Любомир Сагаев
Книга за операта (72)

Даргомижски е бележит руски композитор, горещ съидейник на Глинка. Заедно с него той поставя началото на руския национален музикален стил. Даргомижски работи вдъхновено за утвърждаването на националната основа в музиката. В неговите произведения са отразени прогресивните тенденции на напредничавата руска интелигенция от това време. Така той решително допринася за създаването на необходимите условия, при които по-късно израснаха гениалните представители на руската класика — Мусоргски, Бородин, Римски-Корсаков, Чайковски. Даргомижски внася в руската музика и духа на критическия реализъм, характерен за руските писатели от първата половина на миналия век. Александър Даргомижски е роден на 14 февруари 1813 г. в имението на родителите си в Тулска губерния. Той е съвсем малък, когато семейството му се премества в Петербург. Седемгодишен, започва да учи пиано, а на 12 години прави първите си композиционни опити — пиески за пиано, песнички и др. Още преди да навърши 20 години, Даргомижски си спечелва име на добър пианист. С изключително голямо значение за no-нататъшния му творчески път е запознаването му с Глинка. „Еднакво голямата любов към изкуството ни сближи веднага, независимо от разликата във възрастта“^[39], отбелязва Даргомижски. Той започва сериозно да изучава теория на музиката и когато вече се смята за подготвен за написването на голямо произведение, по примера на Глинка се залавя за операта. Отначало го привлича сюжетът на „Лукреция Борджия“, но Даргомижски решава да послуша съвета на поета Жуковски и да напише операта „Есмералда“ по популярния роман на Виктор Юго „Парижката света Богородица“. През 1839 г. операта е завършена, но е изпълнена цели осем години по късно. Даргомижски написва и Кантата по текст на Пушкин „Тържеството на Вакх“. Няколко години по-късно композиторът я преработва в опера-балет. През 1843 г. излиза от печат първият му сборник с романси. Те бързо си спечелват широка популярност. Следната година Даргомижски предприема пътешествие в чужбина, което разширява творческите му виждания и засилва стремежа му към създаване на творби в национален дух. След завръщането си от Париж Даргомижски вдъхновено започва да пише музиката на „Русалка“ върху едноименната драматична поема на Пушкин и работи над нея в продължение на няколко години. Операта „Русалка“ е най-зрялото и най-значително негово произведение. Тази творба утвърждава още повече авторитета на Даргомижски като композитор както в Русия, така и в чужбина. От това време са и неговите забележителни романси, между които „Червей“, „Титулярният съветник“, „Старият капрал“ и др.

Началото на 60-те години е време на напрегната творческа дейност за Даргомижски въпреки разклатеното му здраве. Той започва да работи над операта с фантастичен сюжет „Роганда“, но я изоставя. След това написва няколко номера от „Мазепа“ по „Полтава“ от Пушкин. Накрая Даргомижски се залавя за операта „Каменният гост“ по едноименната малка трагедия на Пушкин. Върху това свое произведение той работи до края на живота си, но и него не успява да завърши и сам, преди да умре, помолва Цезар Кюи да напише музиката на последните 17 стиха на Пушкин. Кюи довършва „Каменният гост“, а Римски-Корсаков я оркестрира.

В края на живота му около Даргомижски се събира кръг от млади композитори, на които той е като идеен ръководител. От тези млади творци по-късно се оформя прочутата група „Могъщата петорка“.

Даргомижски умира на 17 януари 1869 г. в Петербург.