Любомир Сагаев
Книга за операта (159)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

В ПРОЛОГА

Цар Салтан — бас

Малката сестра — сопран

Средната сестра — мецосопран

Голямата сестра — сопран

Баба Бабариха — мецосопран

В ОПЕРАТА:

Цар Салтан — бас

Царица Милитриса (малката сестра) — сопран

Тъкачка (средната сестра) — мецосопран

Готвачка (голямата сестра) — сопран

Баба Бабариха — мецосопран

Царевич Гвидон — тенор

Царкиня-лебед (в началото Птица-лебед) — сопран

Стар дядо — тенор

Пратеник — баритон

Скоморох — бас

Първи моряк — тенор

Втори моряк — баритон

Трети моряк — бас

Глас на Магьосника и духовете — тенори, баси

Боляри, придворни, бавачки, писари, стражи, моряци, войници, бързоходци, певци, певици, танцьори, танцьорки, звездобройци, народ, 33-те морски витязи на Черномор, катеричка, пчела.

Действието се развива в град Тмутаракан и остров Буян в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Идеята за създаването на операта „Приказка за цар Салтан“ е подхвърлена на композитора от В. В. Стасов. Римски-Корсаков обаче дълго време не смята, че някога ще я осъществи, Той решава да започне работа върху „Цар Салтан“ по време на подготовката за отпразнуване стогодишнината от рождението на Пушкин през 1899 г. Либретото на операта е написано от В. И. Белски (1866–1946), който е автор и на други текстове на негови опери, като „Садко“, „Сказание за невидимия град Китеж и девойката Феврония“, „Златното петле“. Римски-Корсаков започва да пише музиката през пролетта на 1899 г., усамотил се в имението Вечаша. В едно писмо до певицата Зибела-Врубел, изпълнителка на партиите на Волхова („Садко“), Марфа („Царска годеница“) и др., композиторът отбелязва: „…Тук живея тихо и мирно, но работя толкова много, че свят ми се завива. Операта напредва бързо: от седемте картини четири са готови в скици, а две са напълно инструментирани. Вече Ви писах, че тук е много удобно за творчество. Тишина. Никакви хора; прекрасно място…“ През есента на същата година Римски-Корсаков завършва музиката на операта, а до края на годината и нейната оркестрация.

Първото представление на „Цар Салтан“ е изнесено не в Петербург, а в Москва. През 1900 г. собственикът на частната опера С. И. Мамонтов е затворен заради неизплатени дългове. Предната година обаче той е привлякъл в своя театър за диригент младия композитор Иполитов-Иванов. След арестуването на Мамонтов театърът му е иззет от неговите кредитори, които организират нов театър под името „Московска частна опера — дружество“. Новото ръководство на частната опера запазва хубавото отношение към Римски-Корсаков и продължава да поставя неговите опери. Премиерата на „Цар Салтан“ е на 2 ноември 1900 г. под диригентството на М. М. Иполитов-Иванов. Един месец по-късно същият театър организира 35-годишния юбилей на композитора.

СЪДЪРЖАНИЕ

Селска стая. През дългите зимни вечери трите сестри стоят в къщи и предат. Двете по-големи постоянно се хвалят с красотата си и смятат най-малката за глупачка. Затова те я карат да върши цялата домакинска работа. Тази вечер сестрите предат и си говорят какво биха направили, ако царят се ожени за тях. Най-голямата казва, че би устроила пир за целия народ. Средната сестра заявява, че ще изтъче платно за дрехи на всички хора в царството. Намесва се и най-малката: „Аз не съм нито добра готвачка, нито добра тъкачка, но бих родила на царя син юнак над юнаците“, казва девойката. Още неиздумала и в стаята на сестрите влиза сам цар Салтан. Той случайно минавал край къщата им и чул техния разговор. Царят заповядал сестрите да бъдат заведени веднага в двореца; най-малката ще направи своя жена, средната — тъкачка, а най-голямата — готвачка. Двете по-големи сестри са обхванати от завист и злоба към по-малката. Те започват веднага да молят старата баба Бабариха да оклевети пред Царя щастливата им сестра.

