Любомир Сагаев
Книга за операта (132)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Хофман, поет — тенор

Никлаус, млад приятел и почитател на Хофман — мецосопран

Олимпия’^[1], кукла — сопран

Жулиета, куртизанка сопран

Антония, певица сопран

Стела, артистка без пеене

Андреас’, слуга на Стела — тенор

Кошенил, слуга на Спаланцани — тенор

Питикиначо, млад човек — тенор

Франц, слуга на Креспел — тенор

Линдорф’, градски съветник — баритон

Копелиус, оптик — баритон

Дапертуто, магьосник — баритон

Доктор Миракъл — баритон

Спаланцани, физик — тенор

Креснел, баща на Антония — бас

Гласът на майката на Антония — мецосопран

Шлемил, поклонник на Жулиета — баритон

Натаниел, студент, приятел на Хофман — тенор

Херман, студент, приятел на Хофман — баритон

Лутер, кръчмар — бас

Студенти, гости, прислужници.

Действието се развива в Германия и Италия в началото на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Интересният живот на гениалния немски поет-романтик Ернест Теодор Амадеус Хофман (1776–1822), който също притежава голям талант на композитор (оперите „Ундина“, „Аврора“, „Кавалерът Глук“ и др.), диригент и художник, а е работил като юрист, е извънредно привлекателен сюжет за произведение на изкуството. През 1851 г. в Париж е поставена пиесата „Хофманози разкази“ от Жюл Барбие (1825–1901) и Мишел Каре (1819–1872).^[50] По-късно Жюл Барбие преработва пиесата в оперно либрето, което не било предназначено за Офенбах, а за известния тогава композитор Хектор Саломон. В основата на либретото стоят няколко разказа на Хофман. В първото действие (Олимпия) е използувана новелата „Зандман“ из „Фантастични новели в маниера на Кало“; вьв второто действие (Жулиета) сюжетът е взет от „Историята на загубеното огледало“ из „Приключения в новогодишната вечер“; а третото (Антония) е изградено върху сюжета на новелата „Съветникът Креспел“. В либретото са вмъкнати и персонажи от други разкази на Хофман, като например Питикиначо от „Сеньор Формика“. В него също така е използувана приказката за джуджето Цак от „Цинобър“. В либретото фигурират и действителни лица, като кръчмарят Лутер — собственик на заведението, което Хофман е посещавал в Берлин, и др. Другите действуващи лица са взети от „Серапионовите братя“. Трите разказа се обединяват от участието на Хофман в тях и описват три любовни увлечения на поета или по-точно любовта му към една жена в три образа.

Офенбах започва работа над „Хофманови разкази“, когато вече е тежко болен. Той твори с увлечение и с някаква напрегната бързина. Щом завършва операта в клавир, композиторът веднага започва оркестрацията й, но болестта вече не му позволява да работи. „Хофманови разкази“ е инструментирана със съгласието и по указанията на композитора от приятеля му Ернст Гиро (1837–1892), който две години по-късно ще направи редакция на „Кармен“ от Бизе и ще замени говорните диалози с речитативи. Жак Офенбах не може да види на сцената единствената си опера, защото умира четири месеца преди нейната премиера. „Хофманови разкази“ е изнесена за пръв път на 10 февруари 1881 г. в Опера комик. Тя е посрещната с голям интерес от публиката и веднага е преведена и представена в много чужди оперни театри.

