Любомир Сагаев
Книга за операта (77)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Аркел, крал на Алемонда — бас

Голо, внук на Аркел — баритон

Пелеас, по-малък внук на Аркел — тенор

Женевиева, майка на Голо и Пелеас — алт

Мелизанда, жена на Голо — сопран

Малкият Иньолд, син на Голо от първия брак — сопран

Лекар — бас

Действието се развива във и около един дворец край морето в Алемонда през Средновековието.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още преди да стане известен композитор, Дебюси е имал желание да напише музикално-сценично произведение. През годините 18901892 той работи върху опера по „Сид“ от Корней. Либретото, чийто автор е К. Мендес, носи заглавието „Родриго и Химена“. След като завършва три картини, неудовлетворен, композиторът я изоставя. През 1892 г. той прочита драмата на Морис Метерлинк (1862–1949) „Пелеас и Мелизанда“, която му допада и той започва да я проучва. Дебюси влиза във връзка с Метерлинк. Писателят дава съгласието си да се напише опера по сюжета на драмата. През следващите години композиторът гледа спектакъла на „Пелеас и Мелизанда“ в Париж, музиката към който е написана от видния френски композитор Габриел Форе (1845–1924). Дебюси се залавя сам да адаптира текста на драмата за опера, като се придържа строго към първообраза. Помага му П. Луис. Композиторът само съкращава някои сцени и започва работа върху текста, както е написан в проза.

В продължение на 10 години Дебюси работи върху операта си. „За пръв път завърших «Пелеас» през 1895 г., отбелязва той, и оттогава поправях, изменях…“ Още в 1896 г. големият белгийски цигулар и диригент Изаи (1858–1913) поисква „Пелеас и Мелизанда“ да бъде поставена в Брюксел, но Дебюси не смята още операта си за завършена. Две години по-късно диригентът на парижката Опера комик Андре Месаже отправя същата молба към композитора. Той запознава Дебюси с директора на операта Албер Каре, който с готовност се съгласява да постави „Пелеас и Мелизанда“. Композиторът успява в последните дни на 1901 да предаде готовата партитура в оперния театър. Всъщност Дебюси не разчита на публично представяне на творбата си. Той предполага, че тя ще бъде дадена само в няколко спектакъла в къщата на богатия меценат Робер дьо Монтескьо пред избран кръг от музиканти. Настойчивите молби на Месаже и Каре го карат да се съгласи операта му да бъде поставена.

Репетициите вървят трудно. Дори оркестрантите не могат да приемат музиката на Дебюси. Само упоритостта на Месаже довежда работата до край. Ролята на Мелизанда е поверена на великолепната млада певица Мари Гарден. Когато Метерлинк научава, че ще пее Гарден, а не толерираната от него Жоржета Льоблан, той рязко променя отношението си към операта и нейния автор. Няколко дни преди премиерата писателят в една статия във „Фигаро“ изразява възмущението си от смяната на изпълнителката на Мелизанда и от факта, че в текста му са направени недопустими съкращения. Накрая той пожелава провал на операта. Метерлинк упорито отказва да посети представленията на „Пелеас и Мелизанда“. Едва след смъртта на Дебюси, през 1920 г., на един спектакъл в Ню Йорк го завежда самата Мари Гарден.

Премиерата на операта е на 30 април 1902 г. в Париж. У нас за пръв път „Пелеас и Мелизанда“ е представена през май 1965 г. от Букурещката опера при гостуването й в София.

СЪДЪРЖАНИЕ

Гора. Княз Голо, увлечен в лова, се е заблудил в гъсталаците на далечното царство Алемонда. Вече се здрачава, а той все още не може да намери пътеката, която да го изведе от гората. Изведнъж до едно изворче вижда необикновено красива девойка, обляна в сълзи. Голо й казва кой е и се опитва да я успокои. От нейния разказ князът разбира, че в къщи са я карали да страда и тя е избягала в гората. Девойката предпочита да умре, отколкото да се върне. Мръква се. Очарованият Голо я моли да му разкаже нещо повече за себе си, но тя му казва само името си — наричат я Мелизанда. Тогава Голо й предлага да тръгне с него. Мелизанда го пита накъде ще вървят, ала той сам не знае. Въпреки това девойката решава да го последва.

