Любомир Сагаев
Книга за операта (116)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Халка, селска девойка — сопран

Йонтек, селски момък — тенор

Столник, придворен винар — бас

Зофя, негова дъщеря — сопран

Януш, полски пан, годеник на Зофя — баритон

Дземба, приближен на Столник — бас

Селски музикант — баритон

Гости на Столник, дворяни, музиканти, селяни, селянки.

Действието се развива в Полша в началото на XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Монюшко е на 27 години и е вече автор на няколко музикалносценични произведения, когато започва работата си над „Халка“. След прочитането на поемата „Халка“ от младия полски поет Влоджимеж Волски (1825–1882), композиторът решава да напише опера върху нейния сюжет. Той помолва Волски сам да му напише либретото. (През 1846 г. поетът живее във Вилнюс, тъй като е трябвало да напусне Варшава, след като е взел участие в революционните събития.) Влоджимеж Волски написва либретото на „Халка“ в две действия, като в чисто битово-романтичния сюжет на поемата влага и идейна класова насоченост. Към края на 1847 г. Монюшко завършва операта си и я предлага на Варшавския оперен театър. Обаче оперното ръководство отхвърля произведението и композиторът се принуждава да изнесе „Халка“ в концертно изпълнение. Това е Вилнюската премиера на „Халка“, осъществена на 1 януари 1848 г. под диригентството на автора. След това Монюшко дълго работи върху операта си, като я преработва изцяло. „Халка“ бива изнесена за първи път в новата си редакция във Варшава точно десет години след концертното изпълнение въз Вилнюс — на 1 януари 1858 г. Премиерата преминава при изключителен успех. С варшавската постановка на „Халка“ се поставя началото на полския национален оперен стил. От 1 януари 1858 г. до края на 1975 г. операта „Халка“ е играна само на сцената на Театър Вйелки във Варшава около две хиляди пъти.

Първата постановка на „Халка“ в България е осъществена през 1921 г. в Софийската народна опера от полския диригент Тадеуш Мазуркевич и режисьора Драгомир Казаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятна вечер. В богатия дом на придворния винар — Столник, се празнува годежът на Зофя, дъщерята на домакина, с младия пан Януш. След приветствията на гостите към младите, започват танците. Столник благославя годениците. Неочаквано отвън долита тъжна песен. Тя предизвиква у Януш силно смущение. Младежът е познал гласа на Халка — селската девойка, която е измамил и изоставил. Ако Столник и Зофя разберат истината за Халка, те сигурно ще развалят годежа. Затова Януш казва, че това е едно бедно безумно момиче, което заблудено е попаднало в градината. За да отпрати Халка, Януш сам отива при нея, като отново се преструва на влюбен. Той я моли сега да си върви, защото скоро сам ще отиде при нея. Наивната девойка повярва на думите му и изпълнена с радост си отива. Януш с облекчение се връща при гостите. Започват весели танци.

Късна нощ. В градината пред дома на Столник веселието още не е завършило. Измамената Халка напразно е чакала цялата вечер своя Януш, но той не е дошъл на обещаната среща. Обхваната от съмнения, тя броди наоколо. До отчаяната девойка се приближава Ионтек, момък отдавна влюбен в Халка. Той се опитва да я убеди, че не трябва да вярва на Януш — панът никога няма да се ожени за селска девойка. Но Халка не му вярва. В този момент от градината на Столник се чуват весели гласове. Халка поглежда през дърветата и се дръпва ужасена: тя е видяла Януш под ръка с годеницата му Зофя. Девойката се втурва като обезумяла и започва да вика Януш — бащата на нейното дете. Напразно Йонтек се стреми да я отведе; тя продължава да вика. Дотичва Януш и предлага награда на Ионтек, ако отведе Халка. Но вече е късно. Шумът е привлякъл гостите. Пийналите панове обаче не разбират за какво става дума и изпъждат с подигравки Халка и Йонтек.

Тиха лятна планинска вечер. Селяните се завръщат от черковна служба и започват да се веселят с песни и танци. Към селото приближават Халка и Йонтек. Момъкът води загубилата разсъдъка си от скръб девойка. Селяните с дълбоко съчувствие и възмущение слушат тъжната повест на Халка и мрачния разказ на Йонтек за нейните страдания. Отдалеч се дочува весела глъчка: господарят на селото Януш пристига с годеницата си в планинските си имения, където ще стане сватбата му със Зофя.

Край високия бряг на планинския поток се издига манастирската черква. Тази вечер тук ще се извърши венчавката на Януш и Зофя. Йонтек стои край брега и с тъга мисли за Халка и за своята несбъдната любов. Постепенно пред черквата започват да се събират хора в очакване на сватбеното шествие. Сред селяните се мярка и безумната Халка. Започва сватбената процесия. Най-напред вървят Януш и Зофя, следвани от Столник и многобройните гости. Януш зърва Халка и обхванат от смущение забързва с годеницата си към черквата. Навън остава само Халка. Тя слуша с внимание венчалния обред и постепенно съзнанието й започва да се прояснява. Девойката е разбрала какво става и обхваната от чувство за мъст, решава да запали черквата. В последния момент Халка се отказва и мята горящата факла в реката — по-добре да загине тя. Обзета от пълно отчаяние, Халка се хвърля в буйните води на планинския поток. Йонтек, чул предсмъртния й вик, се опитва да я спаси, но вече е късно. Венчалният обред е завършил …

МУЗИКА

Цялата музика на операта „Халка“ е пропита от полската народна песенност. Нейната сърдечна и лееща се мелодичност има голяма завладяваща сила. Още с увертюрата се създава подходяща емоционална атмосфера за развитието на тази лична драма на обикновената селска девойка, която разраства в социален и класов конфликт. Музиката в общи линии е изградена върху основния емоционален контраст: радост, тържественост и веселие при сцените на аристократите и тъга, поетичност, задушевност и вглъбеност при сцените с главните герои от народа. Трябва да се отличи масовата народна сцена в началото на третото действие, която искри от бодри чувства и жизненост.

Музиката на първо действие на операта започва с ефектната тържествена полонеза, последвана от радостни танци, чийто финал е буйна и стремителна мазурка. В средата на действието се открояват великолепната тъжна песен на Халка и напрегнатият дует между Халка и Януш.

В началото на второто действие прозвучава знаменитата ария на Халка — най-известният и най-популярен откъс от цялата опера. Непосредствено след тази ария е песента на Йонтек, която също така е наситена със силни и вълнуващи чувства. И двете арии са написани на дълбоко народностен език и тяхната музика се различава съществено от музиката, с която са обрисувани представителите на шляхтата. Едно от най-силно драматичните места в цялата опера е големият секстет с хор в края на второто действие.

Третото действие се разделя на две силно контрастни части. Началото носи елегичното и спокойно настроение на селския пейзаж (оркестровото встъпление) и празничното веселие на селяните, изпълнено с бодри чувства, на които рязко контрастира емоционалната атмосфера след появата на Халка и Йонтек.

Малкото оркестрово въведение към четвъртото действие е изградено върху мелодията от арията на Ионтек. Тази ария заема централно място не само в четвъртото действие, но и в цялата опера. Тъжната песен на нещастно влюбения момък е наситена с много сърдечност, искреност и простота. Сцената с полудялата Халка и самоубийството е най-драматичният и напрегнат епизод в операта, убедителен и силно въздействуващ финал на творбата.