У нас „Хофманови разкази“ е поставена за първи път през 1922 г. в София под диригентството на Т. Мазуркевич. Режисьор е бил Хр. Попов. По-късно в Софийската народна опера е направена нова постановка от режисьора Н. Веков с диригент Асен Найденов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Нюрнберг. Кръчмата на Лутер под оперния театър. Певицата Стела е изпратила слугата си Андреас, за да предаде едно писмо на любимия й — младия поет Хофман. Андреас идва в кръчмата но тук Хофман още го няма. Седналият наблизо съветник Линдорф, който отдавна е влюбен в Стела, вижда нейния слуга. Той го повиква и разбрал за какво е дошъл, успява да го подкупи и да вземе писмото, предназначено за поета. С писмото си Стела кани Хофман да отиде при нея, като в плика е сложила и ключа от стаята си. В кръчмата нахлуват група студенти. Лутер не може да насмогне с поръчките. След малко идва и Хофман, придружен от приятеля си Никлаус. Те са гледали „Дон Жуан“ и Никлаус си тананика мелодия от операта. Хофман е тъжен, защото тази вечер в „Дон Жуан“ е участвувала Стела и още не му се е обадила. Студентите са развеселени и помолват Хофман да им попее. Младият поет ое съгласява и запява веселата песен за джуджето Цак. Обаче към средата на песента той се унася в спомените си. Всички учудено го слушат. Скоро Хофман се съвзема и довършва веселата песен. После другарите му го карат да разкаже нещо за себе си и поетът започва да им разправя за трите си любовни увлечения, за любовта си към три жени в един и същ образ.

В кабинета на физика Спаланцани. Старият физик с помощта на слугата си Кошенил е направил една кукла също като жива. Тя може да се движи, да говори, да пее, да танцува. Чрез нея той иска да спечели много пари. Спаланцани е нарекъл своята кукла Олимпия. Тази вечер той дава прием и на него ще представи куклата като своя дъщеря. Всичко е готово за посрещането на гостите Спаланцани се безпокои само от едно: да не би оптикът Копелиус, който е направил очите на куклата, да поиска да му стане съдружник. Хофман е видял Олимпия, помислил я е за истинска девойка и се е влюбил в нея. Той идва при Спаланцани под предлог, че иска да учи физика при него. Никлаус напразно се старае да открие истината на приятеля си, но той не вярва на думите му. Идва Копелиус. Това е злият гений на Хофман, който винаги успява да разруши поетичните блянове на поета. Сега Копелиус предлага на Хофман едни очила, през които светът изглежда оше по-красив. Поетът си слага очилата и като поглежда Олимпия, възторгът му няма край. В същото време Копелиус поисква от Спаланцани да заплати дълга си към него, останал от направата на очите на Олимпия. Физикът се чуди как да излезе от тежкото си положение точно преди пристигането на гостите и се принуждава да му даде един чек без покритие. Копелиус, без да знае истината, го взима и си отива. Гостите започват да пристигат. Спаланцани им представя „дъщеря“ си. Тя предизвиква с пеенето си възхищението на всички присъствуващи. След това започват танците. Спаланцани отново навива механизма на Олимпия и я завежда при Хофман. Поетът танцува с нея, но механизмът се поврежда и започва да се върти все по-бързо и по-бързо. Хофман не може да издържи този бесен танц и пада изтощен. Очилата му се счупват. Спаланцани накарва Кошенил да изнесе Олимпия, защото не е могъл да спре механизма. Внезапно идва Копелиус. Той е открил, че чекът е без покритие и сега се връща, за да отмъсти на Спаланцани. Копелиус се вмъква в стаята на Олимпия и щом Кошенил я внася, оптикът я грабва и счупва. Чак сега става ясно на Хофман, че Олимпия е била кукла, и че той е обичал не истинска девойка, а автомат. Тераса пред двореца на Жулиета във Венеция. Сред множеството гости на красивата куртизанка са Хофман, Никлаус и младият Питикиначо. Разочарован от първата си любов, Хофман, сега търси само наслади. Той е силно увлечен по венецианската красавица. Верният Никлаус вижда увлечението на приятеля си, но напразно се мъчи да го убеди да напуснат пиршеството. Жулиета недвусмислено показва на Хофман, че не е безразлична към него. Внезапно на пира идва Шлемил — приятелят на Жулиета. Между Хофман и Шлемил се разгаря съперничество. Двамата се увличат в игра на карти. Идва Дапертуто, злият гений на Хофман, но в друго въплъщение. Той убеждава Жулиета, че поетът не я обича, а напротив, я презира. Хофман е загубил парите си на комар и разстроен иска да си отива. Жулиета го задържа и го моли, след като си отидат всички, той да остане при нея. Единствената пречка за това е ключът на стаята й, който се намира у Шлемил. Дапертуто подбужда Шлемил срещу Хофман. Двамата съперници се скарват и си обявяват дуел. Хофман дори няма шпага, но Дапертуто любезно му предлага своята. Започва бой и скоро Шлемил пада пронизан от поета. Хофман е изпаднал цял под обзелата го страст към Жулиета. Той взима ключа от убития Шлемил и изтичва в стаята й. За негово изумление стаята е празна. Хофман чува само подигравателния смях на красавицата, която в прегръдките на младия Питикиначо е отплувала с една гондола. Никлаус едва успява да накара Хофман да избяга с него от приближаващата се стража.

