Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 19 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

ГОДЕЖ В МАНАСТИРА

Лирико-комична опера в четири действия (девет картини)

Либрето Сергей Прокофиев и Мира Менделсон-Прокофиева

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Дон Хером, севилски благородник — тенор

 

Фердинанд — баритон

негови деца

Луиза — сопран

 

Дуеня, възпитателка на Луиза — алт

Антонио — тенор

Клара д’Алманца, приятелка на Луиза — мецосопран

Мендоза, богат търговец на риба — бас

Дон Карлос, обеднял благородник, приятел на Мендоза — баритон

Отец Августин, игумен на манастира — баритон

 

Отец Елустаф — тенор

Отец Шартрьоз — баритон монаси

Отец Бенедиктин — бас

 

Лаурета, камериерка на Луиза — сопран

Розина, камериерка на Клара — алт

Лопец, прислужник на Фердинанд — тенор

Приятел на Дон Хером, свири на корнет — без думи

Санхо, прислужник на Дон Хером, свири на барабан — без думи

Прислужници, прислужнички, маски, монаси, монахини, гости, търговци, рибари, продавачки на риба, народ.

Действието се развива в Севиля в началото на XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Сергей Прокофиев веднага след завършването на „Семьон Котко“ отново започва да търси сюжет за опера, макар че вече е автор на пет произведения от този жанр. По това време балетът му „Ромео и Жулиета“ си спечелва огромна популярност. Това кара някои негови близки да го насочват отново към сюжет от Шекспир. Композиторът Мясковски му предлага да пише опера върху „Крал Лир“; артистката О. Масалитинова — върху „Венецианският търговец“, а сам Прокофиев мисли за „Хамлет“. След това той се спира на сюжета на „Прахосникът“ от Лесков, като дори си направя план за либретото.

Идеята за написване на опера върху „Дуеня“ е дадена на композитора от Мира Менделсон — завършила едно от висшите учебни заведения по литература и работила върху превода на тази комедия на Ричард Шеридан (1751–1816). Прокофиев отбелязва: „Пиесата «Дуеня» е по-малко известна у нас. Няколко нейни превода на руски бяха само в ръкопис в тия театри, които са имали намерение да я поставят. Аз се запознах с «Дуеня» през 1940 г. Мен ме привлече изтънченият хумор, очарователната лирика, острите характеристики на действуващите лица, динамичността на действието, увлекателното изграждане на сюжета, всеки обрат, който те кара да чакаш с интерес и нетърпение какво става по-нататък … Когато пристъпих към работа над операта, пред мен се откриха два пътя: първият — да се подчертае в музиката комичната страна на произведението, и вторият — лиричната. От тези два пътя аз избрах втория. И, струва ми се, че не сбърках …“

Прокофиев сам написва либретото на операта си „Дуеня“, като само няколко стихотворни текста са от Мира Менделсон, която през 1941 г. става жена на композитора и ценна помощничка в по-нататъшната му дейност. „Дуеня“ е втората комична опера на Прокофиев. Първата е „Любовта към трите портокала“, писана 21 години преди това върху приказния сюжет на Карло Гоци (1720–1806). Обаче сега задачата е твърде различна оттогава. Докато в първата преобладава приказната фееричност и острата гротеска, тук основно начало е лириката и комедий-ността.

Композиторът работи усилено и напрегнато през лятото и есента на 1940 г. и до края на годината завършва партитурата. През пролетта на следната година започва подготовката на премиерата й в Московския театър „Станиславски“, но обявяването на войната осуетява това. През 1943 г. Прокофиев се връща отново към тази си творба и нанася редица поправки. Композиторът нарича операта си „Годеж в манастира“, защото оригиналното й название „Дуеня“ според него не звучало добре на руски. Първото изпълнение на операта е на 3 ноември 1946 г. в Ленинградския театър „Киров“ с диригент Б. Хайкин и режисьор Шлепанов.

