Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 16 гласа)

МАНОН

Опера в пет действия (шест картини)

Либрето Анри Мелиак и Филип Жил

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Манон Леско — сопран

Пусет — сопран

Жавот — сопран

Розет — мецосопран

Граф дьо Грийо — бас

Кавалер дьо Грийо, негов син — тенор

Леско, братовчед на Манон — баритон

Гийо-Морфонтен — тенор

Дьо Бретини — баритон

Хотелиер — баритон

Прислужница — сопран.

Господа и дами, граждани и гражданки, пътници и пътнички, войници, носачи, пощальон, продавачи и продавачки, картоиграчи, сержант, стражи.

Действието се развива в началото на XVIII в. във Франция.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Романът „Манон Леско“ (1731) от абат Антоан-Франсоа Прево (1697–1763) — интересна и колоритна фигура във френската литература от XVIII в. — има шумен успех. Произведението на абат Прево е образец на френския лиричен роман от това време. Написан е върху популярната любовно-приключенска история, позната под името „Авантюрите на кавалера дьо Грийо и Манон Леско“ и представлява част от няколкотомното произведение на абат Прево „Записките на знатния човек“. Този сюжет е използуван в много литературни произведения. Трогателната любовна история на Манон и дьо Грийо привлича вниманието на редица композитори още преди Масне и Пучини, чиито опери са си извоювали голям и траен успех. През 1830 г. Халеви (1799–1862) написва балет на тази тема по сценарий на Скриб; през 1836 г. е поставена операта „Манон“ от Балфе (1808–1870); двайсет години по-късно старият Обер (1782–1871) завършва също опера „Манон“ по либрето на Скриб. Романът „Манон Леско“ вдъхновява и съвременни композитори — през 1957 г. е поставена операта „Булевард Солитюд“ от немския композитор Ханс Вернер Хенце (1926), която има същия сюжет.

Жюл Масне композира своята опера върху либретото на Анри Мелиак (1832–1897) — съавтор на либретото на „Кармен“, създал и текстове за оперети на Офенбах — и Филип Жил, един ст либретистите на „Лакме“. Масне започва „Манон“ през 1881 г. и работи над нея твърде продължително. (Обикновено творческият процес на Масне е сравнително кратък.)

Първото изпълнение е в Париж, в Опера комик, на 19 януари 1884 г. при огромен успех.

„Манон“ е поставена за пръв път у нас през 1926 г. в Софийската народна опера. Диригент е Тодор Хаджиев, а режисьор — П. К. Стойчев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Дворът на странноприемницата в Амиен. Граждани очакват пристигането на дилижанса. Сред тях е и сержант Леско, който е дошъл да посрещне своята братовчедка Манон. На верандата на странноприемницата шумно се веселят богатите парижани Гийо-Морфонтен и дьо Бретини с девойките Пусет, Жавот и Розет. Пристига дилижансът. Леско радостно поздравява красивата си братовчедка. Манон му разказва, че нейните родители са решили да я изпратят в манастир заради склонността й към развлечения и безгрижен живот. Леско съчувствено я изслушва, но не може да й помогне. Той я моли да го почака, докато вземе багажа и. Щом вижда, че красивата девойка е останала сама, Гийо-Морфонтен започва да я ухажва. Той нахално предлага на Манон да замине заедно с него за Париж. В този момент се връща Леско и разгневен пропъжда натрапника. Обаче братовчедът отново оставя Манон за малко; трябва да каже нещо на приятелите си, които го чакат в кръчмата. Девойката е обхваната от тъжни мисли за неизвестното и сигурно нелеко бъдеще, което я очаква в манастира. Идва младият кавалер дьо Грийо. Завършил следването си в Амиен, сега той се готви да замине за Париж. Той е очарован от красотата на Манон. Дьо Грийо й заговаря за своите чувства. Манон също започва да изпитва симпатия към красивия момък. Тя му разказва с чистосърдечна наивност за своята печална участ. Трогнат, дьо Грийо й предлага да отиде с него в Париж. И двамата са сигурни, че там ги очаква истинско щастие.

