Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 19 гласа)

Информация

Основна корекция
ira999 (2008)
Сканиране
Ивайло Маринов
Начална корекция
Надежда Иванова

Издание:

Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта

Четвърто допълнено и преработено издание

Държавно издателство „Музика“, София, 1983

 

Редактор Николай Николов

Художник Григорий Зинченко

Технически редактор Лорет Прижибиловска

Коректори София Овчарова Мина Петрова

 

Дадена за набор на 9. XI. 1982 г.

Подписана за печат на 27. V, 1983 г.

Излязла от печат на 25. VI. 1983 г.

Печатни коли 44. Издателски коли 36,96. Условни издателски коли 56,29.

Формат 32/84/108. Тираж 60101. Издателски № 1244.

Литературна група III-8.

Код 09-9538571611/7090–18–83

Цена 4,46 лева.

Печат: ДПК „Д. Благоев“

ISBN: 954-8004-21-6

История

  1. — Добавяне

БОРИС ГОДУНОВ

Народна музикална драма в четири действия (девет картини)

Либрето Модест Мусоргски

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Борис Годунов — бас

 

Фьодор — мецосопран

негови деца

Ксения — сопран

 

Дойката на Ксения — мецосопраи

Княз Василий Шуйски — тенор

Андрей Шчекалов, секретар на Думата — баритон

Пимен, стар монах — отшелник, летописец — бас

Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца — тенор

Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода — мецосопран

 

Варлаам — бас

монаси-скитници

Мисаил — тенор

 

Кръчмарка — мецосопран

Уродливия — тенор

Първи пристав — бас

Втори пристав — бас

Митюха, селянин — бас

Приближен болярин — тенор

Хрушчов, болярин — тенор

Първа жена — сопран

Втора жена — алт

Рангони, таен йезуит — бас

 

Черняковски — баритон

йезуити

Левицки — бас

 

Патриарх — без пеене

Кардинал — без пеене

Боляри, болярски деца, селяни, селянки, стрелци, стражи, пристави, полски благородници, дами, народ.

Действието става в Русия и Полша от 1598 до 1605 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1868 г. Мусоргски работи върху Гоголевата „Женитба“. В някои свои писма композиторът отбелязва, че това произведение не го удовлетворява напълно. След като изоставя „Женитба“, той пише: „Стига вече съм се подготвял — време е да напиша нещо.“ Когато проф. В. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на Пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху „Борис Годунов“. „Той вече не можеше да мисли за нищо друго и всичко, което беше заловил, изостави“ — пише В. В. Стасов.

Мусоргски сам написва либретото на „Борис Годунов“, като използува трагедията на Пушкин и редица материали от „История на Руската държава“ от Н. М. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това композиторът започва работа над музиката. Първия вариант на операта той нахвърля много бързо. „Борис Годунов“ е завършен в клавир през май 1869 г., а оркестрацията — до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргскй пише „Борис Годунов“, В. В. Стасов отбелязва за срещите на членовете на „Могъщата петорка“: „Нищо не може да се сравни с чудното художествено настроение, царящо на тези малки събрания … Какъв простор на творческите сили!“

В „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков разказва за някои подробности по написването и представянето на „Борис Годунов“. През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена. Обиденият и огорчен Мусоргски си прибира партитурата. След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва женска роля. Сега Мусоргски добавя двете полски картини и сцената „Под Кроми“. Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетна линии: социалната драма на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. На клавира на „Борис Годунов“ Мусоргски написва „Аз схващам народа като велика личност, одушевена от една идея: това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта.“

Преработената опера композиторът представя пак на дирекцията на театрите, но тя отново е отхвърлена. За пръв път „Борис Годунов“ е изнесена на 8 февруари 1874 г. в Мариинския оперен театър в Петербург, и то благодарение на енергичните настоявания на певицата Ю. Ф. Платонова, която пожелала с нея да направи своя бенефис. За премиерата В. В. Стасов пише: „Това беше велико тържество… Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това е също тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата. Но затова пък младото поколение ликуваше…“

„Борис Годунов“ издържа 20 спектакъла и при доста голям интерес на публиката, но скоро започват да правят произволни съкращения и през 1882 г. я свалят от репертоара. „Носеха се слухове, че операта не се харесвала на царското семейство“ — пише Римски-Корсаков. През 1888 г. „Борис Годунов“ е поставена за пръв път в Болшой театър в Москва, а в Петербург е възобновена през 1896 г. в редакцията и инструментовката на Римски-Корсаков. В този вид се играе и до днес.[44] По-късно, когато при постановката в Болшой театър са искали да я включат, предлагат на Глазунов да, я оркестрира, но той отказва. Тогава оркестрацията е направена от Иполитов-Иванов.

За пръв път у нас „Борис Годунов“ е изнесена през 1929 г. в София под диригентството на М. М. Златин в постановка на Н. Веков.[45]

СЪДЪРЖАНИЕ

Пред стените на Новодевическия манастир край Москва. Тук е дошъл на молитва Борис Годунов, на когото болярите предлагат да заеме руския престол. Годунов сам се стреми към него, но не бърза да даде съгласието си. Народът, подканван със заплахи от царските пристави, моли Борис да приеме трона. Явява се секретарят на Думата — боляринът Шчекалов, който съобщава, че Борис Годунов е отказал да приеме руската корона. Той призовава народа да се моли за спасението на Русия. Идват група слепи богомолци, които предсказват смутове и бедствия.

