Любомир Сагаев
Книга за операта (56)

Волф-Ферари е значителен оперен композитор от първата половина на нашия век. Независимо, че е син на известния германски художник Аугуст Волф и прекарва по-голямата част от живота си в Германия, неговото творчество по дух е по-близко до италианската музика. Това до известна степен се дължи на влиянието на майка му, по произход венецианка. Волф-Ферари е композитор, който твори в традициите на италианската оперна класика, но със сравнително съвременни изразни средства. По-голямата част от неговите 13 опери са комични и са написани върху известни сюжети на италиански автори.

Музиката на Волф-Ферари се отличава с голяма мелодичност и стремеж към реалистична правдивост. В някои от неговите опери се забелязват черти на веризма, но с повече лиричност, грация и изящество. Най-ценните й най-популярни негови опери са „Четиримата грубияни“, „Тайната на Сузана“, „Украшението на Мадоната“, „Хитрата вдовица“ и др.

Ермано Волф-Ферари е роден на 12 януари 1876 г. във Венеция. Склонността му към изкуствата проличава отрано. Отначало той се изявява като ярко надарен художник, но скоро започва сериозна подготовка за музикант. От 1890 г. до 1895 г. учи в Баварската музикална академия в Мюнхен, а след това — във Венеция. Първата опера на Волф-Ферари е „Пепеляшка“, завършена през 1900 г. Обаче име на талантлив композитор той си спечелва с операта „Любопитните жени“, изнесена с голям успех през 1903 г. в Мюнхен. И следващите му две опери са поставени в Мюнхен — „Четиримата грубияни“ (1906), и „Тайната на Сузана“ (1909). Истинските си международни успехи композиторът завоюва след състоялата се през 1911 г. във Венеция премиера на „Украшението на Мадоната“. В родния си град той е директор на консерваторията „Бенедето Марчело“, а по-късно — професор в Залцбург. До края на живота си написва още няколко опери, между които „Любовникът — лекар“ (1913). „Слай“ (1927), „Небесната рокля“ (1927), „Кукувицата от Тива“ (1943) и др. Освен на опери Волф-Ферари е автор и на две симфонии, концерт за цигулка, Венецианска сюита и др. След Втората световна война той се завръща в родния си град.

Волф-Ферари умира от сърдечен удар на 21 януари 1948 г. във Венеция.