Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 15 гласа)

САЛАМБО

Опера в шест картини

Либрето Борис Борозанов

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Хамилкар Барка, предводител на войските да Картаген — баритон

Саламбо, негова дъщеря, възпитаница на храма на Тани — мецосопран

Таанах, прислужница на Саламбо — алт

Шахабарим, върховен жрец, възпитател на Саламбо — тенор

Ханон — тенор

Абдалоним — без пеене

Магдасан, председател на съвета на стоте в Картаген — бас

Нар-Хавас, син на царя на Нумидия, на служба в Картаген — баритон

Спендиус, грък, роб в Картаген — тенор

Автарит, гал, наемен военачалник на Картаген — бас

Мато, либиец, наемен военачалник на Картаген — тенор

Първи войник — баритон

Втори войник — бас

Войници, стражи, наемници, роби; робини, жреци, жрици, весталки, прислужници, прислужнички, членове на Съвета на стоте, пленници, народ.

Действието става в Картаген през III в. пр. н.е.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След написването на комичната опера „Женско царство“ Веселин Стоянов започва да търси сюжет за нова опера. Най-после той се спира на широко известния роман „Саламбо“ от големия френски писател романтик Гюстав Флобер (1821–1880). Този роман, създаден през 1862 г., рисува широка картина от живота на Картаген, въстанията на либийците, бунтовете на наемните войници от третия век пр. н.е. Романът на Флобер е привличал вниманието на много композитори и върху неговия сюжет са написани няколко оперни произведения. Даже Мусоргски е направил първия си опит за създаване на опера върху „Саламбо“.

Либретото на операта „Саламбо“ е написано от Борис Борозанов, драматичен артист, автор на детски пиеси, кинорежисьор и театрален деец. Да се създаде оперно либрето върху сюжета на един такъв голям и многопланов роман като Флоберовия е твърде трудна и отговорна задача. Борозанов успява да предаде съдържанието на романа в необходимия конспектен вид, като пропуска редица събития и подробности, а също и действуващи лица и се придържа към главната сюжетна линия. На фона на личната драма на Саламбо — дъщеря на картагенския военачалник, и на либиеца Мато е дадена макар и непълна картина на тогавашния живот на Картаген, разкрити са положението на народа, някои смутове в страната и епизоди от живота, нравите и вярванията по това време. Веселин Стоянов работи напрегнато и с увлечение върху това свое произведение и го завършва през пролетта на 1940 г.

Премиерата на „Саламбо“ се състоя в Софийската народна опера на 22 май 1940 г. Постановката е дело на диригента Асен Димитров, режисьора Драган Кърджиев и художника Пенчо Георгиев. На 11 април 1942 г. „Саламбо“ се изнася от Братиславската опера, а на следната година „Универсал едисион“ от Виена отпечатва клавира на творбата.

