казвате. Слонът прилича на корабно въже.

Така четиримата слепци, заблудени сами, се лъжели един друг. А всеки от тях говорел истината. Кой колкото узнал, толкова и казал!