Любомир Сагаев
Книга за операта (62)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Порги, сакат бедняк — баритон

Кроун, пристанищен носач — баритон

Бес, млада негърка, любима на Кроун — сопран

Спортинг Лайф, търговец на наркотици — тенор

Робинс, носач — баритон

Сирина, негова жена — сопран

Джейк, рибар — баритон

Клара, негова жена — сопран

Питър, продавач на мед — тенор

Лили, негова жена — сопран

Мария, съседка на Порги — мецосопран

Фрезиер, адвокат — баритон

Минго — тенор

Ани — мецосопран жители на негърския квартал

Джим — бас

Нелсън, търговец на раци — тенор

Обитатели на негърския квартал, детектив, следовател, полицай, собственик на погребално бюро, амбулантни търговци, деца и др.

Действието се развива в негърския квартал Кетфиш-Роу на град Чарлстън в Южна Каролина около 1930 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Джордж Гершуин изпитва може би най-голям интерес към музикално-сценичните жанрове. Той е автор на редица оперети, музика към филми, ревю-спектакли и други подобни. Още твърде млад има желание да напише оперно произведение. На двадесет и пет години композиторът създава едноактната си опера „125-та улица“ (1923), която се проваля още на премиерата. Директорът на Метрополитън в Ню Йорк предлага на композитора да напише опера, но Гершуин не е в състояние да си избере сюжет. След като вижда пиесата „Порги“ от Дюбозе и Дороти Хейуърд, композиторът е привлечен от реализма, с който е пресъздаден животът на негрите. Пиесата „Порги“ всъщност е драматизация на едноименния роман на Дюбозе Хейуърд, написан през 1925 г. по действителен случай. С либретото се залавят самият автор на „Порги“ и братът на композитора Айра Гершуин, който му сътрудничи във всички музикално-сценични жанрове. Преди обаче да напише музиката, композиторът решава да се запознае детайлно с негърската песен. Той заминава за едно негърско село край Чарлстън в Южна Каролина и прекарва там няколко месеца. Гершуин живее сред негрите и взема участие в техните занимания и игри. Авторът на „Порги“ Хейуърд, посетил композитора по това време, отбелязва: „Никога няма да забравя тази вечер, когато Джордж за пръв път запя заедно с негрите. Аз мисля, че той е единственият човек в Америка, който може да направи това също като тях“. Гершуин още там нахвърля главните теми на своята опера и след завръщането си в Ню Йорк започва вдъхновено да твори. След 11-месечен напрегнат труд той завършва операта „Порги и Бес“ в клавир, а след още девет месеца — цялата партитура. Джордж Гершуин нарича своето произведение „народна опера“. В една своя статия, озаглавена „Рапсодия в Кетфиш-Роу“, композиторът пише: „Често ме питат защо съм нарекъл произведението си народна опера. Обяснението е твърде просто: «Порги и Бес» е народна история. Естествено и действуващите лица трябва да пеят народни мелодии“.

Операта „Порги и Бес“ е изпълнена за пръв път с огромен успех на 30 септември 1935 г. в град Бостън в постановка на именития режисьор Роберт Мамулян и диригент Смолена. Само десет дни след това е и премиерата й в Ню Йорк. Датата на първото представление на „Порги и Бес“ се смята за рожден ден на американската национална опера.

СЪДЪРЖАНИЕ

Лятна вечер в негърския квартал Кетфиш-Роу. Свършил е тежкият работен ден. Бедната негърка Клара пее приспивна песен на малкия си син. Жителите на квартала се прибират. Някои влизат в домовете си, други се забавляват. Няколко мъже започват да играят на зарове. Сред играчите са сакатият Порги и пристанищният носач Кроун. Мнозина наблюдават играта, при тях е и любимата на Кроун — красивата негърка Бес. Кръгът на играещите мъже се разширява. Търговецът на наркотици Спортинг Лайф, ползуващ се със славата на галантен кавалер и на когото Бес отдавна се харесва, печели постоянно. Към играчите се доближава и носачът Робинс. Въпреки молбите на жена му Сирина, той също решава да си опита късмета. Постепенно играчите се разгорещяват. Пийналият Кроун, разярен от загубите си, вдига скандал. Играчите се сбиват и Кроун със страшен удар с юмрук поваля Робинс. Носачът е мъртъв. Ужасени, всички се разбягват. Кроун набързо се прощава с Бес и се скрива. Спортинг Лайф, възползвайки се от бягството на Кроун, предлага на Бес да замине с него за Ню Йорк, но тя възмутено му отказва. Отвън се дочуват полицейски свирки. Уплашената Бес се чуди къде да се скрие. Всички жители на квартала са се затворили в колибите си. Единствен на помощ на девойката се притичва сакатият бедняк Порги, който отдавна е влюбен в Бес. Двамата се прибират в мизерната му колиба.

