Любомир Сагаев
Книга за операта (153)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Камен, ръководител на съпротивата в града — баритон

Любен, негов приятел — тенор

Мира, болна работничка, участничка в съпротивата — сопран

Лена, съквартиранти на Мира — сопран

Железничаря — бас

Участници в съпротивителното движение, пътници, немски часовой, хитлеристки войници, железничари, келнер, танцуващи двойки, мъже, жени, народ.

Действието се развива в един провинциален град по време на хитлеристката окупация на България — през 1943 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Александър Райчев винаги е проявявал интерес към музикално-сценичннте жанрове. Като млад композитор той дирижира оркестъра на Младежкия театър в София и написва музика за много пиеси. Още тогава замисля опера и разработва план за творба върху исторически сюжет, от времето на богомилството; по-късно го обзема мисълта за опера върху сюжета на „Морският вълк“ от Джек Лондон. Преди Райчев да осъществи тези свои намерения, драматургът Александър Хаджихристов му предлага либрето за балет по разработения сюжет на Ботевото стихотворение „Хайдути“. Райчез харесва идеята, поставя своите изисквания пред Хаджихристов за някои промени, съкращения и добавки и се залавя с ентусиазъм за работа. Тридесетгодишният композитор завършва музиката си за няколко месеца и през 1953 г. на сцената на Народната опера в София се появява „Хайдушка песен“ — първият български балет, написан след 1944 г.

След няколко години Александър Райчев узнава истинска случка за героичната саможертва на една девойка по време на антифашистката борба. Композиторът се запалва от идеята да напише опера върху този сюжет, но това негово намерение не се осъществява поради липсата на либретист. Създаването на оперетата „Славеят на Орхидея“, по либретото на Владимр Башев (1935–1967) и драматурга Панчо Панчев (1933) го сприятелява с талантливия поет Башев, показал вече голямото си дарование на автор-либретист. Райчев споделя с него своята идея за опера и Башев охотно се съгласява да напише либретото. Не след дълго той предава текста на „Мост“. За да може да изпълни замисъла си по-спокойно, Александър Райчев взима едногодишен творчески отпуск от Консерваторията, където е професор, и заминава за Русе. След няколко месеца напрегнат труд първата опера е завършена, и композиторът я посвещава на колектива на Русенската народна опера.

Операта „Мост“ се изнася за първи път на 2 октомври 1965 г. в Русе. Постановката е дело на диригента Ромео Райчев и режисьорката Цветана Андреева-Прохазка.

СЪДЪРЖАНИЕ

Ресторант-градина в малък провинциален град. Ръководството на съпротивителното движение е взело решение железопътният мост край града да бъде вдигнат във въздуха. Задачата е възложена на Камен я неговата група. Камен, Любен, Мира и техните другари са се събрали в ресторанта привидно да се повеселят и потанцуват, а всъщност да обмислят подробностите по изпълнението на акцията. В ресторанта-градина има много хора. Тук е и Лена — съквартирантката на Мира, тласната от мизерията по пътя на леките жени. Камен е дълбоко разстроен, тъй като току-що са му съобщили, че годеницата му Светла е загинала в бой срещу врага. С голямо усилие на волята си той потиска обзелата го мъка и си налага да мисли само за изпълнението на възложената задача. За да не предизвика подозрение у околните, Камен също е принуден да танцува — и той подава ръка на Мира. Болната девойка отдавна обича Камен, но знае, че има годеница и не се надява на нищо. Камен споделя мъката си с нея. Трагичната вест зашеметява девойката и тя загубва съзнание.

