Любомир Сагаев
Книга за операта (187)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

В. И. Ленин — без пеене

Фрол Баев — бас

Наталия, негова дъщеря — сопран

Андрей — тенор

Аксиния — мецосопран

Льонка — тенор

Листрат, синове на Аксиния — баритон

Сторожев — бас

Антонов — тенор

Косова — мецосопран

Афонка — бас

Карас — тенор

Федюша — баритон

Чирикин — бас

Първа девойка — сопран

Втора девойка — мецосопран

Гърбав мужик — тенор

Първи селянин — бас

Втори селянин — баритон

Военен — баритон

Секретар на Ленин — бас

Селяни, селянки, младежи, девойки, партизани, антоновци.

Действието става в Тамбовския край и Москва през 1920–1921 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1936 г. Хренников завършва с отличие Московската консерватория. Благодарение на музикалното си сътрудничество в някои от драматичните театри младият 23-годишен композитор е известен и ценен от ръководителите на театрите. Видният театрален деец В. И. Немирович-Данченко (1858–1943) предлага на Хренников да напише една опера, която да бъде поставена в Музикалния театър. Младият композитор е много поласкан и ентусиазиран от голямото доверие, което му се оказва, и започва да търси сюжет. Отначало той се спира на широкоизвестния роман на Федеев „Разгром“, но след това се увлича по романа „Самота“ (1935) от Н. Е. Вирга (1906). Авторът на романа сам го е драматизирал и пиесата под името „Земя“ се е играла с голям успех в съветските драматични театри. Либретото е написано от съветския драматург А. М. Файко (1893) в сътрудничество с Ник Вирта. В написването на либретото взима участие и Немирович-Данченко.

Сюжетът от времето на гражданската война завладява Хренников и той работи усилено върху това свое произведение от този жанр. След две години композиторът завършва музиката си на операта „В бурята“ и я посвещава на В. И. Немирович-Данченко.

Операта „В бурята“ се изнася за пръв път на 10 октомври 1939 г. в Музикалния театър в постановка на Немирович-Данченко и под диригентството на Евгени Акулов. Премиерата се посреща с голям интерес от страна на широката публика. След войната Хренников преработва операта си и в новата си редакция тя се поставя в Москва в същия театър под диригентството на П. Славянски през 1952 г.

Българската премиера на операта „В бурята“ се изнася през 1959 г. в Русенската народна опера под диригентството на Ромео Райчев, режисьор е Стефан Трифонов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Девойките и младежите от селото се разхождат и пеят. Скоро веселото настроение секва. Става известно, че в Тамбовския край е избухнал бунт, начело на който стои белогвардеецът Антонов. Всеки момент тук може да нахлуят бандитите. Местните комунисти са изпратили Чирикин в партийния комитет и сега го очакват да донесе нарежданията на комитета. Ръководителят на комунистите в селото Листрат с безпокойство очаква връщането на пратеника. В това време той вижда Наташа, любимата на брат му Льонка. Девойката е тъжна от дългата раздяла с Льонка, който работи при местния богаташ Сторожев. Листрат се мъчи да я успокои и я изпраща да си отиде. Пратеникът Чирикин се връща със специално нареждане: всички комунисти да напуснат селото и заедно с бедните селяни да организират партизански отряд за борба с белогвардейците. За командир на отряда е назначен Листрат. В селото става известно нареждането на партийния комитет. Средният селянин Фрол Баев — бащата на Наташа, обвинява комунистите, че напускат селото. Листрат се мъчи да го убеди в правилността на решението, но Фрол Баев го гледа с недоверие. Идва Льонка. Брат му Листрат го кара да тръгне с тях в отряда, но Льонка отговаря, че тук му е добре и няма намерение да се бие. Спорът между двамата братя се прекъсва от идването на Сторожев, който заплашва Листрат. Сторожев е радостен от предстоящото нахлуване на белогвардейците. Листрат повежда партизанския отряд. Към Льонка се спуска Наташа. Двамата влюбени са радостни от срещата си. Льонка съобщава на девойката, че той ще постъпи в отряда на Антонов. Сторожев му обещал да го направят голям началник. Идва Сторожев и нарежда на Льонка да приготви конете, за да посрещнат антоновците. Влюбените набързо се прощават. Тържествено пристига Антонов с отряда си; селяните начело с Фрол Баев го посрещат с хляб и сол.

