Любомир Сагаев
Книга за операта (136)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Анна — сопран

Ирина, нейна сестра — мецосопран

Крумов, областен управител — бас

Емил, негов син — тенор

Терзиев, стар учител — баритон

Капитана — тенор

Учителка по литература — сопран

Директор на гимназията — бас

Разсилен — баритон

Съседка — мецосопран

Глашатай — баритон

Жандармерист — бас

Ученички, полицаи, жандармеристи, народ.

Действието става в един провинциален град през 1943 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Софокъл, авторът на „Едип-цар“, „Електра“ и „Антигона“, още преди двадесет и пет века вложи в своите трагедии такава идейност, че те все още вълнуват човечеството. Особено силно въздействува „Антигона“, в която е залегнала проблемата за освобождаване волята на човешката личност, и тази трагедия е дала повод за многобройни творения на изкуството. Върху сюжета на „Антигона“ са писани пиеси, опери; тя е преработвана множество пъти, служила е за подтик към създаване на романи, скулптурни фигури, живописни платна и др. Драми с това заглавие и със същия сюжет са писали много най-видни писатели и в миналото, и в по-ново време. Между тях трябва да се споменат Жан Ануи, Жан Кокто, Жан Пол Сартр, нашият Людмил Стоянов и др. Преработките на класическата трагедия също така са много дори и от Бертолд Брехт. Сюжетът на „Антигона“ е многократно използуван и за оперни произведения. Още от XVIII в. са известни много „Антигони“ — от италиански композитори като Томазо Траета, Андреа Бернаскони, Балтазар Галупи, от немски композитори като Йохан Хасе, Георг Вегензайл, Петер Винтер и др., та до най-значителните съвременни автори като Артур Анегер^[54] и Карл Орф^[55], Също така много композитори са писали музика към трагедията „Антигона“ Менделсон, Сен-Санс и др., а у нас — Лазар Николов и тази му творба притежава забележителни художествени качества.

Един истински случай от нашето съпротивително движение дава идеята йа Любомир Пипков за създаването на опера за една съвременна Антигона. Либретото е написано от поета Владимир Башев (1935–1967) и Панчо Панчев (1933). Башев е автор на текста на „Оратория за нашето време“, както и либретото на операта „Мост“ от Ал. Райчев, а двамата с Панчев и на оперетата „Славеят на Орхидея“ също от Райчев. Любомир Пипков работи с увлечение върху операта си, тъй като отдавна е имал желание да пише на съвременен сюжет. Такъв боек, идейно насочен и с революционна тематика сюжет винаги е привличал композитора. Либретото на Башев и Панчев дава възможност на Любомир Пипков да изгради една съвременна по дух и оригинална по своята форма опера.

„Антигона 43“ се изнася за пръв път от Русенската народна опера на 23 декември 1963 г. Диригент е Борис Хинчев, а режисьор — Стефан Трифонов. Само половин месец по-късно, на 9 януари 1964 г. излиза постановката й в Народната опера в Пловдив под диригентството на Иван Маринов и в постановка на режисьора Христо Христов. Два дни след това на 11 януари 1964 г., се състоя и премиерата в София с диригент Васил Казанджиев и режисьор Николай Николов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Областен провинциален град. Юни 1943 г. В гимназията днес са матуритетните изпити по литература. Абитуриентката Анна Антонова говори за „Антигона“ от Софокъл. Учителката по литература внимателно слуша. През отворените прозорци на класната стая долита шум от възбудени гласове. Всред шума се откроява силният глас на градския глашатай, който съобщава новината, че търсеният от полицията партизанин Стоил Антонов е заловен и ликвидиран. Анна остава като вкаменена. Нейният брат е убит! Съобщението внася тревога в училището. Изпитът се прекъсва …

Стаята на Анна. Анна и по-голямата й сестра Ирина са съкрушени от сполетялото ги нещастие. Сега те са останали сами. Никой не смее да се срещне със сестрите на убития партизанин. Само една съседка идва да види какво правят двете нещастни момичета. Анна е обхваната от силно вълнение. Щом съседката си отива, тя казва на Ирина, че още тази нощ ще се промъкне до площада, където е оставен трупът на убития за назидание на гражданите, и ще се прости с любимия си брат. Ирина изтръпва от думите на Анна. Тя я моли и разубеждава, като й припомня строгата забрана на полицията. Но Анна е взела своето решение. Това е неин дълг към загиналия брат. Нерешителността и страхът на Ирина я отблъскват и тя побягва навън в тъмната нощ.