СЪДЪРЖАНИЕ

Наемните войници на Картаген, които от дълго време не са получавали заплатите си, седят в пълно бездействие. Управниците на Картаген не са в състояние веднага да изплатят задълженията си към наемниците. За да се предпазят от избухване на недоволства сред тях, сега те им уреждат голям пир. В същото време Съветът на стоте е изпратил пълководеца Хамилкар Барка на война. Развеселените наемници започват да търсят развлечение. Галският наемен военачалник Автарит приканва всеки, който пожелае, да излезе срещу него на двубой. С такава покана се обръща той и към либиеца Мато, който отказва да се бие. В това време от затвора долита тъжната песен на робите. Автарит предлага на наемниците да тръгнат с него и да освободят робите; той иска и те да се повеселят заедно с войниците. Идеята харесва на всички и те тръгват след Автарит. Само Мато, обхванат от спомени за далечната си родина, остава. Идва Нар-Хавас. От разговора си с него Мато разбира, че Нар-Хавас е син на нумидийския цар и е дошъл на служба в Картаген. Автарит се връща с войниците си и с освободените роби. Той кани освободените да ядат и пият заедно с наемниците. С пленниците е излязъл от затвора и гъркът Спендиус, който веднага се смесва с пируващите. По-рано той е бил на служба при картагенския предводител на войските Хамилкар Барка, но след това изпаднал в немилост, е бил хвърлен в затвора. Сега още с излизането си Спендиус започва да крои планове за отмъщение. Пияни галски войници носят уловените в езерото пред храма на богинята Тани свещени рибки. С това те са осквернили храма. Нар-Хавас се нахвърля срещу войника, който носи рибките, но Автарит го защищава и наемниците продължават своя пир. Идва възпитаницата на храма на Тани Саламбо, за да търси рибките. Тя горчиво упреква наемниците за оскверняването на храма. Всички онемяват пред красивата девойка. Мато изцяло е завладян от нейната красота; той я приветствува и изказва съжаленията си за унищожението на рибките. В знак на примирение и прошка Саламбо му подава чашата си. Влюбеният в нея Нар-Хавас счита това за признание в любов и обзет от дива ревност, пуща стрела срещу Мато. Като вижда, че не го е убил, а само ранил в ръката, Нар-Хавас избягва. Раздразненият Автарит поканва наемниците към бунт; Картаген не само не изплаща заплатите им, но е и подкупил чужденеца Нар-Хавас да убие един от техните военачалници. Всички войници последват Автарит. Мато не тръгва с разбунтуваните наемници. Мислите му са завладени от прекрасната Саламбо. Той страстно, желае да се срещне с нея. Към Мато се доближава гъркът Спендиус и предлага услугите си да му помогне. Отначало Мато отказва, но коварният грък успява да го убеди. Спендиус дори твърди, че ще накара Саламбо сама да дойде при Мато. Нужно е само той да открадне свещеното покривало на богинята Тани. Спендиус иска да тласне Мато към тази отчаяна постъпка не само за да принуди Саламбо да отиде при либиеца, но и защото смята, че в покривалото се крие силата на Картаген и на пълководеца Хамилкар Барка, на когото иска да отмъсти. Обзет от пламенна любов към Саламбо, Мато е готов на всичко, само да може да я види отново.

Саламбо моли богинята Тани да й прости за унищожаването на свещените рибки. Но не само оскверняването на храма гнети девойката. Вълнува я и някакво непознато досега за нея чувство. Саламбо накарва прислужничката си Таанах да й попее за разтуха. Обаче и песента не я развлича. Таанах загрижено разпитва господарката си какво й е. Саламбо отговаря, че се безпокои за дългото отсъствие на баща си. Идва върховният жрец Шахабарим. Саламбо поисква от жреца да й покаже свещеното покривало, в което се крие силата на Картаген и на предводителя на неговите войски. Но Шахабарим решително отказва. Тоз, който види покривалото, го чака смърт. След като Шахабарим си отива, неочаквано идва Мато. Той вече е откраднал от храма свещеното покривало и го показва на Саламбо. Девойката остава изумена от дръзката му постъпка, а Мато започва да й разкрива с пламенни думи любовта си. Когато се опитва да прегърне Саламбо, тя извиква за помощ. На нейните викове се притичват жреците начело с Шахабарим. Те се нахвърлят върху Мато, но Саламбо ги спира; никой не бива да се докосва до него, тъй като Мато държи в себе си покривалото. Всички остават като втрещени. Либиецът си отива. Шахабарим изпада в отчаяние. Той се моли на богинята Тани да порази крадеца. Скоро Шахабарим се опомва и заедно с жреците тръгва да търси похитителя на свещеното покривало.