„Годеж в манастира“ се изнася за пръв път в България от Варненската народна опера през 1962 г. в постановка на диригента Борис Черпански и режисьора Николай Николов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Вечер в Севиля. Пред къщата на Дон Хером. Старият ерген, търговецът на риба Мендоза, предлага на Дон Хером да станат съдружници. С общи усилия и средства те биха могли да завладеят целия пазар на риба в града. Мендоза иска тяхното съдружие да бъде скрепено още и с брака му с дъщерята на Дон Хером — хубавата Луиза. Дон Хером, макар и благородник, е в тежко финансово състояние. На него му се струва, че това съдружие ще му даде възможност да забогатее, и веднага дава своето съгласие. Той започва с въодушевление да описва красотата на дъщеря си пред застарелия търговец Мендоза, който никога не е виждал Луиза. Свечерява се. Двамата се разделят, всеки доволен от сключената спогодба. Идва Фердинанд, твърде ядосан от срещата си с хубавата Клара, и се прибира в къщи. След малко във вечерната тъмнина се прокрадва Антонио и запява страстна серенада под прозореца на Луиза. Край него минават маски, отиващи на карнавала, които му подхвърлят закачки, но Антонио е всецяло обзет от любовта си към хубавата дъщеря на Дон Хером. На балкона се появява Луиза и ентусиазираният Антонио продължава нежната си песен. Внезапно излиза разяреният Дон Хером, който пропъжда влюбения момък.

В дома на Дон Хером. Луиза е влюбена в Антонио, но той е беден и баща й не желае и да чуе за такава женитба. Девойката не иска да се подчини на настояванията на Дон Хером. Сега тя се съветва с Дуеня, своята възпитателка, как да се измъкне от тежкото положение, в което е изпаднала. Дуеня обещава на Луиза да й помогне; още повече, че тя самата желае да се омъжи за Мендоза. Влизат Дон Хером и Фердинанд. Бащата упреква сина си и дъщеря си за тяхното непослушание. Сърди се на Фердинанд за нощните му скитания, а на Луиза — за честите серенади под нейните прозорци. Фактически Дон Хером е огорчен от отказа на Луиза да се омъжи за Мендоза. Фердинанд се опитва да защити сестра си, но старецът му се скарва и на него. Ядосаният Дон Хером пита за последен път Луиза ще стане ли жена на Мендоза, но тя твърдо отказва. Тогава упоритият старец заповядва на дъщеря си да не напуска своята стая дотогава, докато не даде съгласието си. Луиза се затваря в стаята си. Дон Хером още не се е успокоил от бурния разговор с дъщеря си, когато открива, че Дуеня се мъчи незабелязано да се промъкне в стаята на Луиза. Той я спира и започва да я разпитва. Поведението и му се струва подозрително и старикът успява да открие у нея писмо от Антонио до Луиза. Това вбесява Дон Хером и той моментално изпъжда Дуеня от къщата си. Хитрата възпитателка е изиграла добре ролята си и писмото е попаднало в ръцете на този, за когото е било предназначено. Сега Дуеня, уж разтревожена, влиза в стаята на Луиза, за да си вземе дрехите. След малко тя, плачейки, излиза, добре забулена. Дон Хером язвително отваря вратата на мнимата Дуеня.