Кабинет на областния управител. Жандармерийският капитан докладва на областния управител Крумов за мерките, което е взел за сплашване на населението в града. Трупът на убития партизанин е оставен да лежи на площада, за да напомня на минувачите, че това очаква всеки, който се обяви срещу властта. Крумов не харесва грубите и жестоки прояви на капитана и побързва да го освободи. Областният управстел е верен представител на своята класа, но широко разрасналото се съпротивително движение го смущава. Защо в страната има хора, които се борят срещу царя и отечеството? Той не може да си даде отговор, но смущението му нараства. Неочаквано при него влиза синът му Емил — студент в София. Той се е върнал за ваканцията и тук е бил потресен от страшната гледка на проснатия труп на убития партизанин сред площада. Това е неговият съученик и приятел Стоил Антонов. Защо е трябвало да се постъпи така с него? Бащата се стреми да обясни „престъплението“ на партизанина, но думите му не могат да убедят Емил. Съвестта на младежа се бунтува срещу безчовечието на тази постъпка. Крумов се вижда принуден да защищава правотата на действията на властта. Възбуденият разговор между бащата и сина, се прекъсва от влизането на жандармерийския капитан. Той докладва на управителя, че някой се мъчил през нощта да отвлече трупа на убития, но часовите са забелязали навреме това. За съжаление те не са успели да заловят нарушителя. На сутринта, когато направили оглед, открили едно коланче от ученическа престилка. Емил изтръпва от съобщението. Младежът се досеща, че това е била Анна, която е искала да види за последен път брата си. Той веднага излиза, за да предупреди девойката, с която се обичат още от ученици.

Емил е отишъл при Анна. Момъкът се стреми да я успокои. Но за нея спокойствие не може да има. Той разпитва Анна каква е била целта на отиването й на площада през нощта и когато тя му отговаря, Емил разбира чувствата й. Въпреки това той се мъчи да я накара да се откаже от тази опасна задача. Но девойката иска да бъде достойна сестра на брата си герой. Емил започва да вниква в смисъла на нейното желание.

Крумов е прекарал цялата нощ в своя кабинет. Разговорът му с Емил го е накарал да помисли за неща, които досега не са го вълнували. Полицаи довеждат при него Анна, която е била заловена през нощта при повторния й опит да отвлече трупа на брат си. При разпита девойката не скрива нищо. На Крумов му харесва смелата й откровеност. У него се появява желание да й помогне. Той поисква от Анна да се откаже от някои свои убеждения, но тя се държи гордо и дръзко. Полицаите са задържали и сестрата на Анна. Сега те довеждат и Ирина тук. По-голямата сестра се опитва да защити Анна, дори да поеме вината й. Развълнуваната Ирина не знае как да защити сестра си и с цел да й помогне съобщава, че тя е приятелка на Емил и дори двамата са тайно сгодени. Думите на Ирина дълбоко засягат Крумов. Разгневен, той нарежда на полицаите да отведат момичетата. Идва Емил. Момъкът отправя молба към баща си да спаси годеницата му. Признанието на Емил раздразва още повече Крумов и той категорично отказва. Синът му да се ожени за сестрата на един държавен враг! Не, това никога няма да стане …

Крумов още не се е успокоил. Но решението му да изпрати Анна пред съда е непоколебимо. Девойката обаче не моли милост. Тя смята, че с постъпката си е станала достойна сестра на своя загинал брат. Крумов се дразни от спокойствието, с което Анна приема думите му за изправянето й пред съда, и дава нареждане на полицаите да я отведат към затвора. След излизането на Анна при Крумов идва старият учител Терзиев. Той е научил за арестуването на Анна и сега е дошъл да протестира срещу тази посъпка. Какво всъщност толкова лошо е направила тя, за да бъде задържана. Съзирайки правотата на думите на Терзиев, Крумов започва да губи самообладание. Областният управител обаче успява скоро да се овладее и дава нареждане да спрат колата, с която изпращат Анна в затвора. Внезапно дотичва жандарме-рийският капитан. Той съобщава страшна вест. По пътя Анна избягала заедно с един младеж, който й помогнал да се измъкне от полицейската кола. Полицаите открили стрелба по бегълците и успели да ги убият. За голямо съжаление младежът бил Емил. Крумов е съкрушен …