Стаята на Манон и дьо Грийо в Париж. Щастливо преминават дните на младите влюбени. Дьо Грийо решава да напише писмо до баща си и да го помоли за разрешение да се ожени за Манон. Момъкът забелязва в стаята великолепен букет цветя и опарен от ревността, пита Манон откъде са. Тя се страхува да му признае, че напоследък дьо Бретини упорито я ухажва и започва наивно да се оправдава. Това само усилва съмненията на дьо Грийо. В този момент в стаята нахлува Леско и облеченият като военен дьо Бретини. Леско е дошъл, за да потърси сметка за отвличането на братовчедката си. Но младият кавалер бързо го успокоява, като му прочита писмото, което той ще изпрати до баща си. Докато двамата разговарят, Бретини разкрива страстната си любов пред Манон и предлага на девойката да напусне останалия без средства дьо Грийо. Леско и дьо Бретини излизат. Радостният от сдобряването с Леско дьо Грийо отива да пусне писмото. Манон остава сама. Тя е смутена и тъжна. Девойката чувствува, че скоро ще дойде раздялата и се прощава с това скъпо за нея място, където е прекарала толкова безгрижни и радостни дни. Скоро дьо Грийо се връща и се унася в мечти за още по-щастливото бъдеще. На вратата се почуква. Момъкът отива да отвори. Долита шум от боричкане. Скоро всичко затихва — дьо Грийо е отвлечен.

Празничен ден в парижки парк. Тук са Пусет, Жавот и Розет. Леско пилее парите, спечелени на комар. Вече от две години Манон живее заедно с дьо Бретини и всички говорят за нея, като за най-красивата жена на Париж. Сега тя идва в парка, заобиколена от тълпа поклонници. От дочутия разговор на дьо Бретини със стария граф дьо Грийо Манон разбира, че бившият й любовник е решил да стане абат. Същата вечер той ще чете своята първа проповед в манастира Сен Сюлпис. Представяйки се на бащата на дьо Грийо като приятелка на Манон, тя започва да го разпитва за сина му. Графът обаче я познава. Той й казва, че синът му отдавна я е забравил. Манон с тъга си спомня за щастливите дни, прекарани с дьо Грийо. Нищо не може да я откъсне от спомените й, дори и балетът, който Морфонтен е поканил от операта специално за нея. Манон моли Леско да повика карета и тръгва за манастира Сен Сюлпис.

Преддверието на черквата на манастира Сен Сюлпис. Дьо Грийо току-що е свършил своята проповед. Богомолците му предсказват голямо бъдеще. Старият граф увещава своя син да се откаже от намерението си да стане абат и го съветва да се ожени за някоя хубава девойка. Дьо Грийо не иска и да чуе за това.

Той се прощава с баща си. Ала младият човек не е забравил Манон и тъкмо това го е накарало да се реши да приеме свещеническия сан. Неочаквано при него се втурва Манон. Със сълзи на очи тя моли дьо Грийо да й прости. Тя все още го обича. Отначало кавалерът се опитва да я отблъсне, но няма сили за това. Той й признава, че животът му без нея е бил непоносим и че още по-силно я обича. Щастлив, дьо Грийо напуска заедно с Манон манастира.

Игрална зала в хотел „Трансилвания“. Сред картоиграчите са Леско и Морфонтен. Богатият натрапник още не се е отказал от намерението да направи своя любовница Манон. Идват дьо Грийо и Манон. Влюбените са похарчили всичките си пари и сега Манон кара своя любим да опита късмета си на игралната маса. Без особено желание дьо Грийо сяда срещу Морфонтен и започва непрекъснато да печели. Разтреперан от яд, Морфонтен го обвинява в мошеничество и отива да извика полицията. Заедно с полицаите идва и старият граф. Той горчиво упреква сина си, че е опетнил семейната им чест. Полицаите отвеждат дьо Грийо и Манон.

