Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Hard Rain's A-Gonna Fall, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Кажи, къде беше, момче синеоко,

кажи, къде беше, сине любим?

                Бях, майко, край пет планини,

                        в дим обвити,

                вървях и се влачих

                        по пътища криви,

                шест тъжни гори прекосих

                        мълчаливо,

                до седем замрели морета

                        достигнах,

                осем хиляди мили

                        през гробища бродих

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

 

Какво видя там, момче синеоко,

кажи ми, какво видя, сине любим?

                Видях младенец посред

                        глутница вълци,

                видях път широк —

                        запустял и безлюден,

                видях кръв да капе

                        от черни клонаци,

                видях много хора

                        с топори кървящи

                и стълбища бели

                        под мътна вода,

                видях мъже яки,

                        но с езици откъснати,

                видях как деца носят

                        пушки и саби

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

 

Кажи, какво чу там, момче синеоко,

кажи, какво чу, сине любим?

                Чух гръм да гърми

                        като предупреждение,

                чух вълните, готови

                        да залеят света,

                чух сто барабана как бият

                        тревога,

                чух устни да шепнат,

                        без някой да слуша,

                чух умиращ от глад и чух

                        присмех край него,

                чух последната песен на поет

                        в мръсна яма,

                чух тъжния вопъл на клоун

                        сред площада,

                чух самотник да вика, че все пак

                        човек е,

        и знам, че страшен, страшен, страшен,

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

 

Кажи, кого срещна, момче синеоко,

кажи, кого срещна, сине любим?

                Срещнах малко дете,

                        мъртво конче до него,

                срещнах бял господин,

                        с черно куче вървеше,

                срещнах руса девойка,

                        под дъгата я срещнах,

                срещнах мъж, който беше

                        от любов наранен,

                срещнах друг — с тежка рана, —

                        наранен от омраза,

        и знам, че страшен, страшен, страшен

        и знам, че страшен дъжд ще падне.

 

Кажи ми сега, момче синеоко,

какво ще направиш ти, сине любим?

                Преди да започне дъжда,

                        ще изляза

                и ще ида в най-тъмната,

                        страшна гора;

                много хора там има,

                        а ръцете им — празни,

                а водата им —

                        пълна с отровни зърна;

                домовете им —

                        срещу затвор плесенясал,

                дето ловко палачът

                        лицето си крие;

                а гладът — зъл и грозен —

                        убива душите;

                цветът там е черен,

                        числото е нула.

 

Там аз ще говоря, ще викам високо,

та всички да чуят и да разберат.

После прав ще застана

                върху океана,

песента си ще пея

                до последния миг

и знам, че страшен, страшен, страшен,

и знам, че страшен дъжд ще падне.

Край