Любомир Сагаев
Книга за операта (101)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Петър Велики, руски цар под името Петър Михайлов — баритон

Петър Иванов, млад русин, дърводелец — тенор

Ван Бет, кмет на Саардам — бас

Мария, негова племенница — сопран

Адмирал Лефорт, руски посланик — баритон

Лорд Синдхъм, английски посланик — бас

Маркиз дьо Шатоньоф, френски посланик — тенор

Браун, вдовица — мецосопран

Офицер — тенор

Прислужник — тенор

Жители на Саардам, дърводелци, моряци, офицери, войници, гости и др.

Действието се развива в град Саардам в Холандия през 1698 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След като става известно, че руският цар Петър I е работил като обикновен дърводелец в една холандска корабостроителница, за да опознае строителството на плавателните съдове, много писатели и драматурзи използуват този епизод от неговия живот като тема на свои произведения. За него доста подробно разказва и Волтер в „История на Петър I“. Това събитие, пресъздавано в различни варианти и украсявано според фантазията на всеки автор, става повод и за създаването на много оперни произведения. Опери върху този сюжет пишат композиторите Кристоф Хемпел (1790), Иозеф Вайгл (1814) К. А. Лихтенщайн (1814), Никола Вакай (1824), Меркаданте (1827) и др. В годината, през която Лорцинг завършва „Цар и дърводелец“ — 1837, Доницети създава операта „Кметът на Саардам“. След това сюжетът привлича вниманието и на други композитори; Томас Кук, Адолф Адам, Фридрих фон Флотов и Джакомо Майербер.

В основата на „Цар и дърводелец“ е залегнал сюжетът на твърде популярния по онова време френски водевил „Кметът на Саардам или двамата Петровци“ от Мелесвил и Боари и музика от Шефер, който е поставен за пръв път в Париж през 1818 г. „Кметът на Саардам или двамата Петровци“ е игран много и в Германия в преработка на Кристиан Рьомер. Лорцинг почти не променя първите две действия на водевила, като преработва основно само третото. И вместо „Кметът на Саардам“ той озаглавява своята творба „Цар и дърводелец“. Операта е поставена за пръв път на 22 декември 1837 г. в Лайпциг, като ролята на Петър Иванов изпълнява самият композитор. Обаче операта претърпява пълен крах. След две години „Цар и дърводелец“ е поставена в Берлин с огромен успех и скоро влиза в репертоарите на всички немски, опери, а по-късно и в чужбина.

„Цар и дърводелец“ е поставена за пръв път у нас през 1933 г. в София. Диригент е Венедикт Бобчевски, а режисьор — Илия Арнаудов.

СЪДЪРЖАНИЕ

В корабостроителницата на приморското холандско градче Саардам работи като обикновен дърводелец руският цар Петър I. Той е дошъл тук тайно под името Петър Михайлов, за да изучи корабостроителното дело. В корабостроителницата работи и беглецът от руската армия Петър Иванов, който е влюбен в Мария — племенницата на кмета на града Ван Бет. Новината, че руският цар работи инкогнито в корабостроителниците, вече се е разчула. И пристигналите посланици на Англия и Франция се опитват да открият кой от работниците е руският цар, за да могат да спечелят приятелството на Русия за своите страни. В корабостроителницата идва разтревожената Мария. Тя казва на любимия си Петър Иванов, че чичо й — кметът Ван Бет, е получил нареждане от правителството да следи внимателно какво прави руският работник Петър. Съобщението на Мария смущава и двамата Петровци. Всеки от тях мисли, че се отнася до него. Петър Иванов се страхува, че го търсят заради дезертьорството му, а Петър Михайлов предполага, че са разкрили неговото инкогнито. Правителственото нареждане е обезпокоило и Ван Бет. Той е решил сам да се заеме с разкриването на „престъпника“ Петър. Глупавият и самоуверен кмет пристига в корабостроителницата. За негова голяма изненада обаче се оказва, че тук работят двама руснаци на име Петър. Този факт пообърква Ван Бет, но въпреки това Ван Бет започва своето разследване. След като разпитва вдовицата Браун, кметът решава, че търсеното лице е Петър Иванов. Неочаквано пристига английският посланик. Представяйки се за търговец, който желае да купи кораб, той казва на Ван Бет, че се интересува и от един руснак на име Петър и обещава да награди кмета, ако му помогне да се срещне с него. Ван Бет с радост дава съгласието си и двамата тръгват да го търсят. Тичешком влиза Мария и повиква Петър Иванов. Тя го моли да я отърве от един галантен французин, който си позволява да я ухажва твърде смело. Разгневен, Петър Иванов се нахвърля върху френския посланик. Спира го Петър Михайлов. От разговора с двамата Петровци хитрият французин разбира, че човекът, когото търси, е по-скоро Петър Михайлов. Посланикът казва, че турците са нападнали Русия и че руският цар е свален. Реакцията на Петър Михайлов потвърждава предположението му. Маркиз Шатоньоф помолва царя за среща.