Сирина оплаква убития си мъж. Съседите изказват на бедната жена съчувствията си и отделят по някоя монета от оскъдните си средства за погребението на мъжа й. Полицай предупреждава Сирина, че убитият трябва да бъде погребан най-късно на следващия ден. Подаянията обаче все още не достигат, за да бъдат покрити разноските по погребението. Детективът започва разпити за разкриване на убийството. Той задържа като свидетел продавача на мед Питър. Бедната Сирина успява да измоли от собственика на погребалното бюро да поеме разходите по погребението на Робинс.

Бес е останала да живее при Порги. Двамата са щастливи. Любовта е преобразила мрачния бедняк. Сега на Порги всичко изглежда красиво, дори бедната му колиба. Рибарите тръгват към морето, изпратени от Порги с пожелание за богат улов. Появява се Спортинг Лайф, който все още се надява да спечели Бес, и започва дръзко да я ухажва. Но видът на Порги става така страшен, че търговецът на наркотици гледа да се измъкне колкото се може по-бързо. Жителите на квартала Кетфиш-Роу се подготвят за ежегодния си излет до близкия остров. Съседите питат Бес дали ще тръгне с тях. На девойката много й се иска, но заради Порги отказва. Тогава сам Порги предлага на Бес да отиде да се повесели заедно с всички. Бес щастлива му благодари.

На острова. Народът радостно се весели. Пияният Спортинг Лайф подхвърля неприлични закачки към хората около себе си дочува се параходна сирена. Празникът е свършил. Хората тръгват към парахода. Бес също се отправя натам. Неочаквано от храстите изскача Кроун, който се крие на острова. Той иска от Бес да остане при него. Но тя отдавна вече не го обича и го моля да я пусне. Кроун насила я отвежда със себе си.

След няколко дни Бес е успяла да избяга от Кроун и да се върне при Порги в Кетфиш-Роу. Сега тя лежи болна. Край нея стои разтревоженият Порги. Сирина помага на Порги и се мъчи да го утеши. Постепенно Бес идва в съзнание. Отвън долитат тревожни викове. Бурята в морето се е засилила. Животът на рибарите е застрашен.

Разразила се е страшна буря. Край брега са се събрали жителите на квартала, за да помагат при спасяването на рибарите. Всички рибари успяват да излязат на брега. Само Джейк го няма. Жена му Клара моли да му се притекат на помощ, но никой не се решава. Внезапно идва Кроун. Той се е върнал, за да търси Бес. Подигравайки се на страхливците, Кроун влиза в морето, за да помогне на Джейк.

Кроун е успял да спаси Джейк. Бурята е стихнала и сега Порги и Бес стоят неспокойни в колибата си. Бес е убедена, че Кроун е дошъл заради нея. А тя повече не иска да го види, защото се отвращава от него. През прозореца се подава Спортинг Лайф и ги предупреждава, че към колибата идва Кроун. Сакатият Порги решава да защити любимата си. Вратата на колибата се отваря и на прага застава Кроун с нож в ръка. Порги се опитва да го спре. Разярен, Кроун се хвърля към него, но Порги успява да изтръгне ножа и да го забие в гърба му.

Близките на Порги са му помогнали да бъдат заличени всички следи от убийството. Полицията не може да открие кой е убиецът и започва разпити. Обаче негрите не казват нищо. Въпреки че няма никакви улики срещу Порги, полицията го задържа. Бес е отчаяна. Спортинг Лайф успокоява Бес и й предлага да замине с него за Ню Йорк, тъй като според него Порги никога няма да бъде пуснат. Нещастната Бес няма сили да се съпротивлява и тръгва с търговеца на наркотици.