Пътят за Хавър. Старият граф е успял да освободи сина си, но Манон трябва да сподели съдбата на жените с леко поведение, изселвани от Франция. Дьо Грийо се надява, че с помощта на Леско ще успее да освободи Манон от стражите. Практичният Леско предлага да си послужат с подкуп. Планът му се оказва сполучлив. Манон е свободна. Трогателна е срещата между двамата. Нищо вече не може да попречи на тяхното щастие. Ала тежките преживявания и силните вълнения са подронили крехкото здраве на Манон. Сега тя чувствува близкия си край и моли дьо Грийо да й прости за мъките, които му е причинила. Кавалерът я убеждава, че ги очаква само щастие. Минутите на Манон наистина са преброени и тя умира в обятията на своя любим.

МУЗИКА

„Манон“ е първото оперно произведение на Жюл Масне, в което композиторът изявява напълно своя личен стил. Музиката на операта е изпълнена с оня дълбок лиризъм, с който Масне сполучливо умее да обрисува поетичните образи. С тънък психологизъм той разкрива и най-нежните нюанси на преживяванията на своите герои. Мелодията на Масне не е така пищно разгърната, както у някои от неговите предшественици в областта на лиричната опера (Гуно), но затова пък е винаги изящно изваяна и органично свързана с художественото слово. Оркестърът на Жюл Масне е много изразителен, пълен с интересни звукови багри, оригинални хрумвания и е разгърнат симфонично.

Операта започва с кратко оркестрово встъпление. То умело довежда до масовата сцена на първото действие, която прави впечатление със своя хумор, блясък и жизненост. Квинтетът на Морфонтен, дьо Бретини и трите гризетки — Пусет, Жавот и Розет, както и колоритната сцена на Леско със стражарите са пропити с настроение. В следващите няколко епизода се нахвърлят първите щрихи в обрисовката на главните герои — жизнената Манон, която се вълнува пред неизвестната си съдба; буйният, но безхарактерен Леско; наглият Гийо-Морфонтен и искрено влюбеният дьо Грийо. Един от върховете на действието след великолепната ария на Манон е разгърнатият диалог между дьо Грийо и Манон, изпълнен с много емоционалност.

Второто действие довежда до завръзката на драмата и допълва характеристиките на главните герои. Интересна и вълнуваща е сцената с писмото на дьо Грийо. Арията на Манон при прощаването със стаята, където е прекарала толкова щастливи мигове, е сърдечна и развълнувана. След тъжната поетичност на този епизод се долавя някаква напрегнатост. Квартетът Манон, дьо Бретини, дьо Грийо и Леско, разкриващ различните чувства на четиримата герои, е един от най-интересните моменти в операта. Вторият дует на Манон и дьо Грийо е изграден контрастно. На пламенните чувства на дьо Грийо е противопоставена студената въздържаност на Манон. Друг забележителен момент тук е прочутата ария, позната под името „Мечтата на дьо Грийо“.

В началото на третото действие музиката е наситена със светло и радостно настроение. Тук се открояват голямата сцена с веселия хор на гражданите, грациозният дует на двете гризетки Пусет и Жавот, както и великолепната ария на Манон. Интересен и майсторски изграден е разговорът на Манон със стария граф под звуците на старинния менует. Балетната музика също е написана в духа на старинните френски танци. Втората картина — в манастира Сен Сюлпис — започва с църковен хорал и е може би най-силна като музикално-психологически изказ. Сцената с богомолките, срещата между бащата и сина, арията на дьо Грийо, както и вълнуващият дует на Манон и дьо Грийо са изпълнени с много разнообразни чувства и настроения.

Четвъртото действие също е построено върху силната контрастност. В началото жанровата сцена на картоиграчите и интересната песен на Леско с девойките носят по-лек характер, а в края на действието музиката е наситена с голям драматизъм, особено при сцената на обвинението в измама. Тук Масне вещо разкрива противоречивите чувства, обхванали младия човек изненада, гняв, обида от безчестието и срам.

В последното действие настава фаталната развръзка. Сцената между дьо Грийо и Леско е изпълнена с постоянно нарастващ драматизъм. Напрежението достига своята кулминация с приближаването на затворниците, отразено в музиката чрез постепенното засилване на ритмуваната мелодия на хора. Дълбок трагизъм лъха от големия дует на дьо Грийо и Манон, който заема значителна част от цялото действие и е убедителен финал на операта. В неговия край вокалната мелодия, близка до интонациите на декламацията, с особена сила и убедителност предава чувствата на двамата герои.