Площад в Кремъл пред Успенската църква. Борис Годунов е приел руския престол и днес ще стане коронацията. Започва тържественото шествие. Болярите и народът приветствуват новия цар. Но Борис Годунов е скръбен и замислен. Зловещото предчувствие е сковало сърцето му.

Килия в Чутовския манастир. Старият монах Пимен пише летопис. В него той разказва истината за убийството на законния наследник на престола — царевич Димитрий, извършено от Борис Годунов. Описанието на Пимен силно развълнува младия послушник Григорий, който живее в килията на стария Монах. Като разбира, че убитият царевич Димитрий е щял да бъде сега на неговата възраст, у Григорий блясва смела мисъл: не може ли самият той да стане цар Григорий решава да вземе името на Димитрий и да започне борба за руския престол.

Кръчма край литовската граница. Тук пристига заедно с монасите-скитници Варлаам и Мисаил и избягалият от Чутовския манастир послушник Григорий Отрепиев. Той е дошъл с намерение да премине границата. След като монасите пийват, Варлаам пее весела песен за победата на цар Иван при Казан. Скоро, опиянени от виното, двамата заспиват. Остава да бодърствува само Григорий. Той е загрижен и разпитва кръчмарката как най-лесно може да достигне границата. Скоро приятната дрямка на монасите е прекъсната от нахлуването на двама пристави, които търсят избягалия еретик Гришка Отрепиев. Григорий взима указа, за да прочете отличителните черти на беглеца. Но за да заблуди стражата, описва външния вид на стария Варлаам. Обаче измамата му не успява. Приставите разбират, че Григорий е търсеното лице. В последния момент той успява да избяга.

Царските покои в Кремъл. Ксения — дъщерята на Борис, оплаква своя загинал годеник. Синът на царя — Фьодор, изучава картата на Русия. Влиза Борис Годунов, обзет от тежки мисли. Той се мъчи да утеши дъщеря си и казва няколко ласкави думи на Фьодор. Когато остава сам, царят е обхванат отново от мрачните си мисли: народът гладува, а и мисълта за убийството на Димитрий го измъчва ден и нощ. Идва княз Шуйски, който сам е бил претендент за престола. Боляринът донася страшна вест: в Литва се е появил самозванец; той се представя за Димитрий и с подкрепата на поляците е започнал борба за руския престол. Борис иска от Шуйски още един път да му се закълне, че царевич Димитрий, е бил действително убит. Той с ужас слуша разказа на Шуйски как са отнели живота на спящото дете. Измъчен, царят не издържа страшния разказ и изпъжда Шуйски. Тревогата в душата му е станала ужасна. Той се отпуска отмалял на трона си.

В градината на Сандомирския замък. Войводата Мнишек дава бал. Честолюбивата Марина, негова дъщеря, мечтае да завладее руския престол. Тя иска да изпълни намерението си с помощта на Самозванеца Димитрий, който е влюбен в нея. Марина е поканила Димитрий с намерение да го накара да предприеме незабавно поход срещу Москва. Честолюбивите й намерения се подклаждат умело от кардинал Рангони. С неискрени уверения в любов Марина изтръгва обещание от Самозванеца веднага да тръгне начело на полската войска срещу Русия.

В Москва пред катедралата „Василий Блажений“. Народ се е събрал пред църквата и очаква излизането на царя. Носят се слухове, че царевич Димитрий не е убит и сега с победоносните си войски приближава Москва. Появява се Уродливия. Деца му се подиграват и задигат петачето. От храма излиза Борис Годунов. Уродливия се оплаква на царя от децата. „Заповядай да ги убият, както уби малкия царевич“, му казва той. Приставите се спускат да накажат дръзкия побъркан, но царят не позволява. Борис дава шепа монети на Уродливия и му казва да се помоли за него. Обаче Уродливия хвърля монетите и отказва с думите: „Не трябва да се молим за царя — Ирод“. Борис Годунов е дълбоко развълнуван от думите на малоумния.

Гора край градчето Кроми. Разбунтувалият се народ довежда вързания болярин Хрушчов. Всички се подиграват на този досегашен потисник. Идват Варлаам и Михаил, които разказват за убийството на царевич Димитрий, извършено от Борис. Появяват се и група йезуити. Те отправят възхвала към възкръсналия Димитрий. Мужиците се нахвърлят върху тях, залавят ги и искат да ги обесят. Вълнението все повече нараства. В това време идва Самозванеца с войската си. Той освобождава Хрушчов и йезуитите и приканва всички да тръгнат заедно с него към Москва. Народът започва да разбира, че отново е излъган — това не е руският царевич Димитрий. Уродливия оплаква Русия и предсказва тежки изпитания. Народът, обхванат от тревога, наблюдава с ненавист чуждите войски, нахлуващи към Москва.

