Любомир Сагаев
Книга за операта (21)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Надир, ловец — тенор

Зурга, ловец на бисери — баритон

Нурабад, старейшина на селото и жрец — бас

Лейла — сопран

Ловци на бисери, жреци, стражи, войници, танцьори, танцьорки, рибари, факири, народ.

Действието се развива в едно малко крайбрежно село на остров Цейлон някога в миналото.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Жорж Бизе се завръща в Париж след специализацията си в Италия през 1860 г. с доста голям творчески актив, включващ и две опери — „Дон Прокопио“ и „Гуслата на емира“. Младият композитор пристига в родния си град, преизпълнен с творчески планове. Но грижата за препитанието му отнема почти цялото време. Бизе предава частни уроци, пише леки популярни пиеси, преработва чужди произведения и т.н. Въпреки това той намира време да твори. Първата опера, която Бизе написва след завръщането си от Италия, е „Иван Грозни“. Извънредно взискателен към себе си, Бизе изтегля от театъра партитурата си, въпреки че работата по подготовката й е започнала. „Иван Грозни“ дълго е била смятана за изгубена или унищожена, обаче през 1951 г. тя е открита напълно запазена.

След това Жорж Бизе започва работа над операта „Ловци на бисери“. Либретото е написано от двама опитни автори на оперни и оперетни текстове: Мишел Каре (1819–1892), съавтор на Жул Барбие за либретата на „Фауст“ от Гуно, „Миньон“ от Тома и др., и Пиер Етиен Кормон (1811–1903). Във Франция интересът към източните и екзотичните сюжети отново се засилва след нашумелите произведения на Фелисиен Давид (1810–1876) и особено след появата на творбата му „Пустинята“. Директорът на Театр лирик предлага на Бизе либретото на „Ловци на бисери“. Бизе е силно поласкан от това внимание, тъй като тогава е съвсем млад — 24-годишен. Той работи усилено и за няколко месеца завършва операта. Премиерата на „Ловци на бисери“ е на 30 септември 1863 г. и преминава с посредствен успех. Берлиоз, вече 60-годишен, отдавна е прекъснал критическата си дейност, но откривайки големия талант на Бизе, написва положителна статия — последната в живота си.

У нас „Ловци на бисери“ е поставена за пръв път в Софийската народна опера през 1927 г. Диригент е Т. Хаджиев, режисьор — Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

На брега на остров Цейлон. Ловците на бисери се веселят. Те трябва да изберат свой вожд. Ловците очакват и новата жрица, която ще даде обет за вечно целомъдрие — нейните молитви ще ги предпазват от нещастия, докато търсят бисери. За вожд ловците избират най-храбрия от тях — Зурга. Неочаквано пристига Надир, който, отдавна е напуснал родното си място и е скитал като ловец на тигри в джунглите. Преди Зурга и Надир са били неразделни приятели. Но те са се влюбили в една девойка и в името на приятелството си са дали клетва, че ще се откажат от любовта си. Затова Надир е станал ловец на диви зверове. Сега той вярва, че е забравил миналото. Зурга и Надир са радостни от ненакърненото си приятелство. В това време откъм морето се приближава лодката с жрицата. Народът радостно приветствува девойката с покривало на лицето. Зурга пита пред всички девойката ще остане ли вярна на клетвата си, ще се отрече ли от всички земни радости. Лейла отново се заклева. Погледът й пада върху Надир. Тя е смутена от неочакваната среща. Надир също познава девойката по гласа. Лейла, придружена от жриците, влиза в храма на Брама. У Надир отново е пламнала старата любов. Той трябва да избере: или да се откаже от нея, или да престъпи клетвата си към Зурга.

