Любомир Сагаев
Книга за операта (165)

Сен-Санс е бележит френски композитор, създал през втората половина на XIX и първите две десетилетия на XX в. огромно творчество във всички области на музикалното изкуство. Той е написал 13 опери, от които най-значителни са „Самсон и Далила“, „Етиен Марсел“ и „Асканио“, балети, три оратории (най-ценната от тях „Потопът“), кантати, меси, три симфонии, симфонични поеми, сюити, инструментални концерти, камерно-инструментални пиеси и ансамбли, пиеси за орган, песни и др. Сен-Санс е автор на редица музикално-теоретични трудове, на изследователски съчинения от разните области на музиката (а и не само от музиката), на монографични студии и др. Сред тях трябва да се посочат ценните книги „Музикални портрети и спомени“, „Хармония и мелодия“, „Материализъм и музика“ и др. Наред с Цезар Франк Сен-Санс е един от създателите на френската национална музикална школа, изиграла решителна роля за изграждането на френския национален музикален стил. Своя творчески път композиторът започва под влиянието на Берлиоз и Лист, но после си изработва свой личен почерк и музикален език, а изкуството му придобива дълбоко национален характер. Ромен Ролан дава следната характеристика на Сен-Санс: „Срещу бесния порой на Рихард Щраус се възправя латинското изкуство на Сен-Санс — иронично и ведро. Неговият изящен почерк, неговата богата трезвост, изобретателната му грациозност, която прониква дълбоко в душата и я обхожда във всички й ъгли, ни заставят да се наслаждаваме на хубав език и на красива, честна и ясна музикална мисъл.“

Шарл Камий Сен-Санс е роден на 9 октомври 1835 г. в Париж. Своето изключително дарование той проявява от най-ранно детство и още десетгодишен изнася първия си публичен концерт на пиано. Музикалното си образование Сен-Санс получава в Парижката консерватория, където учи при известния на своето време композитор Фроментал Халеви (1799–1862) — автора на популярната опера „Еврейката“ (1835), а по-късно и при прославения Шарл Гуно. На 17 години Сен-Санс вече е написал първата си симфония, по повод на която Берлиоз отбелязва с присъщата си находчивост. „Този младеж знае всичко, на него не му достига само едно — неопитност.“

През 1855 г. Сен-Санс завършва консерваторията. Първоначално той работи като църковен органист, а после се отдава на концертна дейност. Скоро си спечелва име на един от най-добрите пианисти. Здрави приятелски отношения се завързват между него и Лист, които дават плодоносни резултати в творчеството му. По негов пример композиторът създава своите симфонични поеми „Фаетон“, „Чекръкът на Омфала“ и „Танц на мъртвите“; също така в памет на Лист той написва най-ценното си симфонично произведение — Третата симфония с орган. Сен-Санс е свързан с искрено приятелство и с редица френски композитори, като Бизе, Франк, Делиб и др.

Най-значителните си творчески успехи Сен-Санс завоюва през седемдесетте години. Тогава написва прочутия си Концерт за виолончело (1873) — един от най-хубавите в цялата виолончелова литература, — симфоничните си поеми, Четвъртия концерт за пиано, Третия концерт за цигулка, операта „Самсон и Далила“ (1877) др. След това се зареждат оперите „Хенрих VIII“ (1883), „Прозерпина“ (1887) и „Асканио“ (1890, със сюжет из живота на Бенвенуто Челини), Третата симфония, Петият концерт за пиано и др. Заедно с музикалните си творби Сен-Санс написва редица комедии, от които най-популярната е „Спазмите на писателя“, научни трудове: „Загадки и мистерии“, „Какво е миражът“, „Театралните декори в древния Рим“ и др.

Сен-Санс умира на 16 декември 1921 г, в Алжир.