Най-малката сестра отдавна вече е царица Милитриса. Цар Салтан е отишъл на война, а през това време царицата е родила син, наречен Гвидон. Милитриса е изпратила бързоходец с писмо до царя, с което му съобщава за раждането на Гвидон. Обаче завистливите нейни сестри, подпомогнати от баба Бабариха, са подменили известието. В тяхното писмо пише, че роденото дете не е нито мишка, нито жаба, а някакво незнайно зверче. Царица Милитриса се безпокои за дългото мълчание на царя. Нито смешките на веселия Скоморох, нито приказките на стария дядо могат да я разтушат. Най-после дългоочакваният пратеник на царя идва. Писарят прочита донесената заповед на цар Салтан: „Майката и детето да се сложат в една бъчва и да се хвърлят в морето.“ Милитриса е покрусена от неочакваната вест. Народът учудено изказва огорчението си. Само двете сестри на царицата тържествуват.

Пустинният бряг на остров Буян. Бъчвата с Милитриса и Гвидон е носена дълго по морската шир. Царевич Гвидон е расъл не с дни, а с часове и се е превърнал в красив и силен момък. Вълните изхвърлят бъчвата на пустинния бряг и от нея излиза царицата със своя син. Гвидон си прави лък и стрели, за да пази майка си от дивите зверове. Изведнъж той забелязва, че високо във въздуха един ястреб е нападнал красив лебед. Веднага Гвидон пуща стрелата и убива ястреба. За голяма изненада на Милитриса и Гвидон спасеният Лебед заговорва с човешки глас. Той благодари за спасението си и обещава да се отплати на царевича. Лебедът си отива. Над острова се спуска нощ. Милитриса и Гвидон се унасят в сън. Те се събуждат с първите слънчеви лъчи и с изумление виждат на брега на острова голям и хубав град. Чуват се и тържествените утринни камбани. Вратите на чудния град се отварят и към Милитриса и Гвидон се отправя тържествено шествие. Пратениците на вълшебния град Леденец са дошли да молят Гвидон да стане техен цар. Той е успял да убие злия магьосник, преобразен като ястреб, и с това е освободил града от магията. Жителите на Леденец са очаквали идването на Гвидон, защото така са били предсказали звездобройците. Царевич Гвидон приема поканата и тържественото шествие се отправя към града.

Гвидон е господар на богатия Леденец, но с това не е станал щастлив. Той тъгува за баща си и за родния град Тмутаракан. Сега царевичът стои на брега на острова. Гвидон гледа корабите, заминаващи за царството на баща му, и неговата мъка става още по-голяма. Той извиква птицата-лебед, за да я пита какво да прави. Лебедът му казва да се окъпе три пъти в морето. Гвидон изпълнява неговото нареждане и веднага се превръща в пчела. Лебедът му нарежда да лети след корабите.

Цар Салтан стои на трона си, обхванат от тъжни мисли. За да се разсее, той повиква пристигналите моряци. Нека те му опишат чудесата, които са видели при далечните си пътувания. Моряците разказват за чудния град Леденец и неговия княз Гвидон; там не се боят от бури, защото ги пазят трийсет и тримата юнаци на Черномор. Те разказват още и за катеричката, която яде златни орехи и пее песни, и за много други чудни неща. Цар Салтан решава да замине за остров Буян, но готвачката, тъкачката и баба Бабариха го разубеждават. Коварните жени започват да му разказват приказката за чудната красавица, която денем затъмнявала слънцето, а нощем осветявала земята. Гвидон лети около тях като пчела и възмутен от подлостта на лелите си и злата Бабариха, ужилва и трите. После отлита през прозореца.

Отново княз Гвидон се разхожда по брега на остров Буян. Той не може да забрави разказа на лелите си за чудната красавица, която с красотата си затъмнявала слънцето. Гвидон, без да я е видял, денонощно мечтае за нея. Царевичът решава да повика птицата-Лебед и да я попита за незнайната красавица. Гвидон казва, че е готов да обиколи трийсет и три страни, за да я намери. Но Лебедът му отговаря: „Защо ще ходиш толкова далече — това съм аз“, и веднага се превръща в девойка с неземна красота. Радостни, младите се прегръщат. Към тях се приближава Милитриса и ги благославя.