Наемниците са въстанали и се намират пред стените на Картаген. Хамилкар Барка се е завърнал от войната, която е водил, изпратен от Съвета на стоте. Сега жреците изпълняват обред на Молох, за да им помогне срещу наемниците. След обреда Шахабарим и Ханон упрекват Хамилкар Барка, че не се е върнал по-рано, за да потуши бунта навреме. Хамилкар от своя страна обвинява Съвета на стоте, че не е изплатил заплатите на наемниците и с това е предизвикал техния бунт. Намесва се председателят на Съвета на стоте Магдасан. Той изтъква заслугите на Хамилкар и му нарежда отново да поеме командуването на войските и да ги поведе срещу бунтовниците. Обиденият Хамилкар отказва. Тогава Ханон подхвърля, че Хамилкар иска да се бие срещу наемниците, за да не огорчава дъщеря си Саламбо, която е станала любовница на един от тях. Хамилкар не може да повярва на думите на Ханон, но когато те се потвърждават и от върховния жрец Шахабарим, нещастният баща изпада в отчаяние. Той разпръсва свещената пепел на Молоха и избягва. Саламбо е научила за завръщането на баща си и с радост го очаква да дойде при нея. Щом Хамилкар се появява, тя му подава чаша за добре дошъл. Хамилкар яростно се заканва на Мато, когото смята за любовник на дъщеря си. Саламбо мисли, че баща й я вини за открадването на покривалото. Сега Хамилкар решава да приеме предложението на Съвета на стоте само за да може да отмъсти на Мато. Той изпраща Абдалоним да им съобщи за съгласието си. Хамилкар отива да се подготви за боя. При девойката идва Шахабарим. Разбрал, че Хамилкар е тръгнал на бой, великият жрец предрича неговото поражение, защото покривалото е откраднато. Саламбо изпада в отчаяние: заради нея баща й ще загине. Като вижда вълнението на девойката, Шахабарим й внушава, че тя трябва да спаси Картаген и баща си. Само Саламбо може да стори това; възпитаницата на храма ще се промъкне през градските стени и ще отиде в лагера на наемниците: оттам тя трябва да вземе свещеното покривало и да го върне в храма. Саламбо отначало се колебае, но след настояванията на върховния жрец се съгласява. Девойката повиква Таанах, за да я подготви за път.

Мато седи пред шатрата си и скърби за Саламбо. Той съжалява, че заедно с покривалото не е отвлякъл и нея. Младият либиец не може да живее без красивата девойка и решава да се промъкне в Картаген само за да я види. Спендиус го съветва да не прави това. Автарит донася новини: сутринта Хамилкар Барка начело на войските си ще нападне техния лагер. Започва подготовка за сражение. Идва войник и съобщава на Мато, че е дошъл беглец от Картаген, който иска да се срещне с него. Когато мнимият беглец идва, Мато с удивление открива, че това е Саламбо. Девойката горещо моли Мато да й върне покривалото. Либиецът с възторжени думи говори на Саламбо за изгарящата го любов, но Саламбо иска само покривалото. Мато започва да я заплашва, след това отново и прави горещи признания. Саламбо отдавна е обикнала младия либиец и сега не може да устои на пламенните му думи. Тя влиза с него в шатъра. Сутринта, докато Мато спи, Саламбо взима покривалото и си отива. Наблизо започва бой. Хамилкар Барка е нападнал лагера на наемниците. Спендиус с тревога събужда Мато и му съобщава, че лагерът на Автарит вече гори. Мато се оглежда за Саламбо, тъй като мислите му са отдадени изцяло на нея. Когато разбира горчивата истина, той грабва оръжието си и се спуска навън. Отдалеч се дочува любовният зов на Мато.

Хамилкар Барка празнува своята победа над наемниците и пленяването на Мато — похитителя на покривалото. В днешния тържествен ден Хамилкар е решил да омъжи дъщеря си за Нар-Хавас. Народът поздравява Хамилкар. Пред осъдения на смърт Мато Саламбо разкрива любовта си. В знак на своята любов девойката му поднася чашата си. Обаче върховният жрец Шахабарим незабелязано е пуснал в нея отрова. Мато поема чашата от Саламбо и пие, но веднага пада подкосен. Саламбо е потресена от дъното на душата си. Когато баща й обявява нейния годеж с Нар-Хавас, тя грабва чашата и изпива остатъка от питието. До трупа на своя любим пада мъртва и Саламбо.

МУЗИКА

„Саламбо“ е сериозен принос в българското оперно творчество. Това произведение е връхно постижение за композитора от първия период на неговото творчество. Операта е изградена с високо професионално майсторство и с отлично познаване на жанра. „Саламбо“ представлява музикална драма, близка по дух на тези на Рихард Щраус. Музикалният, език е интересен, оригинален и силно въздействуващ. Вокалните партии са изградени в речитативно-декламационен стил, като композиторът се е стремял да изхожда от интонационното движение на речта. За сметка на тази мелодична декламация в певческите партии оркестърът е разгърнат симфонично. В оркестъра на „Саламбо“ е обрисувана цялата драма, изживявана от героите. С голямо умение Веселин Стоянов е успял да предаде душевните преживявания и конфликтите не само у Саламбо и Мато, но и у другите действуващи лица. На редица места обаче композиторът излиза от рамките на декламационността и създава широко развити арии и ансамблови номера със силно емоционална мелодичност. Чуждият сюжет и далечната историческа епоха са наложили да бъдат обрисувани с подходящ музикален език; затова Веселин Стоянов е избягвал битовите интонации. Въпреки това обаче в музиката се чувствува лъхът на родното и отличителните белези на личния почерк на композитора.