Стая в замъка. Женевиева чете на стария крал Аркел писмото на Голо, изпратено до Пелеас. Князът разказва, че от шест месеца е женен за Мелизанда, но все още нищо не знае за нея. Винаги, когато се опитвал да научи коя е и откъде е, тя започвала да плаче. Голо иска да се върне в замъка, но се бои от дядо си — крал Аркел, тъй като с неочаквания си брак с Мелизанда е осуетил намерението му да го ожени за принцеса. Той моли брат си Пелеас, ако кралят и майка му Женевиева му прощават и са съгласни да го приемат в замъка, да освети един от прозорците на кулата. Не види ли сигнала, Голо ще замине с кораба си за друга страна и никога вече няма да го видят. Крал Аркел е озадачен от поведението на своя внук. Защо Голо, който вече съвсем не е млад, е решил да се ожени така внезапно. Може пък да е прав, решава кралят. Влиза Пелеас. Той е решил да отиде при приятеля си Марцелус, който е тежко болен. Аркел му напомня, че и баща му е болен и сега той трябва да е край него. Женевиева кара Пелеас да се качи на кулата и да постави на прозореца запален фенер.

Пред замъка. Женевиева води Мелизанда по стръмната пътека към замъка. Приближава се Пелеас. Момъкът иска да се скрие, но майка му го вижда. Пелеас разказва, че идва от брега. Там е видял как въпреки опасното вълнение корабът, който е довел Голо и Мелизанда, се е отправил на път. Женевиева кара Пелеас да отведе до замъка Мелизанда, а през това време тя ще потърси малкия Иньолд. Пелеас посяга да хване ръката на Мелизанда, за да й помогне при изкачването. Тя не приема, като показва заетите си с цветя ръце. Тръгвайки към замъка, Пелеас й казва, че навярно утре ще замине.

Край кладенеца в парка. Пристигат Пелеас и Мелизанда. Той й разказва, че обича да идва при този вълшебен кладенец — от водата му дори слепецът проглеждал. Но откакто самият крал Аркел е станал почти сляп, вече никой не се отбива тук. Мелизанда се навежда над кладенеца. Дългите й коси докосват водата. В този момент Пелеас започва да я разпитва за първата й среща с Голо. Мелизанда не иска да говори за това. Тя си играе с пръстена, който й е подарил Голо. Неочаквано пръстенът пада в кладенеца. Мелизанда е смутена. Пелеас се опитва да я успокои и я поканва да се връщат, защото вече минава полунощ. Мелизанда се чуди какво обяснение да даде на Голо. Пелеас я съветва да каже само истината.

Стая в замъка. Раненият Голо лежи на постелята си. Край него е Мелизанда. Князът разказва как като се е прибирал в полунощ през гората, подплашеният от ударите на часовника кон го хвърлил от седлото. Мелизанда е развълнувана — точно в полунощ тя е изпуснала пръстена си в кладенеца. Младата жена настоятелно моли мъжа си да я пусне да си отиде, защото чувствува, че ако остане в замъка, ще умре. Голо се стреми да я успокои. Раненият княз ласкаво я хваща за ръката и забелязва, че пръстенът го няма. Мелизанда не посмява да каже истината. Тя излъгва, че е изгубила пръстена си в пещерата край морето, докато е събирала раковини за малкия Иньолд. Голо е много разтревожен. За него пръстенът е по-ценен от богатство. Князът кара жена си веднага да отиде и да го намери. Вече е тъмно. Мелизанда се страхува да отиде сама. Тогава Голо й казва да тръгне с Пелеас.

Пред пещерата. Идват Пелеас и Мелизанда. Тъмната пещера плаши Мелизанда. На нея й се струва, че лъжата й ще бъде по-малка, ако влезе в пещерата. Пелеас я съветва да почакат, докато се покаже луната. Когато лунните лъчи осветяват входа на пещерата, Мелизанда се дръпва уплашена: вътре спят трима просяци. Тя моли Пелеас да се върнат в замъка.

