Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1983 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 20 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Основна корекция
- ira999 (2008)
- Сканиране
- Ивайло Маринов
- Начална корекция
- Надежда Иванова
Издание:
Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта
Четвърто допълнено и преработено издание
Държавно издателство „Музика“, София, 1983
Редактор Николай Николов
Художник Григорий Зинченко
Технически редактор Лорет Прижибиловска
Коректори София Овчарова Мина Петрова
Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.
Подписана за печат на 27. V, 1983 г.
Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.
Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.
Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.
Литературна група III-8.
Код 09-9538571611/7090–18–83
Цена 4,46 лева.
Печат: ДПК „Д. Благоев“
ISBN: 954-8004-21-6
История
- — Добавяне
Шарл ГУНО
1818–1893
Гуно е един от най-популярните и любими френски оперни композитори. Неговото творчество донася нещо ново във френската музика от втората половина на XIX в. След бляскавите успехи на така наречената „голяма френска опера“, достигнала своя апогей при Обер и Майербер, произведенията на Гуно дават нова насока на развитие на френския музикален театър. В операта си Гуно акцентира върху психологическите преживявания на героите и върху личните им драми, а не на външната помпозност. Характерна черта на музиката на Гуно е богатството на мелодията. Гениален мелодик, той съумява да изгради музикалните образи на своите герои преди всичко със средствата на мелодията — винаги бодра и лееща се непринудено. Със своето творчество Шарл Гуно става основоположник на новото направление във френския музикален театър — лиричната опера.
Шарл Гуно е роден на 17 юни 1818 г. в Париж. Произхожда от семейство на дейци на изкуството — бащата е художник-гравьор, а майката пианистка. Музикалното си образование получава в Парижката консерватория, където учи при Льосюйор и композитора Халеви. При завършването на консерваторията Гуно спечелва с кантата си „Фердинанд“ Голямата римска премия, а с това и възможността да прекара три години в Рим. Там се запознава с редица произведения на старите италиански майстори, както и с италианския оперен стил.
През 1843 г. Гуно се завръща в Париж и работи като органист. Първите му произведения са на църковна тематика, но след това се насочва към операта. Неговата първа опера е „Сафо“, играна с посредствен успех през 1851 г.; след това написва „Кървавата монахиня“ (1854) — тя също не му донася успех. Прави опити и в областта на комичната опера — „По неволя доктор“ (1858 — по Молиер). Истинската сила на неговия талант блясва във „Фауст“. Отначало и тази опера е приета хладно, но постепенно публиката оценява нейните достойнства и оттогава „Фауст“ се играе непрекъснато по всички оперни театри на света.
След „Фауст“ Шарл Гуно написва още цяла поредица от оперни произведения като „Савската царица“ (1862), „Мирей“ (1864), „Ромео и Жулиета“ (1867) и др. От тях си спечелва широка популярност само „Ромео и Жулиета“, която, макар и рядко, се играе и до днес, и отчасти „Мирей“. Гуно е автор и на няколко оратории, меси, симфонии, пиеси за пиано и орган и др., а така също и на една мемоарна книга, в която дава извънредно интересни сведения за своите съвременници — музиканти. Шарл Гуно умира на 18 октомври 1893 г. в Париж.