Площад в Севиля. Продавачите на риба предлагат своята стока. Мендоза се разхожда със стария си приятел Дон Карлос и с радост гледа как се продава рибата. Скоро целият пазар ще бъде негов. През площада минава хубавата Клара, любимата на Фердинанд, придружена от камериерката си Розина. От друга страна пък се задава избягалата от къщи Луиза. Неочакваната среща радва двете приятелки. Оказва се, че и Клара е избягала от къщи поради грубостта на злата си мащеха. Тя се оплаква, че братът на Луиза, нейният любим Фердинанд, я е обидил жестоко. След тази обида на нея не й остава нищо друго освен да отиде в манастир. Луиза съчувствува на приятелката си и я утешава. Преди да се разделят, тя помолва Клара да и разреши само за един ден да използува нейното име: това ще и помогне за реализирането на плана й. Клара дава съгласието си и двете девойки се разделят. Луиза остава сама и изчаква появяването на Мендоза. След малко той идва придружен от Дон Карлос. Луиза плахо се доближава до тях и някак особено поглежда Мендоза. Старият ерген е поблазнен от мисълта, че тази непозната хубава девойка е влюбена в него. Оказва се обаче, че тя го помолва да й каже дали знае къде живее Антонио. Хитрият търговец веднага съобразява: щом тази красавица увисне на врата на неговия съперник в любовта Антонио, пътят му към Луиза ще бъде очистен. Мендоза изпада във възторг от собственото си остроумие и изобретателност и започва весело да си тананика. Той предлага да доведе Антонио при нея. Търговецът на риба помолва приятеля си Дон Карлос да заведе девойката, която се представя под името Клара, у дома му, а той отива да намери Антонио.

В дома на Дон Хером. Мендоза е дошъл тук, за да види дали Луиза не е изменила вече решението си и да поговори за предстоящата сватба. Между другото той весело разказва на Дон Хером за избягалата от къщи Клара и двамата се подиграват на излъгания й баща. След това Дон Хером изпраща да повикат Луиза, но тя отговаря чрез камериерката си Лаурета, че ще се види с Мендоза само ако баща й не присъствува на тази среща. Дон Хером вече смята това за съгласие от страна на дъщеря си и развеселен излиза. Появява се наконтената Дуеня. Мендоза в първия момент остава като изумен от грозната „дъщеря на Дон Хером“ и от съвсем немладата й възраст. Дуеня обаче започва да му прави комплименти, пее му весела песен и постепенно старият ерген я харесва. Освен това дъщерята на Дон Хером е и богата! Той вече решава да повика бащата, за да уговорят подробностите по сватбата, но мнимата Луиза внезапно изказва странно желание: „Ако ме отвлечете тази нощ, аз веднага ще стана ваша жена — казва тя на удивения Мендоза. — А това е тъй романтично!“ На Мендоза също харесва романтичната игра и двамата започват да мечтаят за близкото щастие. Дочуват се стъпките на Дон Хером и Дуеня избягва в стаята си. Радостен, Мендоза съобщава на бащата, че „Луиза“ е дала съгласието си. Дон Хером и Мендоза изпиват бутилка шампанско.

В дома на Мендоза. Дон Карлос и Луиза очакват идването на Антонио. Девойката е изпълнена с нетърпение. Тя вижда от прозореца приближаването на Мендоза и нейния любим и бързо влиза в съседната стая. Мендоза довежда Антонио. Момъкът е много учуден: защо ли го вика Клара? Та нали тя е годеница на най-добрия му приятел — Фердинанд, брата на неговата Луиза? Подсмивайки се, Мендоза го вкарва в стаята, в която е мнимата Клара. Въпреки протестите на благородния Дон Карлос Мендоза нагло и безсрамно надзърта през ключалката в стаята, където са двамата млади. Той е много доволен от видяното и радостно потрива ръце; щом Антонио прегръща друга жена, значи е отстранен като съперник. Антонио и мнимата Клара излизат от стаята. Мендоза побързва да им разкаже поверително плана си за отвличането на Луиза. Настава весело оживление.