Една от кулите на замъка. На прозореца Мелизанда сресва дългите си руси коси и пее. Към кулата се приближава развълнуваният Пелеас. На него гласът й му се струва като глас на птица, а косите й, ослепителни като слънцето. Пелеас моли Мелизанда да му подаде ръката си, за да я целуне, преди да замине. Мелизанда изпълнява молбата му, но прозорецът е висок. Тя се навежда и косите й погалват лицето му. Опиянен, Пелеас ги целува. Дочуват се стъпките на Голо. Мелизанда не може да прибере косите си, те са се закачили за клонките на храстите. Видът на двамата изпълва Голо със съмнение. Той ги пита какво правят сами толкова късно и с престорена веселост ги нарича деца.

В подземията на замъка. Голо е довел в мрачните галерии по-малкия си брат Пелеас. Той му показва дълбокото блато и го предупреждава да внимава. Пелеас е смутен. Той вижда как трепери фенера в ръката на брат му. Става му страшно. Младият принц моли Голо да излязат. Едва прикривайки вълнението си, той се съгласява.

Тераса пред изхода на подземията. Отвътре излизат Голо и Пелеас. Пелеас радостно вдишва свежия въздух. Група деца весело тичат към морето. Женевиева и Мелизанда стоят до прозореца на кулата. Голо казва, че това, което е станало под прозореца на кулата, може и да е само невинна детска игра, но то не бива да се повтаря. Той и друг път е забелязал, че между двамата има нещо. Впрочем Пелеас трябва да знае, че Мелизанда скоро ще стане майка и не бива да се вълнува. Най-добре ще бъде, ако занапред не се среща с нея. Пелеас смутено мълчи.

Пред замъка. Вечер. Ревнуващият Голо разпитва сина си Иньолд къде ходят Пелеас и Мелизанда, какво си говорят, целуват ли се? Иньолд е съвсем объркан — видът на баща му го плаши. Светва прозорецът на Мелизанда. Голо повдига Иньолд и го кара да му каже какво става в стаята. Мелизанда не е сама: при нея е Пелеас. Голо иска да знае какво правят двамата. Разплакалото дете отвръща, че те не се целуват, а стоят далеч един от друг и мълчат. Детето повече не иска да отговаря на въпросите, то моли баща си да го свали.

Стая в замъка. Пелеас среща Мелизанда и й казва, че баща му вече е почти здрав. Аркел го е посъветвал да замине за дълго пътешествие. Пелеас трябва да изпълни волята му. Двамата решават да се видят за последен път през нощта при кладенеца в парка. Влиза крал Аркел. Той е весел. Старецът се надява вече животът в замъка да бъде щастлив. Неочаквано се втурва Голо, целият в кръв — бързайки да се прибере, минал през храстите и се издраскал. Мелизанда поисква да избърше кръвта, но Голо грубо я спира и поисква меча си. Мелизанда му го подава. Без да може повече да се владее, Голо дръпва жена си за косата и я поваля. Погледът на баща му го накарва да дойде на себе си. Голо процежда през зъби, че вече няма да шпионира, а само ще чака удобен случай. Кралят упреква остро своя внук и се мъчи да успокои Мелизанда.

Край кладенеца в парка. Напразно Иньолд се мъчи да отмести един голям камък, за да намери топката си. Здрачава се. Момчето чува как в далечината блеят овце. Те сякаш плачат, защото не ги водят към замъка. Иньолд, оставяйки топката, се затичва натам. Вече е съвсем тъмно. Пелеас идва и с трепет очаква Мелизанда. Тази вечер те трябва да се сбогуват. Мелизанда пристига. Тя му казва, че се е забавила, защото чакала Голо да заспи. Пелеас разкрива на Мелизанда любовта си. Това е причината, за да замине сега. Младата жена също го е обикнала още от първата им среща. Пелеас я пита дали говори истината и Мелизанда отговаря, че тя лъже само Голо. Двамата са щастливи. Изведнъж чуват как затварят вратите на замъка. Сега вече няма как да се върнат. Може би така е по-добре. Изведнъж пред тях излиза Голо. В ръката си той държи меч. Пелеас моли Мелизанда да бяга, а сам тръгва с открити гърди срещу меча на брат си. Побеснял, Голо пронизва Пелеас и се спуска след Мелизанда.

