Любомир Сагаев
Книга за операта (196)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Рилеев, К. Ф., подпоручик в оставка — баритон

Пестел, П. И., полковник от Вятския пехотен полк — бас

декабристи

Бестужев, А. А., капитан от драгунския полк — бас

Каховски, П. Г., поручик в оставка — тенор

Княз Трубецкой, С. П., полковник от Преображенския полк — баритон

Якубович, А. Н., капитан от драгунския полк — бас

Княз Шчепин-Ростовски, Д. А., капитан от Московския лейбгвардейски полк — тенор

Олга Шчепина-Ростовска, негова майка — мецосопран

Орлова, обедняла помещица — мецосопран

Елена, нейна дъщеря — сопран

Мария Тимофеевна, домоуправителка на Шчепина-Ростовска — сопран

Помешчик, съсед на Шчепина-Ростовска — тенор

Стьоша, циганка — мецосопран

Ростевцев, Я. Н., поручик от егерския лейбгвардейски полк — тенор

Николай I — бас

Граф Бекендорф, губернатор — бас

Генерал-губернатор — бас

Митрополит — тенор

Настенка, дъщеря на Рилеев — без пеене

Сергеич, стар войник — бас

Часовой в крепостта — бас

Дворецки — баритон

Нощен пазач — бас

Първи мужик — тенор

Втори мужик бас

Прислужник — без пеене

Народ, войници, полицаи, селяни на панаира, крепостници, цигани, гости на бала и др.

Действието става в Русия през 1825–1826 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Идеята за написването на операта „Декабристи“ хрумва на Юрий Шапорин през 1923 г. по време на отбелязването на 100-годишиината от въстанието на декабристите. Композиторът работи дълго над нея — повече от четвърт век. Първоначално той взима за основа пиесата „Полина Гебл“ от Алексей Толстой (1882–1945). В нея се разказва за любовта на руския офицер Аненков и французойката Полина Гебл, която решава да сподели неговата съдба и заедно с любимия си заминава за Сибир. В пиесата на Алексей Толстой действието се развива по време на въстанието на декабристите. Спрял се на този сюжет, Шапорин се обръща към автора на пиесата и към историка Шчеглов да напишат либретото. Композиторът нахвърля в скици цялата опера, като първите две действия завършва изцяло. Дори през 1925 тези действия се изпълняват в Ленинград под диригентството на Похитонов. Обаче Шапорин не е бил удовлетворен от написаното и изоставя своя замисъл. В продължение на години той на няколко пъти се връща към творбата, но все не успява да я завърши. След войната Юрий Шапорин отново се залавя за нея. Сега поетът Вс. Рождественски написва ново либрето. В тази редакция в центъра на сюжета стои въстанието на декабристите, а не личната драма на Аненков и Полина Гебл. Авторите премахват редица действуващи лица, включително и влюбената французойка, добавят нови, изменят ситуации. Втората редакция също не задоволява творците и те разработват трета. През 1953 г. операта „Декабристи“ е завършена и на 23 юни се изнася първото представление в Болшой театър в Москва под диригентството на А. Мелик — Пашаев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Княгиня Шчепина-Ростовска се ползува с много лоша слава: тя е зла и груба. Старата помещица е решила да замени няколко крепостни девойки за една малка горичка със съседа си. Девойките тъжно пеят, изказвайки мъката си от раздялата със своите близки. Обаче щом княгинята се появява на балкона, и песента спира. Ростовска се е ядосала на своята прислужничка за някаква дреболия и е заповядала да я бият с камшик. Не я трогват не само молбите на девойката, но и настояванията на нейния син — офицера Дмитрий Шчепин-Ростовски. Младият княз съобщава на майка си, че е влюбен в една бедна девойка, и я моли за съгласието й да се ожени за нея. Княгинята го съветва да се откаже от тази си мисъл. В имението идва вдовицата Орлова с дъщеря, си Елена. Тя моли княгинята да й услужи с малка сума пари в заем. Ростовска и Орлова влизат в къщата, Дмитрий използува случая да изкаже горещата си любов на Елена. Девойката е обзета от тежки мисли. Тя знае характера на старата княгиня и предполага, че никога няма да се съгласи на техния брак. От къщи излиза Ростовска с Орлова. Като забелязва интимното държане на сина с Елена, Ростовска се досеща, че това е девойката, в която е влюбен Дмитрий. Тя изпъжда Орлова и дъщеря й, отказвайки да й даде парите, които преди малко е обещала. Княгинята грубо се скарва и на сина си. Шчепин е дълбоко оскърбен. В това време идва Пестел. Той моли Шчепин-Ростовски, когато замине за Петербург, да предаде едно писмо до Рилеев. Пестел препоръчва на младия княз да побърза със заминаването си. Ростовски се чувствува горд от доверието, с което се ползува пред Пестел, ръководителя на Южното дружество.

