Любомир Сагаев
Книга за операта (203)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Фелдмаршалката, графиня Верденберг — сопран

Барон Охс фон Лерхенау — бас

Октавиан, млад аристократ — мецосопран

Господин фон Фанинал, богаташ, нов дворянин — баритон

Софи, негова дъщеря — сопран

Мариана Лайтмецерин, икономка — сопран

Валзачи, интригант — тенор

Анина, негова съучастничка — алт

Полицейски комисар — бас

Домоуправител на фелдмаршалката — тенор

Домоуправител на господин Фанинал — тенор

Нотариус — бас

Хотелиер — тенор

Певец — тенор

Три сирачета от благороден произход — мецосопран

Модистка — сопран

Търговец на животни — тенор

Четирима лакеи на Фелдмаршалката — 2 тенора и 2 баса

Четирима келнери — 1 тенор и 3 баса

Слуги, флейтисти, фризьор, вдовица на дворянин, негърче, лакей, четири малки деца и различни подозрителни лица.

Действието става във Виена през втората половина на XVIII в. по време на царуването на Мария Терезия.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още преди да завърши окончателно операта си „Електра“ (1908) Рихард Щраус е замислял да напише една опера в духа на Моцарт. В едно свое писмо той предлага на Хуго Хофманстал (18741929), с когото работи дълго време, да му напише либрето за комична опера под името „Семирамида“ по пиесата на Калдерон и му изпраща своите бележки. Обаче поетът отклонява предложението. Той пък от своя страна се опитва да убеди Щраус да напише една опера със сюжет от живота на Казанова. Но в началото на 1909 г., след премиерата на „Електра“, Хофманстал изпраща на Щраус едно писмо от Ваймар, в което му съобщава, че за три дни нахвърлил сценария на една твърде весела опера от времето на Мария Терезия. Щраус се съгласява да пише музика върху предлагания сюжет. След това пише на поета: „Вчера получих първото действие и съм просто във възторг…“ От една обширна преписка между двамата творци става ясно, че те са обсъждали внимателно всяка подробност. Щраус е писал всяко действие на операта си „Кавалерът на розата“ веднага щом е получавал текста. Операта, която до самото й поставяне се е наричала „Охс фон Лерхенау“, е била завършена през септември 1910 г. Първото представление на операта „Кавалерът на розата“ се е състояло на 26 януари 1911 г. в Дрезден. Диригент е бил Шух, а режисьор Толер и Макс Райнхард. Премиерата на „Кавалерът на розата“ е на 6. VI. 1969 в Софийската народна опера. Диригент е Ас. Найденов, режисьор — Д. Узунов.

СЪДЪРЖАНИЕ

В отсъствието на мъжа си Фелдмаршалката е приела през нощта своя любим — младия граф Октавиан. Но сега влюбените се страхуват да не бъдат открити. Точно когато младият човек говори на графинята за горещата си любов, отвън се дочува шум. Тя познава, че това е братовчед й барон Охс Лерхенау. Октавиан изплашено пита какво да правят. Графинята решава да го преоблече като камериерка. Едва Октавиан навлича женската дреха и безцеремонният барон влиза при графинята. Лерхенау е дошъл във Виена, за да се ожени за Софи — дъщерята на богатия търговец Фанинал, който отскоро е станал дворянин. Това обаче не пречи на Охс да поухажва хубавата камериерка, но „младото момиче“ бързо се измъква. Баронът иска да се ожени за богатата Софи, за да оправи затрудненото си финансово положение. Сега той пита братовчедка си може ли да му посочи един дворянин, който да му стане сват. Той ще бъде „Кавалер на розата“, т.е. ще занесе на годеницата му сребърната роза, както изисква старинният обичай. Фелдмаршалката предлага да бъде изпратен младият граф Октавиан. Баронът се съгласява и остава доволен. Настъпва часът на приеми на Фелдмаршалката. Стаята й се изпъдва с многобройни посетители: слуги, познати, досадни просители; тук са известният интригант Валзачи и Анина, които си предлагат услугите; тук е нотариусът, певецът пее някаква италианска ария, а баронът разпитва нотариуса за някои подробности по зестрата, която ще получи. Часът за приема завършва. Баронът предава сребърната роза, която Октавиан трябва да занесе на Софи, и си отива. Фелдмаршалката се гледа в огледалото и с мъка открива, че вече старее. За нея е ясно, че Октавиан ще я напусне някога и решава да скъса колкото се може по-рано. Когато Октавиан отново заговорва за своята любов, тя решително го отблъсква. Огорченият момък си отива. Фелдмаршалката забравя даже да му даде сребърната роза за Софи. Тя изпраща едно негърче да занесе розата на Октавиан.

В дома на Фанинал цари вълнение. Всяка минута тук очакват идването на свата на барона. Граф Октавиан пристига, облечен в парадните си дрехи. Момъкът поднася на Софи сребърната роза. Девойката приема розата и казва, че е съгласна да стане жена на барона. Октавиан обаче е харесал младото и хубаво момиче и не може да свали погледа си от него. Софи също не е безразлична към младия граф. Идват Фанинал и барон Лерхенау. Баронът е свадлив и груб. Оскърбената Софи решително отказва да стане негова жена. Обаче баронът няма никакво намерение да се откаже от годеницата си и излиза с баща й и нотариуса, за да уговорят подробностите по сватбата. Останали сами, Октавиан и Софи си правят взаимни признания в любов.