В кръчмата на Саардам. В един ъгъл са седнали Петър Михайлов, френският и руският посланик и водят дипломатически разговор. В другия ъгъл са Петър Иванов, английският посланик и Ван Бет. Макар и да му е ясно, че го бъркат с някой друг, Петър Иванов не смее да разкрие самоличността си, защото се страхува да не бъде арестуван за бягството си от руската армия. От друга страна, той е радостен, че благодарение на тази грешка Ван Бет е започнал да гледа благосклонно на любовта му с неговата племенница Мария. Постепенно кръчмата се изпълва с работници от корабостроителницата и техни близки. Започва веселба. Но скоро тя е прекъсната от появата на полицейския офицер, който поисква от всички да се легитимират, като заплашва, че ще арестува всеки чужденец, който няма документи. Кметът веднага посочва чужденците. За голяма негова изненада се оказва, че и тримата чужденци са посланици. Идва ред на двамата Петровци. Английският посланик твърди, че единият от тях е руският цар, а френският — че това е другият. Съвсем объркан, Ван Бет се чуди на кого да вярва.

Зала в кметството. За да направи посрещането на руския цар в кметството по-тържествено, Ван Бет е съчинил специална кантата и сега я разучава заедно с хора. Сам той ще изпълни солото. В края на репетицията идва Петър Михайлов и Мария му разкрива мъката си: щом като нейният любим се е оказал руският цар (девойката също смята Петър Иванов за царя), той сигурно ще я изостави. Нали царете не се женят за обикновени момичета! Успокоявайки я, Петър Михайлов й дава едно писмо, което тя трябва да отвори едва след топовния гърмеж. Когато Петър Михайлов си отива, неочаквано влиза Петър Иванов. Смутена, Мария не знае как да се държи с „царя“. Странното й държание го засяга и той обиден си отива. Пристигат хористите и всички посрещачи. Градските първенци се представят на Петър Иванов. Младежи и девойки играят пред „царя“ народните танци, а след тях започва тържествената част — приветствената кантата. Хористите са смутени и не могат да започнат песента. Ван Бет е отчаян. Постепенно обаче хористите се окопитват и запяват. В това време откъм пристанището отеква топовен гърмеж. Мария веднага изважда писмото и започва да го чете. Ревнивият Петър Иванов го изтръгва от ръцете й. Разбрал, че неговият другар е истинският руски цар, той хуква към пристанището. Удивени, всички тръгват след „царя“.

На пристанището. На кораба, с който Петър Велики се готви да отплува, са пристигнали всички. Царят се сбогува с работниците — досегашните си „колеги“, прощава бягството на Петър Иванов и му разрешава да се ожени за Мария. Всички са радостни и доволни.

МУЗИКА

Операта на Лорцинг „Цар и дърводелец“ е едно от най-често изпълняваните негови произведения. Тази творба притежава най-добрите черти на немската роммантична опера от първата половина на XIX в. Тя е написана на основата на немската народна песенност, като в музиката са вложени много хумор, лирика и емоционалност.

Операта започва с увертюра, чието начало е наситено с нежна лиричност. По-късно музиката става весела и жизнерадостна.

Първото действие започва с чудесния хор на работниците от корабостроителницата. Песента на дърводелеца, пята от царя, е особено изящна и емоционална. Последвалата ария на Мария е пропита с остроумие, хумор и закачлива капризност. Сцената на влизането на Ван Бет е един от най-хубавите епизоди в операта. Голямата ария на кмета на Саардам е написана с изключително професионално майсторство и разкрива блестящо образа на глупавия, надут и самоуверен кмет. Тя си е спечелила популярност и като виртуозен концертен номер. Рядко може да се постигне в оперната литература толкова пълна музикална характеристика на централен комичен образ. Сцената между Ван Бет и английския посланик е интересна и пълна с комични положения. Убедително прозвучава финалът на действието — раздвижен и също ярко комедиен.

Във второто действие има няколко епизода наситени с много емоционалност и оказващи силно въздействие. В забележителния септет с дипломатите е съумял да покаже душевните състония на всеки един от участниците. Песента на Мария прави впечатление с интонациите, близки до руската песенност. Сцената на народното веселие е наситена с искрена радост.

Третото действие започва с оригиналната сцена на репетицията на кантатата. Силно впечатление прави лиричната песен на царя. След това като контраст прозвучава веселият и шеговит дует между Мария и Петър Иванов. Танцът на дървените обувки е може би най-популярният откъс от цялата опера. Произведението завършва с хубавата и оптимистична хорова песен „Да строим лекокрил кораб“.