Любомир Сагаев
Книга за операта (193)

Чимароза е именит италиански композитор от втората половина на XVIII в., създал забележителни произведения в областта на комичната опера. Той е извънредно плодовит творец. Написал е над осемдесет опери, от които 75 комични. Комичните опери на Чимароза са образец на най-характерните и най-добрите черти на италианската опера-буфо от втората половина на XVIII в. С творчеството си композиторът издига този жанр на италианската опера на нов, по-висок етап на развитие.

Доменико Чимароза е роден на 17 декември 1749 г. в Аверса край Неапол. Музикалното си образование получава в Неаполитанската консерватория. Там учи композиция при Николо Пичини, който го насочва към оперно творчество. Чимароза си спечелва име на талантлив композитор след поставянето на неговата опера „Чудноватостите на графа“, написана през 1772 г. През следващите 15 години той написва близо петдесет комични опери, между които „Веселите шеги на Стелидаура“, „Джанина и Бернардоне“, „Импресариото в затруднение“, „Артаксеркс“ и „Италианката в Лондон“. През 1789 г. Чимароза заминава за Русия, където в продължение на три години работи като придворен композитор и диригент. Специално за Петербург Чимароза написва няколко опери, между които „Клеопатра“ (1789), „Двете годеници“ (1789) и др. Поради това, че не е могъл да свикне със северния климат, композиторът напуска Русия. На път за родината си той преминава през Виена, където бива поканен за дворцов композитор. Тук той написва своето най-значително произведение — операта „Тайният брак“. През 1793 г. Чимароза се връща в Неапол, където работи като диригент и учител по музика. По време на революционните движения в Неапол Чимароза взема активно участие в тях и написва един патриотичен химн, за който по-късно той бива осъден на смърт. Обаче по настояване на обществеността — тъй като Чимароза е бил извънредно популярен — присъдата е била заменена с изгнание. Композиторът се отправя отново към Петербург, но по пътя заболява внезапно и на 11 януари 1801 г. умира във Венеция.