Любомир Сагаев
Книга за операта (182)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Николица, болярин — бас

Болярка, негова жена — мецосопран

Златина, тяхна дъщеря — сопран

Добромир, син на болярина Смил — баритон

Слав, негов приятел — мецосопран

Съдържател на странноприемница — бас

Кир Спиридоне, търговец, антиквар — тенор

Богат безделник — тенор

Страж — баритон

Гост-чужденец — без пеене

Действието се развива в средновековна Варна

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След музикалната драма „Юлска нощ“ Парашкев Хаджиев създаде комичната опера „Милионерът“. След силната си драма „Майстори“ композиторът отново се залавя със създаването на комична опера. Сега Парашкев Хаджиев започва работа над либретото „Рицарят“ от Павел Спасов. Писателят Павел Спасов е един от най-активните либретисти у нас и върху негови текстове са написани редица музикално-сценични произведения от различни композитори. „Рицарят“ е четвъртото произведение на Хаджиев по текст на писателя — оперетата „Мадам Сан-Жен“, оперите „Имало едно време“ и „Милионерът“.

Операта „Рицарят“ е комично-сатирично произведение, в което се осмиват някои отрицателни прояви и явления в съвременния живот и главно една твърде неприятна за съжаление, станала доста модна „болест“ — чуждопоклонството, което е пуснало корени предимно в средите с еснафски морал. Както често се практикува в художественото творчество, при изграждането на някои сатирични произведения се променя времето и мястото на действието. В „Рицарят“ също времето на действието е прехвърлено в друга епоха. То се развива в началото на XIV в. по времето на Светослав Тертер. Псевдоисторическият сюжет е предоставил на авторите — либретист и композитор — широки възможности за осмиване на отрицателните страни на действителността. Композиторът и либретист сполучливо са избрали постройката на произведението да бъде в гротесково-пародиен план.

Верен на себе си, Парашкев Хаджиев композира бързо музиката и само двайсет дни след завършването на партитурата, операта бива поставена във Варненската народна опера от диригента Борислав Иванов и режисьора Светозар Донев. Премиерата се е състояла през 1969 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Добромир, синът на болярина Смил, е дошъл да иска ръката на Златина — дъщеря на болярина Николица. Но боляринът, жена му и Златина, която е променила „простото“ си българско име на Жозефина, отказват високомерно. Жозефина ще бъде дадена за жена на галантен и богат кавалер, а такива са само чужденците. Добромир е много огорчен от грубия отказ, но неговият приятел Слав го успокоява. Веселият и остроумен Слав съветва Добромир да си отмъсти за отказа, като осмее и подиграе надутите боляри.

Добромир и Слав се отбиват в една странноприемница. Съдържателят като вижда, че посетителите му са българи, отказва да им даде храна и подслон. В същото време в странноприемницата влиза чужденец, придружен от богат безделник. Съдържателят се променя неузнаваемо и най-любезно предлага на новите си гости вкусни ястия и вина. Между Добромир и богатия безделник става спречкване. След кратък дуел чужденецът и неговият спътник позорно избягват. Добромир и Слав се възползуват от платената вече вечеря.

За да изпълнят своя замисъл за отмъщение, Добромир и Слав се нуждаят от някои покупки. Те влизат в магазина на Кир Спиридоне, където избират комплект рицарски доспехи, скъпа дамска рокля и костюм за паж. При заплащането обаче изниква трудност: Кир Спиридоне не иска български пари, а чужди дукати, които могат да се купят три срещу едно от негов приятел. Преоблечен като паж, Слав пристига в дома на Николица. Той се представя за чужденец и носи дар на младата болярска дъщеря. Златина и майка й се разтапят от нежност и внимание към непознатия. След като им прави много комплименти, елегантният чужденец разкрива целта на своето посещение: от името на господаря си маршал Жофоа дьо Блоа, който е изправен до него, покрит с рицарската си броня и шлем, той е натоварен да поиска ръката на Жозефина. Всички са възхитени от предложението, макар и да не са видели лицето на маршала. Когато щастливата Златина-Жозефина подава ръка на своя годеник, се оказва, че това е празна рицарска броня…

МУЗИКА

Музиката на „Рицарят“ е весела, бодра и завладяваща. В нея композиторът е вложил много жизнен заряд, силна емоционалност и колоритност. В „Рицарят“ преобладава песенността и цялата музика е изпъстрена с арии и ансамбли, в които композиторът показва изключителната си мелодическа изобретателност. Другите си комични опери Парашкев Хаджиев е изградил главно върху жизнерадостта и лириката, но в „Рицарят“ на лириката е отделено сравнително по-малко място. Тук преди всичко е акцентирано върху жизнерадостта, гротеската, пародията и саркастичната ирония.

Операта „Рицарят“ е написана за камерен състав — малък оркестър и солисти-певци без хор и балет, като на оркестъра е дадена сравнително най-широка роля, с най-много самостоятелни епизоди. Композиторът е създал малка галерия от интересни музикални образи. Най-въздействени са музикалните портрети на Слав и Златина. С много находчивост е обрисувана и своенравната и разглезена болярска дъщеря. В нейната капричиозна партия една тема играе важна роля в цялата музикална драматургия на операта. Тя се появява в сцената на „трите въпроса“. Тази сцена се възприема като весела пародия на сцената на трите въпроса от „Турандот“. Образът на Слав представлява своеобразен Фигаро. Неговата музикална характеристика непрекъснато се обогатява и в последната картина Слав се превръща в централна фигура на операта. От другите образи правят впечатление болярина Николица с двете му интересни арии, Ханджията, Кир Спиридоне — много забавен и колоритен. Сравнително по-бледи остават малко наивният лиричен герой Добромир и болярката.

В музиката се чувствува българският „аромат“, но тя е твърде далече от битовостта на „Имало едно време“ и „Луд гидия“ и има по-неутрален характер. Това се дължи на изискванията на сюжета, на извънредно голямото разнообразие на отделните ситуации, както и на многобройните музикални „вицове“.