В гранатовата зала на Кремъл заседава съветът на Думата. Болярите обсъждат какво наказание да наложат на Самозванеца, когато бъде заловен. Шуйски разказва на присъствуващите за душевните страдания на царя; той сам е видял как Борис Годунов е отпъждал от себе си призрака на убития царевич. В този момент се втурва като обезумял царят, пъдейки несъществуващ призрак. При вида на болярите Борис се овладява. Шуйски докладва на царя, че в двореца е дошъл някакъв стар монах, който иска да разкрие важна тайна. Влиза Пимен. Старият летописец разказва какви чудеса са се случили на гроба на убития Димитрий. Обхванат от ужас, Борис пада като подкосен. Изнемощял, царят се повдига и със сетни сили повиква сина си Фьодор. В предсмъртния си час той го благославя и му завещава трона на Русия. Борис умира. Потресеният Фьодор се отправя към престола, но Шуйски му прегражда пътя …

МУЗИКА

„Борис Годунов“ е едно от най-високите достижения на цялата световна оперна литература. Това е дълбоко психологическа народна музикална драма. „Борис Годунов“ се отличава с изумителното богатство, с което са обрисувани главните музикални образи. Душевната драма на престъпния цар и голямата социална драма на народа са основните линии в творбата. Образът на Борис Годунов от началото на операта в цялото й развитие носи подчертана трагедийност, която естествено води до неизбежния му край. Още от момента на коронацията той е придобил чертите на някаква обреченост, която неотстъпно и неумолимо довежда до катастрофа. Втората основна линия — образът на народа, е придадена в друг план. Отначало народът е пасивен и търпеливо понася страданията си, но постепенно излиза от това състояние и в сцената „Под Кроми“ той е вече готов да защищава правата си със сила. По такъв начин Мусоргски съпоставя трагедията на разкъсвания от угризения на съвестта самотен цар със силата на духа на руския народ, който тогава, „В това смутно време“, не е намерил верния път за освобождението си.

В операта най-важно място заемат народните масови сцени.

На тях композиторът възлага важни драматургически задачи. Мусоргски разделя хората на няколко групи, които разговарят, спорят помежду си. Това създава голяма живост и динамичност на масовите сцени. В тяхното музикално изграждане преобладава песенността, близка до руското народно звукотворчество, а на места композиторът използува и истински народни мелодии. Такива са например сцената „Под Кроми“, както и сцената пред храма „Василий Блажений“. Често авторът използува и интонации от обикновения говор, и то не само при соловите партии, а и в хоровите.

Не само двамата главни герои на музикалната драма — народът и Борис, имат ярки характеристики. Другите действуващи лица независимо от големината на партиите им са с определен индивидуален профил. На първо място трябва да се спомене княз Шуйски. Това е релефен и изваян до най-малките детайли образ, контрастен на Борис. Много жизненост и истинска народна непосредственост лъха от скитника-монах Варлаам. Неговата песен „Слушай някога в град Казан що стана“ е един от най-привлекателните и ефектни моменти в цялата опера. Величествен е образът на монаха Пимен. Макар и само с отделни щрихи, Мусоргски е нахвърлил интересен и твърде богат музикален портрет на Марина Мнишек: амбициозна и честолюбива, тя не се спира пред нищо за изпълнение на своите замисли. Силно емоционален е дуетът и със Самозванеца, наситен с истинска страст. Образът на Самозванеца е особено ярък с неговата първичност, романтичност и честолюбие.

В операта изпъкват със силата на своето въздействие сцените на Борис Годунов. Още при първия му монолог във втора картина на пролога се чувствува величието и обречеността на царя. Още по-силен е големият му монолог от пета картина „Достигнах висша власт“, който е една от кулминациите в произведението. Той е наситен с дълбоки чувства, разкрива релефно и цялостно голямото страдание на царя и човека. Най-силен момент в операта е последната ария на Борис „Прости, мой сине“, изпълнена с дълбок трагизъм.

В „Борис Годунов“ трябва да се отбележат и величаво-печалният монолог на Пимен в трета картина на операта, както и развълнуваният разказ на Григорий за чудния сън в същата картина. Сцената с Уродливия в седма картина довежда конфликта между цар и народ до неговата кулминация.

Общо в „Борис Годунов“ преобладава силно драматичната и изпълнена с напрежение музика. На този мрачен фон контрастират няколко момента на просветление: великолепната песен на Варлаам и песента на Кръчмарката от четвърта картина, както и големият дует на Марина и Самозванеца от шеста картина.

Бележки

[44] Съществува извънредно интересна редакция и оркестрация на Шостакович, в която „Борис Годунов“ напоследък все по-често се поставя.

[45] У нас са правени много постановки на операта „Борис Годунов“. Обикновено се е изпълнявала в осем картини. В първата постановка са липсвали първата полска картина и картината в храма „Василий Блажений“. В други постановки е прескачана революционната картина „Под Кроми“. В последната постановка „Борис Годунов“ се играе в девет картини, без първата полска картина — стаята на Марина Мнишек и сцената с йезуита Рангони.