МУЗИКА

С всяко свое следващо произведение Любомир Пипков разкрива нови черти в творческия си облик. С третата си опера — „Антигона 43“, композиторът изненада публиката с една творба съвършено оригинална както по замисъл, така и по изпълнение, и то не само за нашия оперен жанр, но и за цялата ни музикална литература. Тази опера се различава значително от традиционния оперен жанр дори и по своята структура. Сближаването на античния със съвременния сюжет е подсказало на композитора да търси същото и в музикалната форма. В предишната опера на Пипков — „Момчил“, хорът, т.е. народът; е главното действуващо лице, а тук той е използуван другояче. По подобие на ролята на хора в старогръцката драма, където се явява като коментатор на събитията, тук хорът изявява настроението, мислите и чувствата на народа. В „Антигона 43“ той убедително доказва, че събитието, за което се разказва, не е частен случай; хорът обобщава състоянието в страната, подсказва съотношението на силите. В края на първата хорова интермедия се казва:

„Тя отива при мъртвия брат,

за да спаси семейната си чест.

А нейното семейство сме ние —

ние, които имаме хиляди имена и хиляди образи,

ние, които почти незрими присъствуваме…“

Хоровете са написани в речитативно-декламационен стил, който крие в себе си потенциална мощ. Когато мелодичният речитатив се разгръща в сурова и ярка песенност, драматичното напрежение се увеличава още повече; тогава нараства и въздействената му емоционална сила. Без да бъде пряко свързана с фолклора, музиката на „Антигона 43“ е национална по своята същност. Вокалните партии са изградени върху интонационното движение на българската художествена реч, която на места разраства в развита мелодична линия, достигаща до кантилена. Музикалният език на Пипков е изминал дълъг път на развитие от „Янините девет братя“ и „Оратория за нашето време“ и в „Антигона 43“ е станал по-съвременен, по-дълбоко свързан с действителността. Оркестърът играе най-важна роля в операта. В него са предадени емоционалните състояния на героите, в него става музикално-драматургическото развитие на цялата драма. Изразните средства на композитора са обогатени и осъвременени.

Музикалните образи на операта „Антигона 43“ са изградени с майсторство. Ярък, силен и въздействуващ е образът на Анна. Това не е Яна, не е и Елена, не е също така и героинята от „Оратория за нашето време“. Анна е съвременна девойка, с ясен мироглед, с изострено чувство за дълг. Тя е готова на саможертва не от криворазбрано чувство за чест, а с дълбокото убеждение, че „всяка неправда ражда по една Антигона“. Въпреки не особено голямата си партия образът на Емил почти се изравнява по сила на въздейственост с този на Анна. Емил вижда истината ло-добре от хората на своето съсловие и избира пътя на честта. Сцената на спора му с бащата доразкрива богатия душевен облик на благородния младеж. Сложен, противоречив, изпълнен с колебание е образът на Крумов. Честният от своя гледна точка областен управител не може да се противопостави на класата си и прави грешка, която заплаща с най-скъпото си — живота на сина си. В музиката е предадено с дълбоко вникване в душевното му състояние и колебанието, и смущението, и фалшивото чувство за дълг. Прост, но ярък е отрицателният образ на жандармерийския капитан. Той е глупав, жесток, ограничен, лишен от възможността да мисли — един от тези хора, които причиняваха много нещастия на нашия народ. С груб музикален език, преминаващ на места в жестока гротеска, е създадена музикалната му характеристика. Композиторът е постигнал сполука и в обрисовката на второстепенните герои. Жив е образът на Ирина, колеблива и страхлива, но обичаща сестра си; топлота и съсредоточеност лъхат от съседката, както и от стария учител Терзиев.