Операта започва със завладяваща, пълна с блясък масова сцена, чиято интересна ритмика й придава някаква причудлива, но безспорна красота. След тази сцена на пируващите наемници като контраст прозвучава скръбният хор на пленниците със своя подчертано източен колорит. Действието се развива бързо: след краткия епизод на освободените роби и влизането на пияните войници идва голямата сцена със Саламбо. В нейната ария се разкрива образът на чистата девойка, която без страх упреква пияните войници и необузданите наемници. Това е един от най-важните моменти. Избухналата любов у Мато към Саламбо е обрисувана вярно и правдиво. Динамичността на действието се повишава в следващата сцена между Мато и Спендиус. С вещина е пресъздадена вътрешната борба у либиеца между любовта и коварните внушения на гърка. Побеждава всеизгарящата любов и в нейно име младият военачалник е готов на всичко. Картината завършва с началната масова сцена.

Във втора картина, която започва с наситената с искрени и дълбоки чувства молитва на Саламбо, се разкриват психологическите образи на двамата главни герои. Интересен момент е написаната в източен колорит песен на Таанах. Централното място в тази картина заема наситената с голямо драматично напрежение сцена между Саламбо и Мато: тук либиецът разкрива пламенната си любов, а девойката е измъчвана от страшни колебания. Картината завършва със забележителния хор на жреците.

Третата картина започва с внушителната обредна сцена на жреците, написана много интересно с подчертан източен дух (в партията на мъжкия хор е използувана твърде често увеличената секунда). Следва един от най-хубавите и силни епизоди, обвиненията срещу Хамилкар Барка. Във вокалната партия на пълководеца личи неговата сила, неустрашимост и честност. Кулминацията на картината е моментът на разпръскването на свещената пепел на Молоха и проклятията на Хамилкар.

Четвъртата картина се състои от две големи сцени — първата между Саламбо и Хамилкар, и втората между Саламбо и Шахабарим. Сцената между бащата и дъщерята е наситена с вълнуващи чувства, разкрити ярко и цялостно в музиката. Втората сцена (Саламбо — Шахабарим) обаче носи по-друг характер: за да спаси свещеното покривало, върховният жрец коварно тласка Саламбо към Мато и не държи сметка за последиците. Тук композиторът показва тънък усет към нюансирането на деликатните човешки преживявания.

Музиката на петата картина е с най-голяма завладяваща сила. Дуетът между Мато и Спендиус има значение както за изясняване по-нататъшното развитие на действието, така и за допълване на характеристиката на Мато и на коварния подбудител, кипящ от чувство за мъст. След пристигането на Саламбо музиката придобива силна емоционална приповдигнатост, тук за пръв път се разкрива взаимната любов между Саламбо и Мато. Сцената между двамата е последвана от великолепната симфонична интермедия, изпълнена със страстна развълнуваност. Като силен контраст на интермедията изпъкват долитащите остри и ритмични звуци на барабаните и тромпетите, рисуващи започването на боя (този откъс е изграден върху оригиналната ритмика на встъпителния хор на първа картина).

Шестата картина започва с пищната масова сцена на отпразнуването на победата на Хамилкар над наемниците. Бляскавият смесен хор, в който с остроумна оригиналност е вплетен и милият детски хор, представлява една грандиозна масова сцена. Последвалият обреден танц е широко известен и като самостоятелно симфонично произведение; с пищната си звучност, огнен темперамент, раздвижен ритъм и екзотика той е една от кулминациите в операта. Финалната сцена се развива бързо с контрастна смяна на настроенията. Докато Хамилкар Барка пее ликуващите си възгласи и обявява годежа на дъщеря си, внезапно настъпва краят на драмата. Последният хор възвеличава славата на Картаген.