Любомир Сагаев
Книга за операта (93)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Тарас — бас

Ефросиня, негова жена — мецосопран

Настя, тяхна дъщеря — сопран

Степан — баритон

техни синове

Андрей — тенор

Антонина, жена на Андрей — сопран

Павлик, комсомолец — тенор

Назар — тенор

Дядо Семьон, горски пазач — бас

Вася, комсомолец — тенор

Ваня, комсомолец — баритон

Първи колхозник — тенор

Втори колхозник (старейшина) — бас

Първи работник — баритон

Втори работник — бас

Германски полковник — бас

Германски лейтенант — баритон

Германски войник — тенор

Работници, комсомолци, жители на окупираното от хитлеристите работническо селище, колхозници, бойци от Съветската армия.

Действието се развива в годините на Великата отечествена война в един от районите на Средна Русия.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Във втората опера на Кабалевски „В огъня“ или „Под Москва“, изпълнена за пръв път през 1943 г., са пресъздадени епизоди от героичната отбрана на съветската столица. Но либретото на Ц. Солдар не е съобразено с необходимите изисквания на оперната драматургия. Тази опера всъщност е една хроника на военните събития. Създаването на музиката обаче помага на композитора да натрупа опит за написването на една бъдеща музикална драма с подобен сюжет. След дълго търсене Кабалевски се спира на повестта на Борис Горбатов (1908–1954) „Непокорените“ (1943). Либретото написва С. Ценин, артист от театър „Станиславски и Немирович-Данченко“, който умело и с познаване па сценичните закони подбира епизодите на повестта. (С. Ценин е и първият изпълнител на ролята на Назар.) Съкратени са много подробности от повестта, а така също и някои от героите: на други, като например Настя, ролята е разширена. Едно от най-ценните качества на либретото е, че на участието на народа е отделено широко място. Освен това в текста на операта са запазени историческата конкретност на повестта и типичните черти на съветските хора.

Първото представление на операта „Семейството на Тарас“ е на 2 ноември 1947 г. в московския театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ под диригентството на Самосуд. След премиерата Кабалевски открива редица слабости в произведението си и го преработва изцяло. Във втората си редакция операта „Семейството на Тарас“ се изнася три години по-късно, на 7 ноември 1950 г. в Кировския оперен театър в Ленинград под диригентството на Б. Хайкин. Преработената опера се посреща много добре от публиката и критиката и скоро тя си спечелва славата на една от най-значителните творби от този вид на съвременна тема в съветската музика. Оттогава „Семейството на Тарас“ се играе често в много оперни театри.

„Семейството на Тарас“ е изнесена в София през 1952 г. под диригентството на Асен Найденов. Режисьор е Драган Кърджиев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Войната е започнала и въпреки ожесточената съпротива хитлеристите навлизат в съветската страна. Целият град се е вдигнал в защита на отечеството си. В двора на стария майстор Тарас са се събрали приятелките на Настя от училище. Войната е сложила край на безгрижния им живот. Сърцата им са изпълнени с тревога. Преди да се разделят, девойките запяват любимата си песен от училище. Двамата братя на Настя — Степан и Андрей заминават за фронта. Но Тарас и не предполага, че Степан е получил поръчение от партията да отиде като командир при партизаните. Малко по-късно идва старият работник Назар и разказва; че в завода е избухнал взрив. Втурва се тичешком Павлик — приятелят на Настя. Той носи страшна вест — враговете вече навлизат в града. Двамата млади се заклеват да се борят до пълната победа над врага. Ефросиня и Антонина се молят за спасението на своите близки. Силни взривове разтърсват завзетия от хитлеристите град.

Тарас с близките си се крие в къщата си. Всички са изпълнени с тревога. Антонина тихо пее приспивна песен на бебето си. Единствена Настя излиза от къщи, без да обръща внимание на тревожните предупреждения на родителите си. Сега тя се връща и нейното спокойно тананикане разведрява тягостната атмосфера. Почукването на вратата стряска всички — може би това са хитлеристите? Влиза съседът Назар. Той се подиграва с уплашилия се Тарас. Всички днес са длъжни да се борят срещу окупаторите. Думите му причиняват болка на Тарас. Отвън долита тъжна песен. Тарас застава до прозореца и вижда страшна картина: хитлеристите отвеждат в плен девойки от града. Той си спомня думите на Назар. Трябва всички да се борят срещу врага и Тарас се заклева да не склони глава пред поробителите.

Партизански лагер в гората. Пред колибата си дядо Семьон очаква да дойде командирът Степан. Радостни са вестите, които идват от голямата земя. Степан нарежда на Павлик да бъде вдигнат във въздуха щабът на фашистите. Идват Тарас и Назар. Те дълго са търсили партизанския лагер. Баща и син радостно се прегръщат. Стъпки в гората карат партизаните да застанат нащрек. Но идват приятели. Група колхозници, отказали да предадат житото си на врага, са решили да се присъединят към партизаните. Степан съобщава на всички, че настъплението на Съветската армия е започнало и свободата е близо. Дядо Семьон повежда колхозниците. Тарас се чувствува горд със своя син Степан — командира на народните отмъстители.

Павлик предава на Настя заповедта на партизаните да бъде взривен щабът на хитлеристите. Трудно е на Настя да изпълни поръчението — щабът се помещава в училището — същото, от което пази толкова скъпи спомени. Там тя е прекарала най-щастливите години от своя живот. Но чувството за дълг надделява и двамата с Павлик започват да обсъждат как да проведат операцията. След като Павка си отива, в къщата се вмъква дрипав и изкалян човек. Настя е поразена — та това е брат й Андрея. Той се е предал на нашествениците, по-късно е успял да избяга от плен. Сега е дошъл да търси убежище в родната си къща. Тарас е потресен. Синът му е страхливец, предател на родината си! Разбирайки своята вина, Андрей напуска бащиния дом. Той е готов да плати с цената на своя живот грешката си.

