Любомир Сагаев
Книга за операта (106)

Жюл Масне е един от бележитите представители на френската лирична опера. След Шарл Гуно той довежда този жанр на музикално-сценичното изкуство до нов етап на развитие, а след смъртта на Жорж Бизе вече е смятан за доайен на френските оперни композитори. Масне написва 27 опери, някои от които, като „Иродиада“ (1881), „Манон“ (1884), „Сид“ (1885), „Вертер“ (1886), „Таис“ (1894), „Жонгльорът от Нотр дам“ (1902), „Дон Кихот“ (1910) и др., му донасят шумна слава. Редица от тези произведения са запазили и до днес силата на художественото си въздействие и имат трайно място в репертоара на оперните театри. Масне често избира сюжета за своите музикално-сценични композиции от знаменити творби на световната и френската литература като например „Дон Кихот“ от Сервантес, „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте, „Сид“ от Корней, „Таис“ от Анатол Франс, „Сафо“ от Алфонс Доде и др. И въпреки че създаването на опера върху толкова известни сюжети е извънредно трудно, тези произведения на композитора са приети топло от публиката и са принос в оперната литература. Масне е наричан „поет на женската душа“. Централно място в неговите опери заема образът на жената — Саломе („Иродиада“), Шарлота („Вертер“), Химена („Сид“), Манон („Манон“) и др. Тази склонност на композитора се дължи на лиричната му природа, която го насочва към музика, пълна с поетичност, нежна грация и развълнуваност. „Характерните черти на Жюл Масне — пише именитият му съвременник Сен-Санс — са лекота, плодотворност, ум, очарование и успехи.“

Масне е роден на 12 май 1842 г. в Монто, край Сент-Етиен. Той е единадесетото дете в семейството на пенсиониран офицер. Първият му учител по музика е неговата майка. На 13 години Масне вече учи в Парижката консерватория при известния оперен крмпозитор Амброаз Тома. През 1863 г. завършва консерваторията и с кантатата си „Давид Рацио“ спечелва голямата Римска премия, която му дава възможност за тригодишна, специализация в Италия. След завръщането си в Париж Масне започва напрегнато да твори. Пише опери, симфонични сюити, кантати и др. Първите си успехи спечелва със симфоничната сюита „Живописни сцени“ (1871) и увертюрата „Федра“ (1874). Операта му „Кралят на Лахор“ (1877), изнесена от Гранд опера, донася на младия композитор голям авторитет сред парижките музикални кръгове. Следващата година Масне става професор по композиция в Парижката консерватория. През своята дългогодишна педагогическа дейност той подготвя редица видни френски и чуждестранни композитори, като Флоран Шмит, Гюстав Шарпантие, Джордже Енеску и др.

На 45 години Жюл Масне достига върха на своята слава като композитор. По това време с огромна популярност се ползуват неговите опери „Иродиада“ (въпреки че библейският й сюжет — както и на „Самсон и Далила“ от Сенс-Санс — е смятан от някои среди за недопустим за оперна творба), „Манон“, „Сид“. Масне е избран за член, а по-късно и за председател на Френската академия на изящните изкуства. По-късните му опери „Вертер“, „Портретът на Манон“ (1894), „Таис“ „Жонгльорът от Нотр дам“, „Дон Кихот“ и др., са посрещнати с възторг от публиката. Същевремено композиторът е и остро критикуван, че се пригажда към вкуса на широката публика, но той пише така, подтикван единствено от стремеж към достъпност и разбираемост.

Жюл Масне умира на 13 август 1912 г. в Париж.