Любомир Сагаев
Книга за операта (74)

Наред със Сметана, Антонин Дворжак е най-големият чешки композитор. Той е оставил голямо творческо наследство. Някои от произведенията му като симфонията „Из новия свят“, бляскавият Концерт за виолончело и оркестър, Славянски танци, операта „Русалка“ и много други, са си извоювали безсмъртна слава. Дворжак съвсем справедливо е смятан за класик на чешката музика, който не само допринася за изграждането на националния музикален стил, но и за издигането на авторитета и широката популярност на чехословашкото музикално изкуство. Творбите на Дворжак покоряват и днес сърцата на хората със своята мелодичност, органическа връзка с народното творчество и своеобразието си.

Антонин Дворжак е роден на 8 септември 1841 г. в селото Нелахозевес, недалеч от Прага. Най-голямото от осемте деца на бедния гостилничар отрано проявява влечение към музиката и започва да свири на цигулка. За да помогне на баща си, Дворжак постъпва на работа като чирак едва тринайсетгодишен. Но тежката работа не го откъсва от музиката. През 1857 г. той е приет в Органната школа в Прага. Още като студент прави сполучливи композиционни опити. Работи като църковен органист, а след завършването на школата става оркестрант във „Временен театър“, където диригент е Бедржих Сметана. Сравнително добрата му работа дава възможност на Дворжак да се отдаде на напрегната творческа дейност. През 1870 г. завършва първата си опера „Алфред“, а след една година — комичната „Цар и въглищар“, но и двете не му донасят успех. Едва с операта си „Твърдоглавци“, завършена през 1874 г., Дворжак си спечелва известност и признание.

През 1875 г. той се запознава с Брамс. Двамата стават истински приятели. Брамс се възхищава от мелодическата му изобретателност. Той признава: „Щях да бъда щастлив, ако темите, които Дворжак използува като странични, аз бях написал като главни партии“. Брамс допринася много и за популярността на своя чешки колега и приятел.

С оперите си „Хитрият селянин“ (1877), която има сюжет, близък до „Продадена невеста“ на Сметана, и „Якобинецът“ (1878) Дворжак си спечелва слава на най-голям чешки композитор (Сметана умира през 1884). Но освен на опери той е автор и на три симфонии, инструментални концерти, „Стабат матер“, песни, както и на първата серия Славянски танци. Прочува се и като диригент. Редовно гостува и във Виенската филхармония и в редица страни; в Англия е един от най-често канените диригенти. Занимава се и с педагогическа дейност като професор, а по-късно и като ректор на Пражката консерватория. И въпреки многобройните си ангажименти той упорито и напрегнато твори. Зареждат се Втората (Шеста) симфония, Третата (Седма), прочутата Четвърта (Осма) в сол-мажор, както и концертите за цигулка и пиано. Не го напуска интересът му към музикално-сценичния жанр. През 1882 г. написва операта „Димитрий“.

През 1892 г. Дворжак е поканен за директор на новооснованата консерватория в Ню Йорк. Там той завършва знаменитата Пета (Девета) симфония „Из новия свят“ и Концерта за виолончело. Животът в Америка дотегва на композитора и след три години той се завръща в родината си. След това написва много нови произведения, между които и най-хубавите си опери „Дяволът и Кача“ (1899), „Русалка“ (1900) и последната, „Армида“ (1903).

До края на живота си — 1 май 1904 г., Дворжак продължава да работи и обогатява творчеството си с редица увертюри, симфонични поеми, песни, инструментални пиеси, камерна музика и др.