Любомир Сагаев
Книга за операта (14)

Албан Берг е бележит австрийски композитор, един от най-ярките представители на експресионизма в музиката от първите десетилетия на нашия век. Берг и Антон Веберн (1883–1945) са най-близките съидейници на основателя на „Новата виенска школа“ — Арнолд Шьонберг (1874–1951), откривател на дванайсеттоновата система, известна още под името „Додекафония“. Втората или Новата виенска школа (първата е на Хайдн, Моцарт и Бетховен) в началото на възникването си е свързана с новаторските търсения на Густав Малер (1860–1911), но след това под влиянието на експресионизма в литературата и в изобразителното изкуство се оформя като музикално течение, намерило твърде широко и трайно разпространение. Творчеството на Албан Берг носи всички белези на това течение: крайно изострени психични състояния, рязко изобличаване недостатъците и пороците на буржоазното общество, стремеж към претворяване предимно мрачните емоции в душевния мир на човека и пр. Албан Берг е написал неголям брой произведения, но по-голямата част от тях са си спечелили известност и трайно място в музикалния репертоар. Една от причините за постоянния интерес към творбите на Берг е тяхното хуманистично съдържание и изключително високия професионализъм, с които са написани. По-значителни произведения на композитора са: оперите „Воцек“ и „Лулу“, концерт за цигулка и оркестър, Лирична сюита за струнен квартет, камерен Концерт за цигулка, пиано и 13 духови инструмента и др.

Албан Берг е роден на 9 февруари 1885 г. във Виена. Произхожда от заможно семейство и има възможност наред с общото си образование да учи и музика. Отначало работи като чиновник, но след като става ученик на Арнолд Шьонберг, Берг окончателно се отдава на музиката. Шестте години, през които изучава теория и композиция при Шьонберг (1904–1910), го изграждат като професионалист, а в същото време под влиянието на учителя си и на своя близък приятел — писателя Франц Кафка (1883–1924), той става най-ярък привърженик на експресионизма в музиката. Творческото развитие на Албан Берг обаче върви по сложен и противоречив път: придържане, но не строго към дванайсеттоновата система, изграждане на свой личен творчески почерк, а в идейно отношение — бичуване на отрицателните черти на буржоазната действителност и дълбок песимизъм. За мрачните настроения в музиката му допринася и пълният провал на изпълнените под диригентството на Шьонберг през 1913 г. „Две песни за оркестър“. Берг си спечелва известност като композитор след създаването на първата си опера „Воцек“ по сюжет на драмата „Войцех“ от Георг Бюхнер, чиято литературна основа преработва сам. Албан Берг е автор на либретото и на втората си опера „Лулу“, чието съдържание е извлечено от две произведения на Франк Ведекинд (1864–1918) — „Земен дух“ и „Кутията на Пандора“. Композиторът обаче не успява да завърши „Лулу“. След неговата смърт жена му Елена Берг дава някои скици на Шьонберг и Веберн, но и те не успяват да я завършат докрай. В този си вид „Лулу“ е играна в много оперни театри. Едва преди няколко години са били открити всички ръкописи на Албан Берг, по които е завършено изцяло третото действие.

Албан Берг умира на 24 декември 1935 г. във Виена.