Полицията не е могла да докаже, че Порги е извършил убийството и го е освободила. Той се връща радостен в Кетфиш-Роу. Но радостта му се заменя с тревога: къде е Бес? Приятелите му казват истината. Порги не може да повярва, че е настъпил краят на щастливите дни в живота му. Той впряга козичката в своята двуколка и поема пътя към далечния Ню Йорк да търси своята любима.

МУЗИКА

Музиката на „Порги и Бес“ е най-ценното в цялото творчество на Джордж Гершуин. Тя е наситена с дълбоки чувства и завладяваща искреност. Изградена е в духа на негърския музикален фолклор. Тук звучат обогатени и пречупени през индивидуалността на композитора различни негърски песни и преди всичко блуз и спиричуълс. Едни от най-въздействуващите моменти в операта са хоровите епизоди. Поразителна сила излъчват масовите сцени, като оплакването на Робинс, бурята и др. Хорът играе огромна роля в операта. Народът участвува във всички събития, които стават в развитието на действието, и показва отношението си към тях.

В тази опера на Гершуин много от мелодиите са станали така популярни, че са се запели от всички. Такива са приспивната песен на Клара, мелодията от любовния дует на Порги и Бес, закачливата песен на Спортинг Лайф и мн. др.

В „Порги и Бес“ Гершуин изпъква като голям майстор на музикалната характеристика на героите. Всички негови действуващи лица имат свои ярки музикални образи. Те са строго индивидуализирани и разкриват най-важните черти от характера на всеки един от тях. Особено силен е образът на Порги — благороден и простодушен човек, който въпреки нещастието си не загубва своята вяра и оптимизъм. Интересен е и образът на Спортинг Лайф, който фактически е противопоставен на Порги. Той е коварен, ехиден, прикрит, макар и да изглежда мек и незлоблив. Търговецът на наркотици е обрисуван с дълбоко психологическо проникновение. Дори бруталният убиец Кроун не е лишен от човешки качества. Със средствата на музиката той е показан и като смел, завладян от силна страст мъж. Композиторът е изваял привлекателен и с голямо обаяние образ на Бес. В музикалната характеристика на героинята преобладават искрените чувства и завладяващата поетичност. Нейните мелодии са разгърнати с широко дихание и богатства на душевните преживявания. Един от най-симпатичните и мили образи в операта е този на Клара — топъл и сърдечен.

Със създаването на музиката на операта „Порги и Бес“ Гершуин не е изменил чертите на своя творчески облик. И тук в неговата музика преобладават неизменният оптимизъм и заразителната жизнерадост. Наред с ярката и гъвкава мелодия музиката му притежава изключителна разнообразна и интересна ритмика, основаваща се на негърските танци и на джаза. Както навсякъде в творчеството на композитора, и тук джазовият елемент е широко застъпен. Това личи преди всичко в партията на Спортинг Лайф, но също така и на много други места, дори и във веселата, оптимистична и безгрижна песничка на Порги „Богатството на бедняка“. Някъде и в силно драматичните сцени личи характерният синкопиран ритъм на джаза — напрегнатата сцена между Кроун и рибарите.

Операта е изградена върху свързани помежду си отделни номера — арии, дуети, ансамбли, хорове. Много често солата на героите се преливат с хора или са дадени в съпровод на хор по подобие на негърските спиричуълси. Музиката е написана на принципа на контрастното съчетаване — примерно лирични с гротескови или драматични с весели епизоди. Гершуин много често използува подобия на лайттеми, което допринася за единството и целостта на музиката. Темата на краткото оркестрово встъпление („Порги и Бес“ няма увертюра) се появява на няколко места в операта, а широката тема на любовта от големия дует на Порги и Бес се явява и в арията на Бес.

Музиката на „Порги и Бес“ се изпълнява и в най-различни преработки: създадени са сюити за симфоничен оркестър, фантазии и пр. Това наистина високо художествено и оригинално произведение печели все повече и повече почитатели.