За прилепа

Някога между зверовете и птиците избухнала война. Тогава прилепът си казал:

— Никой още не е решил какво съм аз — зверче или птица. По-добре ще бъде да си стоя настрана. Няма да отида нито при зверовете, нито при птиците. Ще почакам да видя кой кого ще надвие и ще отида при победителите!

А в това време двете враждуващи войски се срещнали. Започнало голямо сражение. Прилепът гледал битката отдалече. Гледал, гледал и почнало да му се струва, че птиците ще победят. Хвръкнал той към тях, но не се приближил съвсем. Мислел си: „Нека победят, тогава ще отида при тях!“

Но не след дълго на прилепа се сторило, че ще победят зверовете. Мушнал се той между тях и казал:

— Моята муцунка е съвсем същата като на мишките. Децата си кърмя с мляко, а птиците не правят така. Значи аз съм зверче. Затова приемете ме във вашето племе! Цял живот вярно ще ви служа. За нищо на света няма да ви предам!

Зверовете повярвали на прилепа и го приели.

А птиците все пак победили — много храбър бил пълководецът им — орелът. Прилепът се изплашил много и си помислил: „Няма да се отърва сега от птичите нокти!“ И решил да се спаси с бягство. Отлетял към планините и горите и взел да се крие в хралупите на дърветата.

Прилепът и досега така си живее — презрян от всички. Денем се крие, а само нощем, когато птиците и зверовете спят, излиза.