Листрат тайно се е промъкнал до къщата си, за да се види с майка си. Аксиния с радост посреща сина си и му приготвя вечеря. Неочаквано се връща и Льонка. Като вижда Листрат, Льонка се хваща за пистолета, но по-големият брат няма намерение да се бие и поканва Льонка на трапезата. Двамата братя започват разговор, в който Листрат разяснява някои въпроси, върху които Льонка никога досега не се е замислял. Внезапно пред къщата пристига Сторожев с група антоновци. Пътят за бягство на Листрат е отрязан. Льонка го скрива в купата сено. Сторожев обаче е видял коня на Листрат и накарва войниците да го търсят. Той дори сам започва да мушка със сабята си купата сено. Като не намират Листрат, антоновците си тръгват. Сторожев нагрубява Аксиния, че не си е платила дълга към него. Възмутеният Льонка реагира остро на безчовечността на Сторожев, който учуден от непокорността му, го удря с бича си през лицето. След като Сторожев с бандитите си отива, Аксиния и Льонка помагат на ранения от сабята на Сторожев Листрат да излезе от сеното. Льонка вече е разбрал „правдата“ на антоновците и след като превързва брата си, заедно с него тръгва за партизанския отряд.

Минали са много дни, откакто антоновците са се настанили в селото. Техните безчинства са убедили селяните, че това не са никакви техни защитници. Напротив, антоновците разстрелват всеки, който се обяви за съветската власт. През селото водят група арестувани селяни. Мария Косова — любовницата на Антонов, заповядва на войниците да разстрелят веднага селяните. Идва Антонов, пиян и мрачен. За да го развесели, Косова заповядва на група девойки да танцуват. Сторожев се доближава до Антонов и го обвинява в бездействие. Селяните недоволствуват и отиват в партизанския отряд. Сторожев е използувал царящото беззаконие и е иззел почти цялата земя на селяните. Той сега предлага да припишат масовите убийства на комунистите. До Сторожев плато се доближава Наташа. Тя го пита къде е Льонка, на което подлият кулак й казва, че той я е напуснал и щял да се жени за комисарка. Тук в щаба на антоновците идват група селяни начело с Фрол Баев. Те молят Антонов да ги защити от грабежите и безобразията на Сторожев. Антонов се мъчи да залъже Баев с обещания и когато селянинът му казва, че не му вярва, бандитският главатар нарежда да го бият с бичове. Неочаквано Наташа грабва пушката на един войник и я насочва към Антонов, за да защити баща си. Бандитът се развеселява и за изненада на всички освобождава Фрол Баев и дъщеря му. Втурва се Мария Косова и съобщава, че край селото комунистите са избили сто и двадесет селяни. Народът е потресен от страшната вест. Фрол Баев е изпаднал в дълбоко смущение. Той решава заедно с приятеля си Андрей да замине за Москва и се срещне с Ленин.

Наташа стои в къщи самотна и изоставена. Думите на Сторожев, че Льонка е преминал на страната на комунистите и че щял да се жени за друга, са я засегнали дълбоко. Тя проклина любимия си за коравосърдечието му да я напусне в такъв момент, когато тя очаква дете. Наташа не може да се помири с тежкото любовно разочарование и с позора си. Девойката замисля самоубийство. Внезапно при нея се вмъква Льонка. Наташа не може да повярва на очите си. Но тя вместо с радост, го посреща с гневни упреци. Скоро Льонка успява да я убеди в лъжата на Сторожев. Двамата отново са щастливи.

Фрол Баев и Андрей с група селяни са пристигнали в Москва. Сега те чакат пред приемната на Ленин в Кремъл. Тук идва като делегат на X конгрес и Листрат. Като вижда своите земляци, той с радост ги разпитва за новини от селото. Също така Листрат им разказва много нови за тях неща, въведени от съветската власт за подобрение живота на селяните. Внезапно през приемната минава Ленин. Като узнава, че при него са дошли селяни чак от Тамбовска област, той вежливо ги приема в кабинета си.