Техният разговор е подслушан от Валзачи и Анина, които веднага повикват Лерхенау. Той много не се смущава от случилото се, но твърдо държи да се изпълни брачният договор. Когато Софи отказва решително да го подпише, Лерхенау се мъчи да я принуди. Но сега в защита на девойката излиза Октавиан, който със сабята си ранява в ръката барона. Дребната рана докарва Лерхенау в ужас. Той вика доктори, полиция. В дома настава суматоха. Честолюбивият Фанинал не иска нищо да знае. Бракът е уговорен и той трябва да стане. Всички излизат. Баронът постепенно се успокоява. За негова радост той получава от хубавичката „камериерка“ на Фелдмаршалката писъмце, с което го кани на среща.

Отделна стая на виенски ресторант. Октавиан, преоблечен като камериерка на Фелдмаршалката, очаква барона. Лерхенау идва и веднага започва да ухажва мнимата камериерка. Той се опитва да я целуне, но все не успява. За свой голям ужас баронът забелязва по едно време, че стаята е пълна с хора. Изведнъж към него се хвърля Анина (тя заедно с Валзачи е минала на страната на Октавиан) нарича го свой мъж и го обвинява в измяна. На всичко отгоре отнякъде изскачат деца и почват да викат на барона „татко, татко“. Баронът изпада в ужас. Точно в това време пристига Фанинал. Идва и полиция. Фанинал е безутешен; та това ли е човекът, който ще се ожени за дъщеря му. Баронът моли полицаите да го освободят, като обещава да се ожени за камериерката, но тя решително отказва. „Момичето“ влиза зад една завеса и веднага започва да хвърля различни предмети от женски тоалет. Полицаят поглежда към завесата и се залива от смях. В това време на вратата се появява Фелдмаршалката, а зад завесата излиза Октавиан. Ядосаната братовчедка заповядва на барона да се махне. На него му става ясно какво е правила „камериерката“ в нейната стая, но… твърде късно. Фелдмаршалката успява да накара полицаите да си отидат, като сметнат всичко за весел виенски карнавал. Шумът утихва. Фелдмаршалката, Октавиан и Софи остават сами. Софи е в отчаяние — значи ще загуби своя любим Октавиан. От своя страна Октавиан се чуди какво да направи — коя от двете жени да избере. Неочаквано Фелдмаршалката съединява ръцете на двамата млади. Всички са щастливи.

МУЗИКА

„Кавалерът на розата“ е едно от най-ценните произведения на големия майстор. Той е създад една истинска опера-буфо от ранга на Вердиевия „Фалстаф“. Тази опера е наречена „тържество на мелодията“. Сред чудните мелодии преобладават тези във валсов ритъм и затова „Кавалерът на розата“ е наречена „Опера на валсове“ (както на времето „Нюрнбергските майстори-певци“ на Вагнер е била наречена „Опера на маршовете“). Това е свързано със замисъла на композитора — с помощта на валсовете да опише в операта си старата Виена. Щраус не се е придържал към стила на този танц точно от описваното в произведението време. Той е използувал ритмите и стиловете на всички видове валсове — от старинния до валса на двадесетото столетие. И точно това смешение на стиловете прави музиката на операта разнообразна и привлекателна. И виенският валс от финала на второто действие, и нежната мелодия в стил рококо при поднасянето на сребърната роза, и арията, издържана в италиански стил, и народностният напев от заключителния дует — всичко придава очарование на творбата.

Първото действие започва с едно стремително въведение, в което е предадена общата емоционална атмосфера на комедията. Първата сцена е удивително динамична — срещата на Фелдмаршалката с нейния Октавиан, менуетът по време на закуската, шумното появяване на барон Лерхенау. Във втората част на първото действие при появяването на всички нови действуващи лица настава интересна суматоха, финалът е наситен с лирика.

Във второ действие прави силно впечатление прекрасната сцена на поднасянето на сребърната роза. Тук музиката придобива ефирен, като че ли сребрист оттенък. Лиричната сцена между Октавиан и Софи се отличава с дълбок психологизъм. Особено красив е големият валс от финала на второто действие, който е придобил най-широка известност и като самостоятелно произведение.

Третото действие в началото звучи виртуозно и блестящо. Музиката при наздравицата има поривист характер, който незабелязано добива интимен оттенък. Валсът, изпълнен от духовите инструменти, при който си отива засраменият барон, носи черти на пикантност. Тук прозвучава и знаменитото женско трио. Софи, Фелдмаршалката и Октавиан. Този терцет е един от върховете не само в музиката на операта, но и в творчеството на композитора. Заключителният дует между Октавиан и Софи е написан в духа на Моцарт и по своята интонация се добдижава до немската народна песен. Музиката на финала е написана с рядко проникновение и притежава най-висока художествена стойност.