В дома на Дон Хером. Старият севилски благородник обича музиката. Днес тук е дошъл неговият приятел музикант и сега те с увлечение свирят: Дон Хером на кларинет, приятелят му — на корнет, а прислужникът Санхо бие барабана. Идва Дон Карлос и прекъсва удоволствието от свиренето. Той носи едно писмо от Мендоза. Богатият търговец на риба се извинява пред Дон Хером, че е отвлякъл дъщеря му, и го моли за бащината благословия над техния брак. Дон Хером се удивлява на чудните действия на приятеля си — та нали сам той е искал Луиза и Мендоза да се оженят! Но отвличането никак не го е разтревожило. Той дава с радост своята благословия и музикалните занятия започват отново. Скоро обаче музицирането им отново е прекъснато. Идва едно момче, което носи писмо от Луиза. Девойката също моли баща си да я извини за бягството й от къщи и иска благословията му да се омъжи за любимия човек. Дон Хером е още повече учуден. Защо е нужно да дава поотделно благословията и на бъдещия си зет, и на дъщеря си. Но щом Луиза иска отделно, добре, отделно да бъде! И той написва бележка до дъщеря си, в която благославя нейния брак. След това в прекрасно настроение Дон Хером продължава музикалните си занимания. Сега още по-приятно зазвучава мелодията на менуета.

В женския манастир. Клара вече е постъпила в светата обител. Обхваната от дълбока скръб, тя се разхожда в манастирската градина. Идват щастливите Луиза и Антонио. Те току що са получили бележката от Дон Хером, с която благославя техния брак. Двамата влюбени веднага тръгват към манастирската черква, за да се венчаят. След тях пристига задъхан Фердинанд. Мендоза вече е успял да му подшушне за „изневярата“ на Клара с Антонио и той, обхванат от дива ревност, се е спуснал по следите на своя бивш приятел. Младежът дори не познава истинската Клара, която стои до него, облечена като монахиня. Фердинанд вижда в далечината Антонио под ръка с някаква жена. Като помисля, че това е неговата Клара, той изважда сабята си и се втурва да ги гони. Клара става свидетел на страшната ревност на Фердинанд. Уверена в искрената му любов към нея, тя хвърля монашеската си наметка и хуква след него.

В мъжкия манастир. В избата цари голямо веселие. Монасите пият и си разказват интересни историйки от живота на обитателките на женския манастир. Скоро обаче веселието им е прекъснато. Идва послушник и съобщава, че двама души настояват да се видят с игумена. Като разбират, че това са хора, от които ще получат възнаграждение, монасите веднага скриват бутилките, грабват молитвениците и взели смирени пози, запяват псалми. Влизат Антонио и Мендоза, които молят да бъдат венчани с годениците си. Игуменът отначало отказва, но подхвърлената пълна кесия го накарва да измени решението си. Изведнъж се втурва изплашената Луиза, а след нея разяреният Фердинанд. Той нарича Антонио предател и изменник и го предизвиква на дуел. Учуденият Антонио също вади шпагата си. Неочаквано между тях застава Клара и се хвърля в обятията на любимия си. Тя му разкрива истината и Фердинанд също поисква да бъдат венчани. Мендоза остава твърде учуден от обрата на нещата, но все още не разбира нищо. В този момент идва Дуеня, която го хваща под ръка, и тръгват към църквата. Игуменът с радост започва подготовката за трите сватби.

В дома на Дон Хером. Старият благородник очаква с нетърпение връщането на дъщеря си и Мендоза след сватбата им. В празнично украсения дом всичко е готово за тържеството. Слугата съобщава за пристигането на младоженците. Мендоза влиза сам и казва, че Луиза е останала пред вратата и не смее да влезе. Щастливият Дон Хером я извиква, за да я прегърне. Дуеня се възползва от това и бързо се втурва, хвърляйки се на шията му. Дон Хером не може да се опомни от изненада. Още преди да се окопити, влизат Луиза, Антонио, Клара и Фердинанд. Чак сега Мендоза разбира, че е бил изигран, но вече е късно. Ругаейки, той започва да заплашва, но Дуеня най-спокойно му казва, че е негова законна жена, и дори му се заклева, че ще му бъде вярна до гроб. Мендоза ужасен побягва. Дуеня не желае да изпусне богатия си съпруг и бързо го последва. Щастливите младоженци молят бащината благословия на Дон Хером. Той им прощава и ги благославя.