Стая в дома на съветника Креспел. Антония, дъщеря на съветника, очаква своя любим — поета Хофман, и пее, акомпанирайки си сама на рояла. Влиза баща и. Той я моли да престане, защото гласът й му напомня за починалата й майка, а това много го измъчва. Всъщност Креспел иска дъщеря му да не пее, защото е тежко болна и пеенето вреди на слабите й гърди. Старият съветник е узнал за любовта на Антония към Хофман и за да скрие дъщеря си от него, се е преместил в друга къща. Той се надява, че младият човек няма да ги намери. Креспел трябва да излезе и нарежда на полуглухия си слуга Франц да не пуска никого да влиза в къщи. Хофман е открил къде живее любимата му и сега тайно се промъква при нея, за да я види. Антония се хвърля в обятията на своя любим. Двамата мечтаят за щастието си и поетът обещава утре да й донесе годежния пръстен. Увлечени в мечти, те запяват своята любима песен. Изведнъж на Антония й става зле. Девойката веднага избягва, за да се успокои и да скрие от баща си, че е пяла. Хофман се учудва защо Креспел забранява на дъщеря си да пее. Той се скрива зад една завеса, за да разбере каква е тази тайна. Идва Креспел. Той сериозно се безпокои за здравето на дъщеря си. Неочаквано в стаята влиза доктор Миракъл — ново въплъщение на гения на злото на Хофман. Креспел ненавижда този човек, защото той е лекувал майката на Антония и го смята за неин убиец. Сега Миракъл иска да лекува и дъщерята. Креспел се съпротивлява отчаяно на волята му. Миракъл му говори за възможностите си и внушава на Антония да запее от другата стая. Креспел едва успява да изпъди натрапника лекар и излиза след него. Хофман е в отчаяние. Той е разбрал от разговора на бащата с лекаря, че Антония е тежко болна. Той тихичко я повиква и й забранява да пее. Антония дава дума да изпълни волята му и поетът си отива, като обещава скоро да се върне. Още не излязъл от стаята, и вътре се вмъква доктор Миракъл. Като демон-изкусител той внушава на девойката да пее, но Антония не иска. Тогава той така й въздействува, че на Антония се струва, че портретът на майка й оживява и я кара да пее. Учудената девойка остава като изумена. Тогава Миракъл взема цигулката си и засвирва. Свиренето му увлича Антония и тя запява без отдих. Младото момиче все повече и повече се задъхва, сърцето й не издържа и тя пада мъртва. Дотичалият Хофман безутешно ридае над нея.