Край широкия пощенски път между Москва и Петербург при една крайпътна кръчма има панаир. Членовете на тайното общество използуват панаира и се събират предпазливо в кръчмата. Тук са дошли Каховски, Шчепин-Ростовски, Трубецкой, Якубович и Ростовцев. За да не предизвикат подозрение у хората и сред многобройните полицаи, Якубович поканва цигани да попеят и потанцуват. Дмитрий забелязва Елена сред тълпата. Втурва се Бестужев, който съобщава, че цар Александър I неочаквано е починал. Той предлага въстанието да бъде обявено веднага. Повечето от членовете на тайното дружество го подкрепят. Решават веднага да заминат в Петербург при Рилеев. Обзети от ентусиазъм, младите хора запяват. Само Ростовцев е смутен и незабелязано се оттегля. Всички заминават. Шчепин-Ростовски остава за малко, за да намери Елена.

На панаира е оживено. Народът се тълпи около различните зрелища. Селският куклен театър създава весело настроение с песните и игрите на куклите-петрушки. Но радостното настроение се прекъсва от идването на полицаите. Те съобщават за смъртта на царя и заповядват панаирът да се прекрати. Постепенно площадът опустява. Шчепин още търси Елена. Той почти загубва надежда да я види, когато тя се появява. Елена също е търсила любимия си сред гъстата тълпа. Срещата им е радостна, но кратка. Шчепин трябва да бърза за Петербург.

Декабристите са се събрали в дома на Рилеев. Те възбудено подготвят плановете за въстанието. Идва Трубецкой и носи важно известие: Константин се е отказал от престола, а утре, на 14 декември, полковете трябва да положат клетва на новия цар Николай. Рилеев предлага веднага да бъде обявено въстанието и с щурм да бъдат превзети дворецът и сенатът. Всички с възторг приемат предложението: само нерешителният Трубецкой се колебае. Ростовцев пък се мъчи да разубеди декабристите за тяхното решение. Те обаче го наричат изменник. Ростовцев, изпълнен от жажда за мъст, напуска събранието. Декабристите се заклеват във вярност на делото. При тях в стаята влиза малката дъщеричка на Рилеев Настенка, разбудена от шума. Рилеев успокоява момиченцето и му казва, че то по-късно ще разбере какво е станало тази вечер. Разсъмва се. Декабристите тръгват навън.

Цар Николай I, изпълнен със страх и смущение, наблюдава от прозореца пристигането на полковете. На площада пред двореца освен войските се събира и много народ. Ако всички стекли се пред двореца вземат участие във въстанието, с царя ще бъде свършено. Николай I решава да действува. Той извиква генерал Бекендорф и му нарежда да даде заповед за започване на клетвата. В случай на отказ да приготви топовете за стрелба.

На Сенатския площад пръв от въстаналите полкове пристига Московският гвардейски полк начело със своите командири Бестужев и Шчепин. Техните песни ентусиазират тълпящия се около тях народ. Обаче командуваният от полковник Трубецкой Преображенски полк още не идва. Това създава малко смущение, което се използува от митрополита, който предлага войниците да не участвуват в братоубийствено въстание. Неговите призиви се отхвърлят със смях. Рилеев се безпокои от измяната на Трубецкой, което може да доведе до провал на въстанието. Обкръжен от свита, се появява генерал-губернаторът, който приканва полковете да се приберат в казармите. Внезапно пред неговия кон застава пламенният Каховски, който удавя коня за юздите, вади пистолета си и застрелва губернатора. Това е сигнал за започване на нападението на въстаниците. Обаче в това време подготвените предварително и насочени към площада топове дават залп след залп. Силите на въстаниците не достигат и те загубват сражението.