Пред сградата на училището са комсомолците. Вътре хитлеристите се веселят. Долитат викове, песни и музика. Настя и Ваня застават на пост, а останалите заедно с Павлик се вмъкват в училището. Развълнувана, Настя брои секундите. Най-после очакваната експлозия разтърсва училищната сграда. Лумват пламъци. Целта е постигната.

Фашистите са довели в полуразрушения завод група стари майстори, за да поправят танковете им. Обаче те отказват да помагат на враговете. От тяхно име Тарас направо заявява, че те няма да се подчинят. Разгневен, хитлеристкият полковник стреля срещу него. Работниците подкрепят ранения Тарас. Внезапно се дочува шум от приближаващи се самолети и избухвания на бомби. Един изплашен немски лейтенант донася новината, че Съветската армия е пробила фронта и настъпва. Фашистите, забравили за работниците, тръгват да се спасяват кой както може.

При Настя са дошли нелегалните комсомолци. Радостни, те коментират новините от фронта. Сред тях е и партизанският командир Степан. Той нарежда на младежите да вдигнат във въздуха единственият оцелял мост, по който все още могат да се изтеглят хитлеристите. Младежите отиват да изпълнят поръчението. Настя остава сама. Връща се Павлик. Той иска да се сбогува с девойката, тъй като скоро ще замине с частите на Съветската армия. Двамата се унасят в мечти — когато войната свърши, те отново ще бъдат щастливи. Минутите отлетяват бързо, вече е време Павлик да си тръгва. Останала сама, Настя не престава да мечтае за бъдещето. Втурва се разтревожената Ефросиня. Тя моли дъщеря си веднага да бяга, защото в къщата са дошли немци. Но вече е късно. Хитлеристите влизат в стаята и залавят девойката. При разпита й тя не иска да отговаря на въпросите им, от нея те нищо няма да научат. Немците отвеждат Настя. Майка й се спуска след тях. Прибира се измъчваният от раната си Тарас. Напразно той вика жена си — в къщата няма никого. Дотичва Антонина и му казва, че Съветската армия вече влиза в града. И двамата слушат приближаващия се грохот на боя. На вратата застава съсипаната от скръб Ефросиня. Фашистите са разстреляли Настя.

Народът радостно поздравява бойците на Съветската армия. Сред тях са Андрей и Павлик. Развълнуваният Тарас разказва за преживяното през окупацията, за това, как въпреки изпитаните ужаси те не са склонили глава.

МУЗИКА

„Семейството на Тарас“ е значително съветско произведение, посветено на Великата отечествена война. В операта правдиво и ярко е пресъздаден със средствата на музиката един къс от преживяното от героичния съветски народ по време на хитлеристкото нашествие. Основната тема е подвигът на съветските хора, които са готови да отдадат й живота си за свободата на родината. Оттук се определя конфликтът, както и музикалната драматургия. В операта са противопоставени ярко двете борещи се сили — съветските хора и нашествениците-хитлеристи. Съветските хора са охарактеризирани с лайтмотиви, които не се отнасят само до отделните образи, а повече до чертите на целия народ. Тези лайтмотиви са носители на общите идеи от времето на Отечествената война за борба с нашествениците. В операта обобщаващи са например темите „съпротивата и подвига“, на „комсомолската клетва“ и др. Хитлеристите са представени като механизирана, бездушна сила, която е нахлула в мирния живот на хората и е донесла само страдания и смърд. Особено интересни са характеристиките на старите работници. В изграждането им Кабалевски използува широко и работническия революционен фолклор, който в много случаи е примесен със съвременни интонации. Многобройните хорови и масови сцени обрисуват цялостно и убедително непокорения съветски народ. Всички главни лайтмотиви в операта са емоционални, ярко образни и с изявен мелодически релеф.

„Семейството на Тарас“ започва с внушителна увертюра, изградена върху редица лайтмотиви, от които доминиращ е лайтмотивът на „съпротивата и подвига“. Противопоставеното на светлината и тържеството зловещо звучене на врага е преодоляно, като отново започва да взима връх жизнеутвърждаващото и героично начало.

В операта придобиват значение на лайттеми и някои цели мелодии, като младежката песен, песента на Настя и др. Особено силен и въздействуващ е музикалният образ на Настя — един от най-ярките не само в тази опера, но и в цялата съветска оперна литература. Образът на Тарас е жив и емоционално извънредно богат. С голямо майсторство е предадена градацията на неговите чувства, преодоляването на личните и себични мисли и включването му в борбата. Идеята за освобождаването на народа не може да остане на заден план, дори и след раняването му и смъртта на Настя. Два са кулминационните моменти в неговата партия: отказът да работи за немците и упрекът към Андрей. Заключителният епизод в партията на Тарас е израз на обобщените мисли на народа.

Като най-силни моменти в операта трябва да се споменат още песента на жените-пленнички, която всъщност се оказва решаваща за душевния прелом на Тарас, мъжествената ария на Степан в партизанската сцена, очакването на Настя да се върне Павлик преди взрива, хорът-клетва на комсомолците, маршът на старите работници, тържественият епизод в края на седма картина (след съобщението за смъртта на Настя) и симфоничната интермедия след това. Финалната сцена има повече празнично-апотеозен характер.