Отново в кръчмата на Лутер. Хофман е завършил историята на своите три любовни увлечения. Поетът е дълбоко разстроен и търси утеха във виното. В кръчмата влиза Стела. Представлението е свършило и тя е дошла да види защо Хофман не е отишъл при нея. Обаче в това време поетът пиян спи под масата. Дълбоко обидена, Стела напуска кръчмата. Линдорф тържествува. Той отваря вратата и поема ръката на певицата …

МУЗИКА

С операта си „Хофманови разкази“ Офенбах показва една неразкрита страна на своето голямо дарование. В оперетите си композиторът пише жизнена, весела, пълна с блясък, ирония и хумор музика. Тук в единствената си опера той изпъква като дълбок лирик, тънък познавач на душевните преживявания. „Хофманови разкази“ всъщност е съчетание на най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера. Въпреки че в либретото има известна песимистичност и мистичност, музиката на Офенбах е наситена с лирика и чисти човешки чувства. Фантастичните и реалистичните сцени в операта са предадени така убедително и непосредствено, че оказват извънредно силно въздействие върху слушателя. В „Хофманови разкази“ Офенбах се показва не само като гениален мелодик, но и като проникновен ваятел на ярки музикални образи. Операта започва след кратко оркестрово встъпление със сцената в кръчмата на Лутер. Още тук се разкрива богатият душевен образ на главния герой. Песента му за джуджето Цак започва весело в духа на игрива народна песен, но после се превръща в истинска сърдечна изповед. Бляскавият хор на студентите е весел и искрящ химн на радостта и младостта.

В първото действие прави силно впечатление прекрасният и наситен с много емоционалност романс на Хофман, в който се разкриват чувствата му към бленуваната жена. Добре характеризира отрицателния герой мрачната ария на Копелиус. Голямата брилянтна ария на Олимпия крие нещо наистина кукленско, бездушно, въпреки красивата си и достъпна мелодичност. Действието завършва с голямата валсова сцена.

Второто действие започва с кратко оркестрово встъпление, изградено върху темата на прочутата баркарола. След него започва самата баркарола, пята от Жулиета и Никлаус. Този откъс, изпълнен със спокойна лирика, се ползува с широка известност и като самостоятелно произведение и съществува във всевъзможни преработки. В действието има една поредица от интересни музикални номера. След стремителния романс на Хофман с хор идва напрегнатата ария на Дапердуто, а после малкото ариозо и пламенният дует на Хофман с Жулиета, наситен с истинска страст и вдъхновение. Големият септет носи силно драматично напрежение. В края на действието отново прозвучава спокойната баркарола.

Третото действие притежава най-голяма въздействена сила. Тук всъщност е драмата. Краткото въведение създава подходяща атмосфера за поетичния и наситен с дълбока искреност романс на Антония. Тая сърдечна мелодия разкрива чистата душа на влюбената тежко болна девойка. След кратката сцена между Креспел и Антония, напоена с тиха скръб, идва веселата, с чисто френски народностен характер песничка на слугата Франц. Тази песен е забележителна по своята изразителност и чистосърдечна красота. Едно от най-силните места в операта е възторженият любовен дует на Антония и Хофман. Началото му е изпълнено с нежност и лирика, а след това постепенно избликват силните и неудържими чувства на младите хора, за да превърнат дуета във вдъхновен любовен химн. Светлите и възторжени чувства се заменят с настроение на подтиснатост, настъпило от внезапното неразположение на девойката. Сцената между Креспел и Миракъл повишава напрегнатостта, като в репликите на доктора се долавя някаква зловеща предопределеност. В терцета между Антония, доктор Миракъл и гласа на майката най-силно въздействува моментът, когато се дочува топлата и сърдечна мелодия от гласа на починалата майка. Кулминацията на драматичното напрежение е в сцената, когато доктор Миракъл с цигулката си увлича в необуздано пеене болната Антония. Репликите на бащата и Хофман пред мъртвата Антония са пълни с дълбока скръб.

Като междуактна музика между третото действие и епилога отново прозвучава спокойната баркарола. Епилогът започва пак с краткото встъпление от началото, след което се чуват последните думи от разказа на Хофман за трите негови любовни преживявания. В музиката се долавят реминисценции от преживените събития, но веднага след това отново веселите млади хора подемат бодрата си и оптимистична песен.