В Петербург е организиран голям маскен бал, на който придворните отпразнуват възкачването на престола на новия император на Русия. На бала е дошла и Елена, която се надява да измоли от царя разрешение да последва своя любим в изгнанието му в Сибир. Девойката забелязва на бала майката на Шчепин-Ростовски и смятайки, че тя ще й помогне, отправя молбата си до нея. Но жестоката княгиня високомерно отговаря на Елена, че тя няма син. Елена е обхваната от отчаяние: нима няма кой да й помогне? Около хубавата Елена се суети някаква маска в рицарско облекло. Рицарят й отправя любезни комплименти. Елена решава да попита внимателния кавалер дали може да й каже в какъв костюм е императорът. В това време до рицаря се доближава генерал Бекендорф и му съобщава дискретно, че на юг са избухнали нови въстания. Рицарят заповядва да се вземат строги мерки срещу декабристите. Тогава Елена разбира, че това е самият император Николай. Тя смело отправя молбата си до него. Николай I, който преди това е обещал да изпълни всякаква молба на Елена, не се отказва от думата си: той само предупреждава Елена, че като замине заедно с Шчепин за Сибир, вече никога няма да може да се върне тук.

Рилеев е осъден на смърт и затворен в Петропавловската крепост. Той съжалява само за провала на въстанието. Тежко му е за раздялата с близките, но той е убеден, че тяхното дело няма да загине, и вярва в светлото бъдеще на Русия. Разсъмва се. Осъдените декабристи се прощават един с друг. Тук са и Каховски, Пестел и много други. С високо вдигнати глави декабристите отиват на смърт.

По дългия сибирски път се движи група заточеници. Между тях са Шчепин и Бестужев. До декабристите се доближава един от войниците и съобщава за екзекутирането на Рилеев и другарите му. Отдалеч се чуват звънчетата на шейната. Това е Едена, която успява да настигне своя любим и да сподели неговата съдба. Дава се сигнал за тръгване и тъжният керван продължава пътя си…

МУЗИКА

Юрий Шапорин е създал операта „Декабристи“ в духа на най-добрите традиции на руската класика, на руската национална музикална школа. В музиката на композитора се чувствува духът, атмосферата на епичните произведения на Глинка и Бородин. „Декабристи“ на Шапорин е достижение в съветското оперно творчество. Музиката притежава големи художествени достойнства — мелодическа красота, изразителност, близка връзка с руската народна песенност, изградена е с висок професионализъм. Операта изобилствува от масови сцени, в основата на които лежи руската революционна и войнишка песен. Шапорин изгражда великолепни музикални образи на своите герои, но заедно с това е създал и един колективен образ на декабристите. В основата на този централен образ стои една тема — темата на клетвата от четвърта картина. Тя играе голяма роля в операта още от увертюрата, а после при появата на Пестел в първа картина, по време на събранието във втора картина, при монолога на Рилеев в четвърта картина, при клетвата в същата картина, в пламенните слова на Каховски на същото място, в сцената на Сенатския площад, в сцената преди екзекуцията на декабристите и пр. Разбира се, тази централна тема прозвучава по различен начин и съответно претворена в духа на изискванията на драматургичния момент.

Освен този централен музикален образ композиторът е създал и много релефни музикални характеристики на главните герои. Особено ярка е тази на Рилеев. Неговото ариозо от четвърта картина, бляскавият му и изпълнен с бликаща сила и вяра монолог в осма картина, прощаването му с неговата мъничка дъщеричка са моменти, които обрисуват пълен, сочен и убедителен образ на героя. Макар и по-малка роля, Каховски притежава пълнокръвна музикална характеристика. Той е пълен с пламък, буен, безпределно обичащ своята родина. Много дълбоко почувствуван е и образът на младия Шчепин. Този образ не е носител само на лирични черти, а и на героични; Шчепин е даден многостранно. Това е човек с дълбоки чувства, честен, чувствителен и храбър. Фактически Шчепин и Елена са тези, които оживяват втория, лиричен план на произведението. Но и Едена притежава черти на героиня. Тя не моли императора за прошка: девойката иска да сподели съдбата на любимия си. Забележителен е и образът на Шчепина-Ростовска. С рядко майсторство е изваян този отрицателен образ. Малко са женските персонажи в оперната литература, които носят толкова много жестокост и безчовечие.

В операта има забележителни по своята задълбоченост и красота масови сцени. Повечето от тях са революционни. Особено силно впечатление прави войнишката песен от шеста картина. Но не само героичните сцени имат висока стойност. Още в първа картина зазвучава изключителната песен на крепостните девойки, пълна с тъга и дълбоки чувства. Сцените на народното веселие в трета картина са предадени умело и интересно. Чудесни са песента на девойките и песента на мужиците. Също така трябва да се отбележи и валсът в седма картина.

В операта „Декабристи“ могат да се посочат и други високо художествени моменти. Такива са ариозото на Шчепин от първа картина, патетичната ария на Пестел в същата картина, циганската сцена от втора картина, песента на Каховски от четвърта картина, голямата ария на Рилеев в същата картина, песента на Сергеич в двете картини и мн. др.