МУЗИКА

„Годеж в манастира“ е втората комична опера на Сергей Прокофиев след „Любовта към трите портокала“. Върху забавния и сатиричен сюжет на Шеридановата комедия композиторът е успял да създаде една съвременна буфо-опера. Музиката е написана с типичното за Прокофиев изключително професионално майсторство и в нея са съчетани по съвършен начин пародията, гротеската, сатиричната острота и изящната лирика.

Острието на музикалната си сатира Прокофиев е насочил преди всичко към отрицателните герои, главно към Мендоза и Дон Хером. В партиите на младите влюбени преобладават сърдечността, лириката и добродушният хумор. Особено ярък е музикалният образ на стария мошеник Мендоза, който се смята и за покорител на женските сърца. В неговата предимно декламационна партия има много хумор и гротеска. Изключително характерна е музикалната фраза, която той често повтаря „Мендоза, ти си хитър момък“ и която е придобила значение на своеобразен лайтмотив. Гротесковостта особено майсторски е вложена в оркестъра, когато обрисува този отрицателен герой. Особено интересен е дуетът-скоропоговорка между Мендоза и Дон Хером.

Музикалният портрет на Дон Хером е даден пак в комедийно-сатиричен аспект, но е малко по-смекчен от този на Мендоза.

Отличителните черти на неговия характер проличават много добре още в двете му малки арии — първата, в която описва красотата на дъщеря си, и втората — „Ако имате дъщеря“, в която пък се оплаква от нея. Сцената с Дуеня във втората картина разкрива нови черти в музикалната му характеристика. Образът чак до последното ариозо на Хером в девета картина постоянно се обогатява. Характерна подробност в музикалната обрисовка на стария благородник е репликата, която той постоянно повтаря — „Превъзходно“, взета като че ли направо от живота.

Остроумието, на Дуеня е обрисувано в музиката със свеж хумор. Черти на остроумие, наивна хитрост и безгрижие има и в партията на Луиза, която обаче носи и лиричността на влюбената девойка. Най-лиричният образ в операта е Антонио. Още от серенадата в първа картина композиторът го обрисува като влюбен добър момък, изпълнен само от хубави помисли. Макар и със сравнително по-малки партии, енергичността и пламенността на Фердинанд и темпераментността на влюбената Клара са изразени силно и релефно. Но даже и в техните образи композиторът е вложил известна доза ироничност и добродушна подигравка.

Едно от най-интересните и оригинални места в „Годеж в манастира“ е сцената на домашното музициране в шестата картина — когато Дон Хером свири насмешливо галантния менует. Наситената с тънка ирония музика от триото на менуета се повтаря многократно през време на картината. Също така забележителни са хорът на продавачките на риба (трета картина) и изключително интересната хорова сцена в мъжкия манастир (осма картина), в която особено впечатление прави внезапната смяна на веселата разгулна песен и двусмислените закачки на пияните монаси с карикатурно-набожния хорал. В карнавалната сцена от края на първата картина личи жизнерадостта и веселостта на севилските граждани. Чудесни са тук разнообразните танци на маските: и старинният френски менует, и източният танц, и страстното болеро, както и музиката на бродещите музиканти.

В „Годеж в манастира“ музикални епизоди с много висока художествена стойност са още серенадата на Антонио от първа картина, сцената на преобличането и на изпъждането на „Луиза“ от къщи, бляскавият дует между Дуеня и Мендоза в четвърта картина, сцената между Луиза и Мендоза в петата картина, сърдечното ариозо на Дон Карлос от финала на пета картина и др. Като плод на свежото чувство за хумор у Прокофиев трябва да се посочи интересният хор на гостите в последната картина. Важна роля в операта играят оркестровите епизоди: веселото встъпление, изградено върху темата на финала на операта, танците, любителското трио, любовната мечта на Клара, музиката на дуела и пр.