Над брега се е спуснала нощ. Идват Лейла и Нурабад. Ловците на бисери ще се върнат от морето на сутринта. Нурабад чувствува, че Лейла не е спокойна, и я пита какво я мъчи, ще може ли да устои на клетвата си. Лейла отговаря, че вече знае силите си: през една тъмна нощ при нея дошъл някакъв чужденец и я помолил да го скрие, защото го преследвали врагове. Въпреки заплахите на преследвачите тя не издала беглеца. Измъчвали я, но и тогава не казала нито дума. След като си отишли, Лейла показала пътя на непознатия. На раздяла той й подарил една огърлица. Нурабад оставя Лейла да се моли и си отива. Девойката не престава да мисли с вълнение за Надир. Наблизо се чува неговата любовна песен. Младежът е използувал прикритието на нощта, за да дойде при Лейла. Тя се радва, че вижда любимия си, но същевременно изпитва ужасен страх. Смърт очаква и двамата, ако някой ги види. Девойката моли Надир да бяга, но вече е късно: жреците го залавят. Възмутеният Нурабад разкрива пред народа измяната на жрицата и иска двамата виновни да бъдат наказани със смърт. Пристига и Зурга. Той се опитва да спаси приятеля си. Когато обаче свалят девственото покривало на жрицата, вождът на ловците на бисери с ужас вижда, че това е Лейла — девойката, в която е бил влюбен и от която той и Надир са се отказали. Значи Надир е два пъти клетвопрестъпник. Нека тогава и двамата умрат.

Зурга стои пред шатрата си, измъчван от противоречиви чувства. Защо трябва да умрат двама души, които е обичал — и любимата девойка, и приятелят от детинство. Само ревността му го е накарала да не им помогне. Той решава да им даде възможност да избягат. Довеждат при него Лейла. Девойката моли Зурга да спаси Надир, защото не е виновен в нищо. Ревността отново завладява Зурга. Озлобен, той извиква жреците и им нарежда да побързат с изпълнението на присъдата. Тогава Лейла отправя към него последната си молба — нека предаде на майка й единственото ценно нещо, което има — нейната огърлица. Зурга е потресен — това е същата огърлица, която той е подарил на малкото момиче, спасило го в онази страшна нощ.

Кладата е разпалена. Всеки момент се очаква качването на двамата клетвопрестъпници върху горящата грамада. Но идва Зурга и съобщава, че селото гори. Всички хукват да спасяват домовете си. Само усъмнилият се Нурабад се скрива в храстите и чува как Зурга казва на Лейла и Надир, че е запалил селото, за да им даде възможност да избягат. Зурга посочва пътя на двамата влюбени и те изчезват в тъмнината. Много от селяните вече се връщат, повикани от Нурабад. Те искат бившият им вожд да бъде изгорен на кладата, приготвена за Лейла и Надир.

МУЗИКА

По своята художествена стойност „Ловци на бисери“ не може да се сравнява с шедьовъра на Бизе „Кармен“, но музиката й притежава изключително мелодично богатство. Традиционните оперни условности, които изобилствуват в либретото, не са попречили на младия композитор да напише музика, наситена с много екзотично очарование и с голяма сила на въздействие. Бизе е съумял да пресъздаде индивидуализирани музикални образи с богат душевен мир, въпреки че в либретото отделните персонажи са обрисувани доста схематично. Благодарение на мелодичната, пропита с дълбоки чувства музика операта си е извоювала право на траен живот.

След краткото оркестрово встъпление първо действие започва с интересна екзотична сцена, изпълнена с колоритни песни и танци, в която се откроява мъжкият хор на ловците на бисери, показващ техния изпълнен с рискове труд. В това действие трябва да бъдат изтъкнати преди всичко първата ария на Надир и дуетът му със Зурга, наситен с много поетичност. Този дует на спомена от първата любов на двамата герои е бил особено ценен и от самия композитор. Интересна е и масовата сцена на посрещането на Лейла. Обаче най-голяма популярност си е спечелила любовната ария на Надир. Тази ария се изпълнява извънредно често и е любима на всички лирични тенори.

Във второто действие също има забележителни места: светлият начален хор, блестящата голяма ария на Лейла, изпълнена с възторжени чувства. След арията на девойката в първото действие, която също така притежава мелодичност и брилянтност, тя допълва музикалната характеристика на героинята. Трябва да се спомене и песента на Надир, съпровождана само от арфа, чиято нежност контрастира на финалната сцена: напрегната и силно драматична.

Първата картина на третото действие започва със симфонично въведение, рисуващо буря. То сполучливо се свързва с драматичната и богата по силата на чувствата си ария на Зурга. Втората картина е изпълнена с още по-голям драматизъм. В нея се открояват масовата сцена при разгарянето на кладата и ритуалният танц. Терцетът между Лейла, Надир и Зурга служи като контраст между двете масови сцени на финалната картина.