За свадата на птиците

Един птицелов заложил в гората мрежа. В нея попаднали разни птици: врани, скорци, гълъби. Започнали те да си говорят:

— Съблазни ни примамката и ние се хванахме в мрежата. Хайде да помислим как да се освободим. Ако се постараем всички дружно, може и да успеем.

Мислили, мислили и най-после намислили.

— Нека — казали — всички заедно да размахаме крила и да се опитаме да хвръкнем. Може би ще сполучим да повдигнем мрежата.

И наистина — размахали крила, повдигнали мрежата и полетели.

Видял птицеловът: мрежата лети заедно с птиците — зачудил се много и хукнал след нея. Птиците в мрежата летят по въздуха, а птицеловът ги гони долу по земята. Тича той и си мисли: „В мрежата са се уловили разни птици. Току-виж, че се скарали! А скарат ли се, няма да могат да летят бързо и мрежата ще ги повлече към земята!“

Така и станало. Отначало птиците носели мрежата заедно, но не минало много и започнали да спорят.

Враните загракали:

— Никой не се старае колкото нас, враните. Ако се бяхме отпуснали като вас, другите птици, мрежата отдавна щеше да падне на земята с всички ни!

Чули ги гълъбите и се разсърдили.

— Ей, врани, престанете! — извикали те. — Стига сте се хвалили! Ние се стараем повече от вас!

Скоро в спора се намесили и останалите птици, започнала истинска свада. А когато няма дружба, и работата не върви. Скарали се птиците, престанали да се стараят — едва-едва размахвали крилата си — и мрежата взела да пада към земята. Птицеловът дотичал, уловил въженцето на мрежата и я издърпал към себе си заедно с птиците. После ги отнесъл у дома си и ги затворил в клетки.