Любомир Сагаев
Книга за операта (124)

Мусоргски е гениален руски композитор, най-значителен представител на руската музикална класика. Неговото оригинално, самобитно и с огромна въздействена сила творчество представлява връхно постижение в музикалната култура от втората половина на миналия век. Произведенията на Мусоргски са не само огромен принос в руското изкуство, но и сочат нови пътища в развитието на цялата европейска музика. Той е един от най-големите новатори в музикалното творчество, Композиторът винаги е търсил нови форми и изразни средства, които да му дадат възможност да разкрие по-ярко вътрешното съдържание на произведенията си. Той се е стремил да обрисува ярко и реалистично живота на своя народ, предимно неговото героично минало. Силната идейна насоченост на музиката на Мусоргски придава на произведенията му огромна сила. Музикалният език на композитора, както и на всички музикални творци от епохата на руската класика, е наситен дълбоко с интонациите на народното звукотворчество; мелодиката му е свързана неразривно с руската народна песен и изхожда от нея. Но тази мелодика е преосмислена и доближена до интонацията на художествената реч. „Като работех над човешкия говор — казва композиторът, — аз се добрах до мелодията, която се създава именно в речта.“

Модест Мусоргски е автор на произведения от различните жанрове на музикалното изкуство, но най-ценното от всичко са неговите музикални драми. „Борис Годунов“ и „Хованщина“ са истинска нова епоха в историята на световния музикален театър. Това са произведения, неповторими по своята сила, идейност и величественост, несравними музикални драми, в които главна роля играе руският народ: мужици, староверци, стрелци, петровци — маса обикновени хора, обединени от своята обща съдба. „Аз схващам народа като велика личност, въодушевена от една идея“, пише композиторът.

Модест Мусоргски е роден на 21 март 1839 г. в Карево, бивша Псковска губерния. От малък той учи пиано и показва яркия си музикален талант. Но по семейна традиция Мусоргски е трябвало да стане офицер и на 10-годишна възраст постъпва в Петропавловското училище, а три години по-късно — във военното училище в Петербург. Тук той не прекъсва уроците си по пиано. През 1856 г. завършва военното училище и заради отличния си успех бива назначен офицер в Петербург — в Преображенския полк. Интересите му към музиката го карат да търси познанства с видните музиканти. Запознава се с Даргомижски, а малко по-късно с Балакирев и Кюи. Общуването с тези композитори изиграва решителна роля за младия Мусоргски и особено за формирането на неговия светоглед. Той започва да взима уроци по музика при Балакирев и все повече и повече се увлича от мисълта да се посвети на това изкуството. През 1858 г. Мусоргски си дава оставката като офицер и се отдава на системна музикална подготовка. По това време прави и първите си композиционни опити. Скоро се оформя кръгът от млади музиканти около Балакирев, познат под името „Балакирев кръжок“, или „Могъщата петорка“, който изиграва огромна роля в развитието на руското музикално изкуство.

Отначало Мусоргски завоюва успехи в творчеството в областта на песента. Неговите песни, като „Калистрат“, „Гопак“, „Семинарист“ и др., показват революционните и естетически принципи на младия композитор, оформили се под влиянието на идеите на Чернишевски. Това са произведения, в които той изказва протеста си срещу подтиснатостта, безправието и нищетата. Още в началото на своя творчески път Мусоргски се насочва към операта. В сценичния жанр той първоначално опитва силите си с написването на музика към трагедията на Софокъл „Едип цар“, а след това започва работа над операта „Саламбо“ по сюжет от известния роман на Г. Флобер. След тригодишен труд (1863–1866) той изоставя тази своя творба. Търсейки сюжет за опера, композиторът се спира на Гоголевата комедия „Женитба“ (1868). Обаче и това си произведение не завършва.^[43] Веднага след като изоставя „Женитба“, Мусоргски се залавя за „Борис Годунов“. Композиторът се обръща към Пушкиновата трагедия, която грабва цялото му съзнание и той работи над тази народна музикална драма, както сам нарича операта си. През 1872 г. творбата бива завършена, а е изнесена две години по-късно. След „Борис Годунов“ Мусоргски започва другото си гениално произведение „Хованщина“. Той работи дълго над нея и до края на живота си не успява напълно да я завърши. Заедно с „Хованщина“ композиторът започва работа и над „Сорочински панаир“ по Гогол, която е образец на народна комична опера.

Постепенно животът на Мусоргски се помрачава като става все по-тежък и по-тежък. Това пречи на творческата му работа, но той не я изоставя. Освен оперите си композиторът създава и редица други творби. Още с написването на „Нощ на голия връх“ в първия период на творчеството си той показва големите си възможности като автор на симфонична музика. Друго произведение, което представлява нов етап в развитието на клавирния жанр в руското музикално изкуство, е „Картини от една изложба“, композирано през 1874 г. по повод на посмъртната изложба на приятеля на Мусоргски — архитекта и художника Хартман. Тази творба и до днес се смята за величествено достижение в световната пианистична литература. От другите му произведения трябва да се споменат: изключителните по своята психологическа вглъбеност и изящно изграждане „Детски песни“, дълбоко трагичните „Песни и танци на смъртта“ и др.

Последните години от живота на Мусоргски са извънредно тежки. Той води просто жалко съществувание и изкарва прехраната си с акомпаниране на певци.

Мусоргски умира на 28 март 1881 г. в Петербург.