Пред двореца си в Леденец стои княз Гвидон с майка си Милитриса и своите придворни. Те гледат към морето корабите на цар Салтан, който е съобщил, че пристига. Когато корабите приближават, целият град Леденец начело с Гвидон посрещат цар Салтан. Гвидон показва на царя чудесата на своя град: и вълшебния си дворец, и чудната катеричка, и юнаците на Черномор. Цар Салтан поисква от Царкиня-Лебед да покаже и своето вълшебство. Тогава тя му показва царица Милитриса. Зарадваният и същевременно смутен Салтан попитва и за сина си. Царкиня-Лебед му посочва княз Гвидон. Царят радостно прегръща жена си и сина си. Той дори прощава на завистливите и коварни сестри злото, което са му причинили. Започва радостно веселие.

МУЗИКА

Операта „Цар Салтан“ е едно от най-жизнерадостните, най-светлите и най-оптимистичните произведения на Николай Римски-Корсаков. Цялата музика е написана в лек стил, наситена е с много хумор, веселие и ирония. Сякаш след няколкото поредни силно драматични опери композиторът е чувствувал нужда да удовлетвори подчертаната си склонност към приказната тематика, като твори върху фантастичен сюжет. От своя страна чудната приказка на Пушкин дава богат материал за създаване на музика с лек и жизнерадостен характер.

Всички главни действуващи лица в операта са истински приказни герои: доверчиви, простодушия, чистосърдечни или злобни и завистливи. Тук композиторът не се стреми към психологическа задълбоченост, към обрисуване на дълбоки човешки преживявания. Напротив, всичко е дадено леко, с остроумна шеговитост — като увлекателна недействителност.

И в „Цар Салтан“ музиката е пропита от интонации на народната песенност. Сцените с реалистичен характер са изградени на основата на лиричната песен, на народните инструментални мелодии, на старинните песни на скоморохите, както и на мелодиите на детските вълшебни песнички. Фантастичните епизоди са разгърнати преди всичко инструментално. В тяхното изграждане композиторът използува по-изискан хармоничен език и по-оригинални оркестрови темброви окраски.

И в „Цар Салтан“ независимо от приказния й сюжет Римски-Корсаков избира мелодическото начало като основа в музикалната характеристика на своите герои. Това е една от най-богатите в мелодическо отношение негови опери. Обаче тук особено важна роля играят и симфоничните епизоди, които са изградени на принципа на програмността. Всеки от тях има конкретна програма и рисува точно определени събития и картини. Те допълват и обогатяват развитието на действието. Като най-значителни могат да се посочат следните симфонични епизоди: встъплението към първо действие (не към пролога), наречено „Походът на цар Салтан“; „Плаването на бъчвата“ — въведение към второ действие; интермедията от второ действие „Появата на вълшебния град“; въведението към последната картина „Трите чудеса на Гвидоновото царство“. Всички симфонични картини се отличават с яркия си и образен музикален език, с почти осезаемата си звукова живопис и със своето изящество. Интересно хрумване на композитора е фанфарният призив, с който започва прологът и всяко действие и който има смисъл на повик — „Слушайте, гледайте, хора“. Трябва да се отбележи и особено високата художествена стойност на малкия оркестров епизод „Летенето на пчелата“, с който завършва четвърта картина на операта. Той често е изпълняван и като самостоятелна оркестрова миниатюра под името „Полетът на бръмбара“.

В операта има забележителни по своята художествена стойност музикални номера, между които сцената на трите сестри от пролога и приспивната песен на Милитриса от първо действие. Извънредно интересна е и сцената на Скомороха и Стария дядо от същото действие. От трета картина трябва да се спомене чудесната ария на Птицата-Лебед. Наситена със свеж хумор и ирония е сцената след ожилването на трите жени, когато цар Салтан заповядва да се забрани влизането на пчели в двореца. Много емоционален е дуетът между Гвидон и Царкиня-Лебед в шеста картина. Тук трябва да се отбележи и фактът, че композиторът веднага променя музикалния език на Лебеда, щом омагьосаната царкиня придобива човешки образ. Нейната партия веднага започва да се гради на народнопесенните елементи.