Край градската гара. Наблизо се вижда мостът. На него се разхожда часовой — германците са забранили минаването по моста. Пред гарата е застанал Железничаря, за да не допуска слизащите от влака пътници да отиват към моста. Хората изказват своето недоволство — някои от тях поради забраната няма да могат да се приберат по домовете си. Неочакваното затваряне на моста и охраняването му от немски часовой затруднява изпълнението на задачата, възложена на Камен и неговата група. Камен и Мира отиват на разузнаване и наблюдават предпазливо как часовоят разпръсва пътниците. Вниманието им се насочва към Железничаря. Те искат да разберат какъв човек е той и дали ще могат да разчитат на него за изпълнението на акцията по взривяването на моста. В този момент забелязват, че германският войник грубо изблъсква тръгналата по моста жена. С изненада откриват, че това е Лена. Камен и Мира се спускат към нея и я отдръпват настрана. Камен се отправя да търси Железничаря и двете момичета остават сами. Лена признава на Мира, че тя отдавна е влюбена в коменданта на немската войскова част и че често ходи при него. Сега, без да знае, че минаването по моста е забранено, тя отново е искала да отиде при коменданта. Мира се опитва да убеди съквартирантката си, че тази нейна връзка е недостойна, но Лена обича искрено немеца и не иска да се откаже от своята любов. През това време Камен е говорил с Железничаря и се е убедил, че е честен човек, готов да помогне за изпълнението на опасната задача. Дочува се шумът на пристигащ влак. Железничаря помолва Камен и Мира да си отидат. От влака слизат много пътници. Железничаря отново е принуден да ги спира.

Квартирата на Мира и Лена. Състоянието на Мира се е влошило. Камен, Любен и техните другари са дошли при нея, за да обмислят нов план за изпълнение на задачата. Със затварянето на моста нещата са се усложнили и са станали много опасни. След уточняването на действията си по взривяването на моста младите хора полагат клетва: в случай на неупех всеки от тях е длъжен да умре, но да не проговори. Всички тръгват за изпълнение на възложените им задачи. Камен остава да се сбогува с Мира, която поради болестта си не може да вземе участие в акцията. Девойката се страхува за съдбата на Камен: тя не е вече в състояние да прикрива потисканите си чувства и му признава горещата си любов. Камен е трогнат, но нито може да забравя загиналата си годеница, нито пък смята, че сега е време за подобни мисли. Той нежно утешава болната и нещастна девойка и бързо отива да догони другарите си. Скоро след това в къщи се прибира Лена, обхваната от пълно отчаяние. Горещо обичаният от нея комендант е отказал да се среща повече с нея. Оплаквайки се от неверния си любим, Лена между другото съобщава, че било заповядано на часовоите да стрелят без предупреждение по всеки, който се опитва да мине по моста. Тази вест предизвиква у Мира ужас: дали не е разкрито намерението на приятелите й да вдигнат моста във въздуха? Въпреки състоянието си, Мира бързо се облича и тръгва да предупреди другарите си. Лена се мъчи да я спре, но Мира решително излиза. Лена не може да се примири с мисълта, че подло е изоставена от коменданта и решава, че трябва да си отмъсти.

Край гарата. Всичко е готово за изпълнение на саботажната акция. Железничаря се е постарал да улесни изпълнението на задачата. Камен се прощава с него и се отправя смело към моста. Миг след това пристига задъханата Мира и щом разбира; че Камен е тръгнал, изпада в отчаяние. Но Железничаря е знаел за заповедта да се стреля без предупреждение и е съобщил това на Камен. Той съобщава още, че тази заповед няма нищо общо с тяхната задача. Скоро идва Лена, която е решила, че веднага трябва да отмъсти на неверния си любовник. Нищо не е в състояние да я спре, дори и молбите на Мира. Лена се спуска решително към моста. Прокънтява изстрел. Пред разтревожената Мира другарите донасят простреляната Лена. Всички са разстроени от смъртта на тази лекомислена, но със силни чувства девойка. Дошло е време за изпълнение на задачата. Започва се престрелка. Бойците от групата на Камен превземат моста и го взривяват. Акцията е минала успешно. С победата над врага ще се извоюва светлото бъдеще …