Стая в замъка. След като е убил Пелеас, Голо е ранил Мелизанда и се е опитал да се самоубие. Сега, вече оздравял, той стои заедно с крал Аркел и лекаря до леглото й. Голо съжалява за случилото се. Мелизанда е в тежко състояние след раждането на дъщеря си. Гледайки красивата си жена, той отново е завладян от ревността и я пита имала ли е нещо с Пелеас. Не това, за което си мисли, отвръща Мелизанда. Отговорът и го вбесява — Голо я кара да бъде искрена поне в последния си час. Мелизанда разбира, че е настъпил краят на живота й, и затваря очи. Няма да каже повече нищо. Аркел помолва да донесат детето, но Мелизанда няма сили дори да го прегърне. В стаята влизат жени. Те застават на колене пред мъртвата. В настъпилата тишина отеква плачът на Голо.

МУЗИКА

Музиката на „Пелеас и Мелизанда“ е нещо съвсем ново в цялата оперна литература. Ромен Ролан нарича появата на тази опера най-голямо събитие в историята на френската музика, а в едно свое писмо до Рихард Щраус изтъква, че след Монтеверди не е създавано толкова дълбоко произведение, изградено с такива прости изразни средства.

„Пелеас и Мелизанда“ представлява най-висшето достижение на полифоничното майсторство на Дебюси. С тази си творба композиторът се обявява против вагнерианството в музиката. Трябва обаче веднага да се добави, че и сам Дебюси не пренебрегва някои от средствата на Вагнеровата музикална драматургия особено от „Тристан и Изолда“. Той доста широко използува лайтмотиви и лайттеми, дори си позволява и лайттембрите.

Разкриването на душевните състояния и изобщо развитието на музикалното действие е възложено на оркестъра. Обаче и тук всичко е предадено дискретно, без внезапни изблици и несдържана емоционалност, някак недоизказано, нежно и деликатно.

Мелодическата линия в цялата опера е издържана в рамките на мелодичния речитатив, тъй като според творческото верую на композитора драмата и музиката в едно произведение не трябва да си пречат, а, напротив, трябва да изпълняват една и съща задача. Дебюси споделя защо е използувал изцяло в операта си мелодическата декламация: При слушане на някакво произведение зрителят е принуден да изпитва два вида емоции — едната, предизвикана от музиката, и другата — от артиста. Опитах се да обединя в едно тези емоции. Затова мелодията е почти антилирична. Тя е безсилна да предаде подвижността на човешката душа в живота. Това е възможно само в песента.

Хармоничният език в „Пелеас и Мелизанда“ е извънредно интересен и разнообразен, но и тук Дебюси избягва яркостта. Той използува широко така наречените „тристановски септакорди“ (състоящи се от две малки и една голяма терца) и особено много нонакордите. Както в цялото му творчество, и тук е дадено широко място на целотонната гама — пентатониката, като чрез нея композиторът е търсил преди всичко да получи някаква неутралност въпреки екзотичното й звучене.

Подчертано символистичният сюжет на Метерлинк е накарал композитора да бъде крайно въздържан в музикалната изразност. И в музиката всичко е само подсказано, намекнато е за него или е обрисувано със светлосенки, в преливащи се тонове. Темата на Голо е неясна мелодически и ритмически по-твърда. Мотивът на Мелизанда е мек и изразителен, но при първото му поднасяне (срещата й с Голо в първа картина) звучи малко рязко, предаден в горния регистър на обоя. По съвършено различен начин този мотив прозвучава при първата среща на Мелизанда с Пелеас, както и винаги в нов вид при по-нататъшното развитие на действието — в съответствие с душевното състояние на героинята. Такова развитие търпят и другите мотиви и теми.

Макар и много внимателно Дебюси използува в оркестъра доста широко звуковата живопис, но и тя е туширана, само намекната. В оркестъра са обрисувани до тънки подробности събитията на сцената.

Особено силни моменти в операта са сцената в подземията, когато Голо води Пелеас, сцената пред пещерата и др. В тази си творба Дебюси доказва, че може да се постигне силно въздействие върху слушателите без ярки музикални контрасти. Това личи особено в сцената на прощаването на Пелеас и Мелизанда и веднага последвалото убийство на Пелеас. Най-трайни впечатления оставя финалът на операта — смъртта на Мелизанда.