За чакала и камилата

Един гладен чакал тичал нагоре-надолу по брега на реката. Знаел, че на другия бряг има какво да си похапне, но не можел да преплува реката. Знаел още, че там има село, а жителите му са заклети врагове на чакалите. И да преплува реката, пак ще трябва да бяга назад.

Дълго мислил чакалът и най-после измислил как и глада си да насити, и кожата си да запази. Чакалът бил приятел с камилата. Отишъл той при нея и казал:

— Слушай, сестричке! Тук няма храна за тебе. А на отсрещния бряг има цяла нива захарна тръстика. Качи ме на гърба си, пренеси ме оттатък, а аз ще ти покажа къде е нивата. Ще си хапнеш чудесно, пък може и за мене да се намери нещичко, та и аз да се нахраня до насита.

— Добре! — съгласила се камилата. — Качвай се на гърба ми. Ще те пренеса отсреща.

Преплували двамата реката и излезли на другия бряг. Чакалът завел камилата на нивата със захарна тръстика, оставил я там и тръгнал да си търси плячка. Не след дълго той намерил купчинка кости и измрели птици. Завчас се справил с тях.

А сега слушайте какъв подлец бил този чакал! Той отлично знаел, че камилата яде много бавно и че разбира се, не се е нахранила още. Но за нея той и не мислел. Искал само по-скоро да се върне на другия бряг. И чакалът измислил подла хитрост. Изтичал до нивата със захарна тръстика и почнал да вие с всичка сила. Чули го селяните и взели да си говорят:

— На тръстиковата нива вие чакал! Ще разрови земята и ще погуби цялата ни реколта. Хайде да идем да го прогоним!

И селяните грабнали тояги и отърчали на нивата, но чакалът бързо се скрил. Затова пък селяните намерили камилата. Тя стояла спокойно и бавно преживяла стръкове захарна тръстика. Ядосали се селяните. Забравили, че са дошли да прогонят чакала, нахвърлили се задружно върху клетата камила и здраво я наложили с тоягите. Камилата се спуснала да бяга като обезумяла, а селяните — по нея. Прогонили я далече извън селото.

Щом селяните престанали да гонят камилата, чакалът излязъл от своето скривалище, тихичко се приближил до камилата и казал:

— Сестрице! Да бягаме оттук! Да се прехвърлим по-скоро на другия бряг, защото и двама ни ще убият!

— Право казваш! — съгласила се камилата. — Качвай се на гърба ми. Ще те пренеса.

Чакалът само това искал. Както се казва: „Каквото търсил, това намерил“. Веднага се покачил на камилата и седнал на гърба й. Седи и се радва.

„Ех, каква послушна глупачка намерих!“ — мислел си той. Погледнал хитро камилата и казал:

— Брей, че жестоко са те наранили!

— Какво да се прави, братко! — обадила се камилата. — На тебе повече ти провървя. И все пак лоша услуга ми направи ти!

— Ах, ти да не би да ме укоряваш! — извикал чакалът. — Какво можех да направя аз? Да не бях се скрил от тези негодници, те сигурно щяха да ме пребият като тебе. Но ако ме бяха наложили така, аз щях да издъхна. За щастие ти си такава голяма и силна — много те биха с тоягите, и пак остана жива!

— Така ли? Аз съм голяма и силна, та затова реши да ми навлечеш беда — рекла камилата. — Поиска да спасиш кожата си на мой гръб? Неблагодарник си ти, само за себе си мислиш! Напълни си търбуха, дойде на тръстиковата нива и се развика! А какво стана? Пристигнаха селяните и така ме набиха с тояги, че едва не ми строшиха костите. Ти трябваше тихичко да седиш и да чакаш, докато се нахраня.

— Охо! — излаял чакалът. — Ти значи продължаваш да ме обвиняваш? А как да постъпя, като имам такъв обичай — щом се нахраня добре, почвам да викам с цяло гърло. Иначе не може да се смели храната в стомаха ми.

Точно тогава камилата стигнала до най-дълбокото място на реката.

— Аз пък имам друг обичай — казала тя. — Следобед обичам да се гмурна и да поплувам под водата.

Чакалът си глътнал езика от страх, затреперил, замолил се:

— Сестричко, имай милост, не се гмуркай на това място! Ще падна във водата и ще се удавя!

— Имаш право! — съгласила се камилата. — Но какво да сторя, като имам такъв обичай!

И тя се гмурнала под водата.

Какво станало по-нататък? Чакалът паднал от гърба й и потънал в реката.

Камилата доплувала до другия бряг и си рекла:

— Всеки робува на навиците си. Но който се отплаща с черна неблагодарност за добрата услуга, рано или късно ще свърши като този чакал, който мислеше само за себе си.