МУЗИКА

Първата опера на Александър Райчев донася много нови неща в този жанр на българската музика. По музикален език „Мост“ стои на извънредно високо равнище и се родее в известна степен с третата симфония на Райчев „Устреми“, писана почти по същото време. И тук, както навсякъде, личи неизтощимата мелодическа фантазия на композитора, остроумните решения, неочакваните смени на настроенията. В значителна част от партитурата е вложен искрен патос и възторжена приповдигнатост, особено в сцените и епизодите на народната борба, музиката съдържа и други чувства и настроения — страст и болка, ненавист, сарказъм, ирония. В многоплановата постройка на операта си Райчев с психологическо вглъбяване намира най-подходящите изразни средства, за да изгради убедително и завладяващо както цялостното развитие на действието, така и образите на своите главни герои. В написания преди повече от десет години балет „Хайдушка песен“, използувайки богатия си арсенал от изразни композицион-но-технически средства, за да постигне търсената звукова атмосфера, изискваща се от сюжета, композиторът се е облегнал преди всичко на българския песенен и танцов фолклор. В „Мост“ Райчев подбира музикален материал от много по-широк спектър. За всеки план на операта си Райчев избира най-добре характеризиращите го теми — например с победно призивен характер при съпротивителната борба, теми или мотиви от градски песни или шлагери от онова време, когато става въпрос за създаване на определена атмосфера, епизоди, наситени с дълбок драматизъм — при обрисуването на тежките моменти от живота на героите и пр. Общият характер на музиката обаче е победно-призивен. Музиката е пропита от вярата в победния край на борбата на народа за свобода и щастие.

Музикалните образи на главните действуващи лица са изградени вярно и с голямо умение; те притежават чертите на живи и действени хора. Внушителен и ярък е образът на главния герой Камен. Той излъчва сила, сдържаност и вдъхва доверие. Неговата вокална партия е предимно речитативна; нейната декламационност наподобява мелодически разгърната човешка реч. В тази, както и в другите вокални партии обаче се крие огромно ме-, лодическо богатство. Музикалната обрисовка на Мира притежава значителна емоционална приповдигнатост, въпреки че по общия си характер образът е повече лиричен, отколкото героичен. Тук трябва да се подчертае дълбокото и многообразно разкриване на нейните чувства — предопределената й трагедия и дълбоката й вяра. Много интересна и сочна е музикалната характеристика на Лена. Това е може би най-завършеният и най-богато нюансиран образ. Райчев оригинално използува за лайттема на Лена извънредно популярната и твърде банална шлагерна песен „Аз си имам две съседки“, която, разбира се, в операта е прекомпонирана и преосмислена. В партията й преобладават и някои сантиментални елементи, с което композиторът е искал да подчертае безпътната страна в нейния живот. Трябва да се изтъкне обаче, че от цялостната музикална обрисовка на Лена струи искреност, сърдечност, а в края се долавят и явни белези на героичност. Образът на Железничаря е интересен и впечатлителен. При всяка негова поява и всяка реплика се чувствува спокойствие и сигурност. Чрез ярката си музикална характеристика този образ се превръща в един от централните в операта.

Докато партиите на главните действуващи лица са написани в декламационно-речитативен стил, хоровете са създадени в традициите на нашите масови и революционни песни. В повечето от тях е вложена оптимистична призивност, достигаща на места до патетичност. С това Александър Райчев е искал да подчертае дълбоката вяра на народа в крайната победа на справедливото му дело. Музиката на масовите сцени силно контрастира на епизодите, рисуващи картини от тогавашната действителност, и охарактеризирани с шлагерни песни. Всъщност Райчев не използува цели шлагери от времето на Втората световна война, а само мотиви от тях: от „Самотна къщичка“, „Към стръмний скалистий бряг“, „Аз съм редник, не съм капитан“ и др. Картините на народната борба, обрисуването на душевните драми на героите, осмиването на някои страни от тогавашната действителност е направено майсторски и правдиво. Независимо от разнообразието от теми и краски, навсякъде в музиката се чувствува националният й дух.

Александър Райчев пише във всички жанрове, но преди всичко е симфоник. Именно затова и оркестровата партия на операта „Мост“ играе най-важна роля в музикално-драматургическото развитие. Това е рядко бляскава оркестрова партия — ярка, пищна и многоцветна.