Любомир Сагаев
Книга за операта (140)

Сергей Прокофиев е един от най-големите и най-оригинални композитори от първата половина на настоящия век, днес справедливо наречен „съвременен класик“. Той е творец, който начерта нови пътища за развитието на съвременната музика, творец възбудител на новата музикална епоха. Прокофиев е създал огромно творчество във всички области на музикалното изкуство, обхванато в над 130 опусни номера: осем опери, седем балета, седем симфонии, десет оратории и кантати, пет концерта за пиано и оркестър, два за цигулка, два за виолончело, оркестрови пиеси, камерна музика, песни, сценична музика и др. Заради своите опери Прокофиев е смятан за родоначалник на съветската оперна класика, с балетите си той си създаде славата на недостижим майстор на този жанр, неговите симфонии го изявиха като един от най-големите симфоници на века. Произведенията на Сергей Прокофиев притежават изключително ценни качества: дълбоко съдържателни, по форма те са неразривно свързани с традициите на руската музикална школа и същевременно са ярко новаторски. Професионалното майсторство, с което са изградени, е недостижимо. В тях особено ясно проличават неизтощимата фантазия на композитора, подчертаната индивидуалност на твореца. Музиката на Прокофиев се отличава още с изразителната си и гъвкава мелодичност — лирична или сурова, грациозна или енергична, гротескова или наситена с трагедийност, свежа, бодра, оптимистична или гневна и застрашителна. Ритмиката е оригинална, енергична и често с танцов характер, а хармоничният език на композитора обогатява националния стил на съвременната руска съветска музика.

Прокофиев е роден на 23 април 1891 г. в село Сонцовка, бивша Екатеринославска губерния. Той произхожда от културно семейство. От рано учи пиано с майка си и бързо изявява изключителното си дарование — на шест години вече се опитва да композира. През 1904 г. постъпва в Петербургската консерватория, където учи при Римски-Корсаков, Лядов и Глиер. През 1909 г. той завършва класа по композиция, а пет години по-късно и класа по пиано при А. Осипова и по дирижиране при Н. Черепнин. Първите си композиционни опити Прокофиев прави като дете, а като студент написва вече зрели произведения, в които личи самобитността на младия композитор. Още в детските си години той проявява склонност към оперно творчество. Десетгодишен пише първата си опера — „Великан“. След това написва „На пустинните острови“, 14-годишен — „Ундина“, 17-годишен „Пир по време на чума“ по Пушкин, а когато става на 20 години, създава едноактната опера „Мадалена“, която сам той вписва в каталога на оперното си творчество.

Първият и вторият концерт за пиано са композирани по време на следването му в класа по пиано. Тези творби, а също така и първите две сонати за пиано, клавирните пиеси „Сарказми“ и др. вдигат много шум. След завършването на консерваторията Прокофиев поднася на слушателите няколко значителни произведения — „Скитска сюита“, операта „Картоиграч“, Първият концерт за цигулка, Класическата симфония и др., които му донасят име на голям композитор и смел новатор. През 1918 г. Прокофиев заминава за чужбина и остава да живее там 14 години — отначало в Америка, а после във Франция. През това време той се занимава с усилена концертна дейност, като не изоставя и творчеството си. Тогава написва много творби, от които трябва да се споменат великолепната приказна опера „Любовта към трите портокала“ по Гоци, операта „Огненият ангел“ по Валерий Брюсов, втората редакция на операта „Картоиграч“ по Достоевски, балетът „Блудният син“, Втора, Трета и Четвърта симфония, Четвъртият концерт за пиано за лява ръка и др.

През 1932 г. Прокофиев се завръща в Съветския съюз и оттук започва неговият най-зрял и плодоносен период на творчеството му. Сега композиторът пише филмова музика („Поручик Киже“, „Египетски нощи“), инструментална, камерна, симфонична музика и др. През 1936 г. той завършва едно от най-значителните си произведения — балетът „Ромео и Жулиета“. Неговата музика, неотстъпваща по сила на гениалната драма на Шекспир, е може би най-високата точка, достигната досега в балетното музикално творчество. После следват прелестната симфонична приказка „Петя и вълкът“, кантатата „Александър Невски“ и първата му опера с тематика из живота на съветските хора „Семьон Котко“ (1939). На следващата година Прокофиев завършва великолепната комична опера по Шеридановата „Дуеня“ — „Годеж в манастира“, балетът „Пепеляшка“ и мн. др.

През годините на Великата отечествена война композиторът започва едно от най-монументалните си произведения — операта „Война и мир“ по сюжета на Толстоевия роман, която завършва след цели десет години. Това е необикновено дълъг срок за Прокофиев, тъй като творческият процес у него е твърде бърз и напрегнат. По същото време композиторът написва и превъзходната си музика към филма „Иван Грозни“.

След войната Прокофиев създава най-ценното от своите симфонични творби: Пета, Шеста и Седма симфония, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, а също така балетът „Каменното цвете“, операта „Повест за истинския човек“ по едноименната книга на Борис Полевой, кантата „На стража за мира“. Освен това той написва и много други произведения — последните сонати за пиано, инструментални пиеси, песни и др. За своята последна симфония Прокофиев е посмъртно удостоен с Ленинска награда. Прокофиев умира на 5 март 1953 г. в Москва.