Пратениците Фрол Баев и Андрей се връщат в селото си доволни и щастливи от срещата си с Ленин. Съселяните им ги слушат с радост и надежда. Това докарва до ярост разбитите, но все още недоунищожени антоновци. През нощта Сторожев, Афонка и Мария Косова причакват Фрол Баев. Когато селянинът се появява, след кратък спор Сторожев го застрелва с револвера си. Обаче на убийците не се удава да се скрият. Сторожев е заловен и затворен в една барака. На пост пред бараката е поставен Льонка. Младият човек си пее радостна песен. Сторожев използува доброто настроение на бившия си слуга и го помолва да му запали загасналия фенер. Добродушният Льонка отваря вратата. Когато се обръща, Сторожев му нанася удар с нож и побягва. Обаче дошлата Наташа вижда това, грабва пушката на Льонка и застрелва Сторожев. В това време идва вест, че антоновците са унищожени. Народът празнува победата си над враговете…

МУЗИКА

„В бурята“ е едно от най-значителните съветски оперни произведения на съвременна тематика. Композиторът е създал своята творба на принципа на класическата реалистична драматургия. Музиката е написана достъпно, в духа на руската народна и съветската масова песен. „В бурята“ всъщност е типична песенна опера. В нея заемат преобладаващо място масовите сцени. В операта „В бурята“ Хренников е съчетал исторически епизоди от гражданската война с битови реалистични сцени. От произведението лъха искреното и възторжено чувство на революционната романтика.

Операта на Тихон Хренников е изградена многопланово, но се открояват две главни линии: героична — борбата на народа за освобождение и съветска власт и лирична — любовта между Наташа и Льонка. Музикално-драматургически операта е изградена убедително и задълбочено. Композиторът е създал великолепни музикални образи. На първо място трябва да се изтъкнат музикалните характеристики на Фрол Баев, Листрат и Сторожев. Фрол Баев е интересен, жив и развиващ се образ. Отначало е колебаещ се селянин със силно подчертано чувство на любов към родината: той първоначално не разбира къде е истината, но после, убедил се в нея, е готов да отдаде живота си без колебание. Силата на руския човек е предадена в арията му от трета картина — в щаба на антоновците. Музикалният му образ се допълва в сцената на срещата с Ленин и особено в последната картина — срещата със съселяните му. Образът на комуниста Листрат е показан многостранно. Той е истински борец, но не е лишен от дълбоки лични преживявания: тези чувства личат още от първата му ария и в срещата с Наташа в първа картина. Много силна е сцената между двамата братя — във втора картина — особено моментът на пеенето без думи. Забележителна по качествата си е песента на Листрат от пета картина. Много ярък е и музикалният образ на Сторожев. Неговата хищническа природа е обрисувана с психологическо вглъбяване. Особено силни са сцената с Льонка във втора картина, епизодът с Антонов в трета картина, както и монологът му от шеста картина, където се нахвърлят и последните щрихи от характера на озлобения и заклет враг на народа.

Носителите на лиричната линия в операта — Наташа и Льонка, са обрисувани цялостно и у тях личат чертите на здраво свързаните с действителността хора. Образът на Льонка също търпи голямо развитие. От весел пройдоха и неориентиран човек той придобива черти на борец. Но лекомислието си Льонка запазва, поради което пострадва. Трябва да се отбележи епизодът от втора картина (с Листрат и Сторожев), от четвърта картина — среща с Наташа, както и от последната картина. Тук силно въздействуваща е безгрижната му песен, която по художествени качества се равнява и с приспивната песен от четвърта картина. Наташа е може би най-богатият откъм душевни преживявания образ; мечтателност, страдание, отчаяние, гняв, решителност — това са различни ярки нюанси в нейния сложен душевен мир. Тя притежава високи морални качества, които сполучливо се разкриват в нейната вокална партия. Прави силно впечатление арията й от четвърта картина „Сама, самичка“.

Централно място в операта „В бурята“ заемат масовите сцени, изградени в духа на руската народна и съветската революционна песен. Големият брой масови сцени е накарал композитора да нарече операта си народна музикална драма.